ОpenDemocracy: Демокрацията е застрашена в България, а ЕС само подкопава авторитета си

Демокрацията е застрашена в България и ЕС само подкопава собствения си авторитет, като не дава ясно да се разбере, че няма да толерира това. Може ли Европа да го направи? Американското посолство в София се изказа в подкрепа на протестите. Известно е, че ЕС иска да не бъде виждан да взема страна в политиката на държавите-членки. Но трябва да има ясни граници на тази политика на ненамеса, когато е заложено функционирането на демокрацията.

Това се казва в подробен анализ и коментар за събитията в България озаглавен „Предложеното от Борисов Велико народно събрание и българските демократични перспективи", публикуван от базираната в Лондон независима глобална медийна организация „ОpenDemocracy“*. Авторът Майкъл Евънс представя пред световната си аудитория, както случващото се в страната ни, така и подробен разказ за политическата и съдебната система и медийната среда, правейки исторически препратки и цитирайки редица други анализи, коментари в световните медии и документи на европейски институции. Едно от предложенията които прави, след като критикува предложението на да бъде намален броят на депутатите у нас, е да се създаде втора камара на парламента, която да е гаранция за контрола и качеството на законодателния процес.

"Един от най-известните журналисти в страната е таксиметров шофьор, който не може да намери работа никъде в сектора. Правителствата неправилно използват средствата на ЕС за популяризиране на собствения си дневен ред, а държавната телевизия, БНТ, сега се управлява от директор, който е широко смятан за неквалифициран за тази работа и изобщо за държавен служител.", се казва в анализа относно медийната среда.

Един от изводите на автора е, че "докато не се развие култура на безпристрастност на държавната служба, с установена и уважавана кариерна структура, демокрацията не може да се развие в страната, както е другаде в Европа."

Ето целия анализ на световната организация:

Нахлуването в администрацията на българския президент и арестът на двама от служителите му през юли се оказаха сламката, която счупи гърба на камилата. В сравнение със съседна Румъния, българите не са склонни да излязат на улицата през последните години, като последните големи протести са през 2013 г. Но този акт и предшестващите го събития доведоха до продължаващи демонстрации в центъра на София, които в момента са в девета седмица.

На Христо Иванов, бивш министър на правосъдието във второто правителство на Борисов, който сега се превърна в гласовит критик, може да се припише успешното мобилизиране на широкото недоволство, което отдавна тлееше. Протестиращите настояват за оставката на правителството на Бойко Борисов, неговото трето и единствено до момента, което не е приключило преждевременно, и назначаването от президента Румен Радев на служебно правителство за надзор на предсрочни избори. Освен това те призовават за оставката на главния прокурор Иван Гешев, както и за реформи, които да премахнат дългогодишните провали по отношение на върховенството на закона.

След като измамата с преструктурирането в кабинета не успя да успокои противниците му, на 14 август премиерът Бойко Борисов предложи да се свика Велико народно събрание и да се реформира Конституцията за първи път от 1991 г. По-конкретно той предложи да се намали броят на народните представители от 240 до 120, в допълнение към редица други изменения, включително обезпокоителното премахване на преамбюла на сегашната Конституция, която гласи, че върховният принцип, управляващ България, са човешките права и достойнството и сигурността на нейните граждани. Журналистите побързаха да се подиграят на граматическите и правописни грешки, подхвърляйки предложения от Борисов проект и грешките в описанието на българския герб.

Великотърновската Конституцията от 1879 г., която установява България като държава формирана след Османската империя, постановява, че страната ще се управлява от Народно събрание и че всички обширни конституционни промени трябва да бъдат направени от Велико народно събрание. От 1991 г. обикновеното се състои от 240 представители, а Великото от 400 представители. Именно последното Борисов предлага да се свика за първи път. Сред неговите предложения, може да се отбележи, е той иска да се премахне разграничението между обикновено и велико събрание, като по този начин позволява на всяко национално събрание в бъдеще да приеме нова конституция и да променя радикално политическата система. Това заедно с предложението за премахване на позоваването на преамбюла на правата може само да повдигне сериозни въпроси относно съдбата на демокрацията в България, оставена на милостта на Борисов.

