Майлс Багнал пред ФАКТИ - да бъдеш арестуван заради един полицейски шлем

Майлс Багнал е инженер по професия, живее и работи в София, а от две години е част от клона на международното движение „Food Not Bombs / Храна, не война” в София, което определя себе си като „самоорганизирана инициатива за споделяне на сготвена храна и облекло с хора в нужда”.

На 2 септември Майлс взима камерата си, за да документира протеста в „Триъгълника на властта”. Още в началото на протестния ден Майлс е арестуван, закаран във Второ районно заедно с Боби – друг активист от „Храна, не война”, прекарват нощта там, а след това са оправдани от съда и освободени.

„Храна, не война” подкрепя протеста със здравословна веган храна още откакто започна. Подкрепяме хора в неравностойно положение, но също и хора, които протестират и нямат възможност да работят, защото обръщат вниманието на обществото към проблеми. Ние подкрепяме всеки, който проактивно взима мерки срещу обстоятелствата. Ние изразяваме солидарност, не благотворителност”, казва пред ФАКТИ Майлс.

На 2 септември казва, че пристига пред Министерски съвет рано. Там е с още хора от „Храна, не война”. „Бях там, за да наблюдавам и да снимам”, казва той и допълва: „Хората бяха доста шумни в исканията си за оставка на Бойко Борисов. Около 09:00-09:30 часа група хора започна да пробива своя път към стълбите на сградата. (...) Имаше блъскане между протестиращите и полицията. Хвърляха се фойерверки към прозорците и вратите на сградата”.

Разказа ни още как хората хвърляли яйца и предмети. Тогава в разказа се появява и небезизвестният шлем, който вкарва Майлс и неговия колега Боби в ареста. Държан е от човек, непознат за Майлс и Боби. „Той показваше шлема на своите приятели. Привлече и нашето внимание”, казва Майлс. Докато сблъсъците между протестиращите и полицаите стават все по-силни, двамата с Боби решават да премахнат шлема от мястото преди някой да бъде наранен от него – опасяват се, че може да се превърне в един от летящите предмети между полицаите и протестиращите.

„Шлемът беше между 5 и 10 килограма. Много голям, можеше да причини големи вреди. Решихме да го премахнем от мястото. (...) Зад нас имаше една полицейска кола с няколко полицаи, далеч от пътя на протеста. Решихме да занесем шлема на тези хора и да не привличаме вниманието към нея”.

На 20-30 метра от мястото, на което Майлс до този момент снима, група полицаи му се нахвърлят и го притискат към стената, казва ни той. „Обяснявах им, че съм се опитвал да занеса шлема до полицаите, показах им снимките, обясних ситуация. Един полицаи много ясно ми обясни, че не съм под арест и нямам нужда от адвокат. Провериха документите ми. В този момент моят приятел Боби вече дойде към мен и предложи да помогне с превод. Един от полицаите прие и веднага ми сложи белезници, след това ме закачи с тях към Боби. (...)

Боби беше там като мой преводач и бяхме заведени във ван от другата страна на пътя. Вътре беше доцент Стоян Бешков от Природонаучния музей в София. Той вече беше заключен във вана, когато аз пристигнах. Каза, че бил арестуван, защото бил на пътя. В крайна сметка ни казаха, че сме арестувани. Всички бяхме с белезници. (...) След известно време в буса бяхме общо 13 човека. Докато заключиха вратите на вана, протестирахме срещу това изключително високо, защото не можехме да дишаме, беше горещо, някои хора споменаха пандемията, носеха маски. Отведоха двама души от вана, вътре останахме 11”, разказва Майлс.

Той казва още, че прекарват един-два часа заключени във вани. По думите му, когато потеглят, полицаите първо им казват, че ще бъдат откарани в Трето районно управление. Следейки пътя обаче арестуваните във вана разбират, че ги откарват във Второ районно. „Успяхме по пътя да се свържем с нашите застъпници и адвокати и те бяха пред Второ районно много бързо. Когато стигнахме там, ни поведоха вътре и ни оставиха в един коридор. Казаха ни, че ще им отнеме известно време да обработят постъпването ни. Минаха 4-5 часа без да имаме достъп до адвокатите си. Дадоха ни вода и нещо за хапване, не бяхме бити или малтретирани, но правата ни не бяха спазени – не ни позволиха да говорим с адвокатите си, хората нямаха достъп до преводач.

Имаше един французин, на когото превеждах аз. Моят приятел превеждаше на мен, аз говорех на много развален български с другите хора, които бяха арестувани. Беше ад и никой не ни даваше точен отговор”, казва Майлс.

Разказва как се е опитал да обясни, че задържането му е грешка, как доцент Бешков се е опитал да обясни същото за себе си. В крайна сметка, според разказа на Майлс, успял да говори с юрист, който го посъветвал както да подписва и какво не. После дошъл и неговия адвокат, който му обяснил, че ще има изслушване относно задържането му.

„Полицаите от нощната смяна не ни разрешиха да използваме тоалетна, казаха ни да уринираме в килията. Бяхме седем човека, заключени в една килия с две легла. Имаше няколко одеяла и всички бяхме нахапани от паразитите и насекомите в тях” – Така Майлс описва условията в ареста.

След като прекарва деня на 2 септември и нощта на 3 септември в ареста, на сутринта Майлс и Боби са откарани в съда, който ги освобождава. „Обясних на съдията това, което обясних и на вас. Наблюдавахме протестите. (...) Той ни освободи, извини се и каза, че това е било загуба на време за всички нас. След това бяхме свободни да си тръгнем”, разказва той.

„Преди да бъда арестуван и докато ме арестуваха, забелязах организацията на полицията. Трима или четирима души стояха отзад и гледаха, опитваха да изолират проблематичните хора. Предоставяха информация на полицаите на първата линия, които можеха да задържат тези хора. Те грабваха тези хора, които смятаха, че са проблемни, извличаха ги от тълпата, след това други полицаи проверяваха документите им, след това пък нови полицаи ги водеха във вана и за регистрация в районното” – Майлс ни казва всичко това, за да обясни, че според него, организацията на полицейските части е била неефективна, нямало е как те да са сигурни дали са задържали правилните хора и ги заключват за над 24 часа.

„Ние правим срещи, на които хората сядат и обсъждат своите гледни точки”, казва още той. „Гарантирам, че ако такива срещи имаше, половината от насилието нямаше да се случва. Хората щяха да се виждат един друг като човешки същества вместо протестиращите да виждат полицаите като хора без лица под каски и шлемове, а полицаите да виждат протестиращите като хулигани без идентичност”, казва Майлс.

Той също ни е разказва за едно бездомно семейство, което било настанено на палатка в, както той го нарича, Орловград. Когато блокадата била премахната, палатката била разкъсана. Разказва още как направили детски кът, далеч от алкохола и по-буйните протестиращи.

Арестът оставя Майлс фрустриран. Казва, че полицаите в ареста са показали своето превъзходство над него в дадената ситуация. Като човек, чиято бъдеща съпруга е българка, като човек, който иска да живее в България, Майлс казва, че е шокиран от случилото се. Въпреки това бил на протеста и след това.

Ще завършим този разказ с една публикация, която инициативата „Храна, не война” публикува малко след разговора ни с Майлс. Преди да оставя линк, ще споделя и личното си наблюдение от случая - общуването е много важно. Няма как да се разберем, ако не си говорим. А ако не се разберем, става точно това, което Майлс казва - "протестиращите виждат полицаите като хора без лица под каски и шлемове, а полицаите да виждат протестиращите като хулигани без идентичност".

Публикацията на „Храна, не война" можете да видите тук: