Светослав Иванов: Никога не е късно

Шумерският град Урук се е издигал край бреговете на река Ефрат. Един от най-старите градове в нашата цивилизация дава езиков корен за бъдещото име Йерусалим, защото на шумерски думата за град била "уру", а древният ханаански бог на мира се наричал "Шалем". Така се появило името "Урушалем" – Йерусалим – градът на мира.

Както знаем от историята обаче в свещения "Град на мира" – мир почти никога не е имало. Градът преминава през своя Библейски период, Вавилонски, Персийски, Елинистически, Римски, Ислямски, идват Кръстоносните походи, следват османците, британците, официалното разделяне и задънената улица, в която е регионът и днес.

В Библейския период, тоест преди около 3000 години там е построен Първия храм на цар Соломон, разрушен във Вавилонския период и вдигнат отново в Персийския период, за да бъде разрушен отново от римляните – това не се случва за ден, за два или за век, а за цяло хилядолетие. В наши дни е останала само Западната стена – Стената на плача, до която днес се издигат Куполът на Скалата и джамията Ал-Акса – едно от най-свещените места в исляма.
Когато си дадем сметка за всички тези преплитащи се исторически събития, ще разберем същността на човешката природа. Мирът е временен, а не войната. Войните спират за кратко, за да има мир, преди да избухнат отново. Всяка от трите монотеистични религии носи своя образ на Бога и своя истина – понякога изключваща другите. А град като Йерусалим – разрушаван и строен отново е сцената на човешката неспособност да живее в траен мир. Йерусалим е сцена на болка и страдание, включително и на разпятието на Христос, но по-късно и на негово възкръсване и събуждането на надеждата, че никога не е късно да се промениш към по-добро.
Според Евангелието на Лука първото нещо, което казва Исус след Възкресението на учениците си, които стреснати си мислели, че виждат дух, е – "Мир вам". Това "Мир вам" отеква векове по-късно в официалния мюсюлмански поздрав – "Саламу алейкум". А на иврит поздравът отново е същият – "Шалом алейхем". Три религии с едно и също послание. В третата част на филма "Кръстника" по Марио Пузо, дон Алтобело предвкусва война с цитат от евангелието на Матей – "Блажени да са миротворците, защото те ще се нарекат Божи синове", а малко по-късно идват трагедиите.

Самият Матей е бил митар. Модерна дума и днес, но няма нищо общо с митата на Тръмп. По онова време римската власт била наложила всякакви данъци върху населението, а митарите откупували правото да ги събират, от което печелели доста - нещо като колекторските фирми днес. Логично, това била най-мразената професия от обикновените хора, които виждали в бирниците не само изедници, а и предатели. Такъв е бил и Матей.
Според евангелското описание били нужни една случайна среща и само две думи, които преобразили бирника във верен последовател – "Върви след мене"(Матей 9:9). И той тръгнал. И седнал Исус с други като него на масата сред всеобща почуда – защо яде и пие с бирниците и грешниците? Отговорът бил "не съм дошъл да призовавам праведните, а грешните към покаяние"(Матей 9:13).

Това е една от големите идеи на днешния ден и на цялата ни вяра. Има много, много добри хора, но има и такива, които правят нашия свят все така опасно място. С горделивост и чувство за непогрешимост. Виждаме ги и на екрана, и по тротоара, наперени, уверени и чуващи основно своя глас. Но винаги има надежда – и за тях, има място на масата, но само след осъзнаване. Още по-силно изразено е това послание в преобразяването на Апостол Павел - от ревностен гонител на всички, които твъдели, че Исус е възкръснал, той се превърнал в най-верен последовател след като се убеждава, че това се е случило. Край пътя към Дамаск.
Обичаме да казваме, че Възкресението е светлина. Но то е нещо повече – вяра, че хората ще бъдат спасени. Вяра, че ще се срещнеш с добрата си страна. Тази, която прощава, дава и разпознава ближния, но не по интереси. Сред войни и непримиримост, срещу които се изправя смирението. Никога не е късно човек да разпознае смисъла. Никога.

Коментарът на водещия е публикуван на интернет страницата на bTV