Идеята за провеждане на Велико народно събрание излиза съвсем неочаквано, тъй като върховенството на закона, а не конституционните въпроси, са доминиращи в последните политически дебати. Първоначално може да изглежда изненадващо, но реално кабинетът на главния прокурор е достигнал застрашителни размери и е надвиснал над политиката на страната. В България проблемът не е, както при съдебните промени в Унгария или Полша.

По-скоро е неспособността някога да се реформира съществено институцията, създадена през 1947 г., в разгара на сталинизма, не отслабването ѝ. Високото ниво на легитимност на социалистическия режим означава, че новата конституция, създадена през 1991 г., не е толкова радикално различна от другаде в източния блок.

Българският главен прокурор

Системата понастоящем е изградена по начин, по който просто няма контрол и баланс, които да възпрепятстват поведението на българския главен прокурор, позиция, която до голяма степен е в политическата услуга на правителството. Носителят на тази длъжност има ефективно управление на цялата съдебна система и може да спре всяко разследване, включително хипотетично срещу него. Това доведе до поведение, достигнало най-ниско ниво в шокираща поредица от събития, при които висш прокурор беше убит след отправяне на силни критики към тогавашния главен прокурор (б.р. – тогава поста заема Никола Филчев, който сега е съветник на настоящия главен прокурор Иван Гешев). Този ужасяващ епизод никога не е бил изяснен задоволително от следователите или правната система в страната. Семейството на убития завежда дело „Колеви срещу България“ в Европейския съд по правата на човека, чието решение беше, че България трябва да се ангажира с обширни реформи на прокуратурата.

За период от повече от десетилетие, което до голяма степен съвпада с правителствата на Борисов, той не успява да го направи. В резултат на това, както твърди Радосвета Василева, сътрудник към Юридическия факултет на Лондонския University College: „България е трайно разкъсана от скандали по отношение на неслучайно разпространение на делата, злоупотреби със съдии и прокурори, които се противопоставят на политически поръчки, целенасочено унищожаване на доказателства от властите и т.н. ”. През последните години България е многократно осъждана за нарушения на член 6 от Европейската конвенция за правата на човека, тъй като не е осигурила правата на обвиняеми. Специализираният съд за организирана престъпност, паралелна система от съдилища, уж създадена за борба с корупцията, не успя да осъди нито един политик (за разлика от Румъния, където десетки са били затворени, включително лидерът на управляващата социалдемократическа партия миналата година), но е разкритикуван от правни анализатори, че не е осигурил справедлив процес. Освен това има проблеми и с Висшия съдебен съвет, който отговаря за всички решения и кадровата политика по отношение на магистратите. Той има предимство сред членовете, които са политически назначения и не функционира като саморегулиращ се съдебен орган.

Затваряне на очите

При условията на членство в ЕС България е обект на Механизма за сътрудничество и проверка (CVM). Комисията на Юнкер или е била невероятно наивна, или умишлено сляпа при издаването на поредица от доклади, които приемат правителствената линия и които не са успели да проучат ситуацията с нещо, което се доближава до задълбоченост. Може да се подозира, че както в случая с Орбан в Унгария, нуждите на партийното управление на Европейската народна партия, в която членува партията ГЕРБ на Борисов, изтласкаха демократичното функциониране на държавите-членки. Докладът за CVM за 2018 г. неразумно обяви, че са затворени три от шестте критерия - за съдебната независимост, правната рамка и организираната престъпност. Европейски магистрати за демокрация и свободи бяха сред редицата органи, които протестираха, че заключенията от доклада за 2018 г. не са достоверни. Не е тайна, че съдебната система в България не е независима. Говорейки за лидера на ДПС, партията, която привлича подкрепата си най-вече от турското малцинство в страната и която често взима решения в парламента, в интервю през 2014 г. Борисов беше откровен във възхищението си: „Доган беше първият, който осъзна, че ако имаше медийна империя и контрол над съдебната власт, той можеше да управлява “.

Велико народно събрание може да бъде свикано само по инициатива на президента или половината от членовете на обикновеното народно събрание. Но това трябва да бъде ратифицирано от две трети от членовете на единствената парламентарна камара, цифра, която изглежда извън обсега на Борисов. Неговите коалиционни партньори, Обединените патриоти, алианс от националистически партии, отхвърлиха предложението на премиера и заявиха, че търсят само конституционни изменения, за да направят задължително гласуването, да възстановят военната служба и да забранят еднополовите бракове.

Последните две са популистки предложения, които биха могли да бъдат одобрени и вероятно ще имат подкрепата на електората. Задължителното гласуване е мярка, обичана от политиците навсякъде и действа в Белгия, Австралия и на други места, но е изоставена от Холандия през 1970 г. Привидно има определена демократична логика, но има опасност за спойка, която прикрива степента, в която избирателите са отчуждени от политиката. По ирония на съдбата някои изследвания твърдят, че това води до умереност, до недоволство на популистки политици, като тези, които сега предлагат тази мярка в България.

Многообразните проблеми, пред които е изправена страната, очевидно не плачат за нова конституция, за да се справят с тях. Създаването на независима съдебна система и прокуратура би могло да се постигне чрез нормални законодателни усилия с минимална воля на изпълнителната власт. Има и редица прости промени в начина на провеждане на гласуването, които биха могли да спомогнат за насърчаване на демократичното участие и представителност. Повече българи работят в чужбина, отколкото в България, но Борисов се противопоставя на въвеждането на каквато и да е форма на гласуване, която не е била лична в продължение на много години. При липса на електронно или пощенско гласуване, в деня на изборите пред българските посолства в чужбина се образуват дълги опашки от гласоподаватели. Изследвания на други места показват, че улесняването на гласуването, което да не отнема много време, увеличава избирателната активност.

Съкращаването на народните представители

Ключовото предложение на Борисов за намаляване на броя на членовете на парламента наполовина е очевиден популистки трик. Проблемът е в твърде простата умисъл на политиците - да се направят по-малко, но да се искат по-големи заплати и разходи - така че по-малкото е очевидно решението. По ирония на съдбата, намаляването на броя на депутатите също е политическа хитрост, която често е популярна сред хората в изпълнителната власт, които се уморяват от затрудненията. През 2011 г. Дейвид Камерън се опита да съкрати британската Камара на общините от 650 на 600 членове, предложение, окончателно отказано от Борис Джонсън през март тази година. Издръжката на депутатите е затруднение от много години. Но докато парламентаристът със сигурност печели повече от полицай или медицинска сестра, функциите, които изпълняват, са безценни за демокрацията, както във финансово, така и в по-нематериално отношение. Британското предложение би спестило оскъдните 12 милиона паунда пари от кламери, когато се разглежда в контекста на разходите на правителството като цяло.

Ключовият проблем при всяко намаляване на броя е, че той намалява броя на членовете, които са независими от правителството. Това са именно онези политици, които най-вероятно ще поставят под съмнение действията на изпълнителната власт и ще я призоват за отговорност. Може да се смята, че основната функция на парламента е да гласува законодателство, но във всяка добре функционираща съвременна демокрация трябва да разглежда не само законодателните предложения, но и по-общо работата на правителството. В британската система различните комитети за подбор може да изпълняват по-важна функция от по-известните, чиято сцена в основата. В България, откакто Борисов получи властта преди повече от десетилетие, имаше активен опит от страна на правителството да предотврати реалния контрол над законодателството и неуспеха да се представят доказателства за това, които са рутинни във функциониращите демокрации.

Втора камара на парламента

Необходимостта от по-добър контрол на изпълнителната власт означава, че има сериозни аргументи не за намаляване на броя на българските депутати, а за възстановяване на втората камара на парламента. При Търновската конституция България има двукамарен парламент, но едната камара е премахната с идването на комунизма и не е възстановено след 1989 г. Вярно е, че втора камара на парламента не е задължително условие за демокрация, въпреки че има наблюдавана тенденция в световен мащаб през последните години от еднокамаризъм към двукамерализъм. Учените често наблюдават, че онези държави, които имат втората система, често се представят много по-добре при представяне на регионалните интереси, въпреки че очевидно зависи как се избира или назначава втората камара. В Европа на местните власти се отрежда важна роля, а седемнадесет нации на континента, които имат втора камара, предлагат редица различни модели, на които българите могат да се опират. Като се има предвид, че е общоприето, че селските райони на страната са в криза, като икономическият и културен потенциал се всмуква от София и няколко други провинциални центъра, това би било основната причина за връщане към двукамерализма.

Връзката между страната и нейното огромно емигрантско население също е особен проблем за България. Един от начините за решаване на това би бил втора камара да следва модела на френския Сенат и да съдържа редица представители на българи, живеещи в чужбина. Освен конкретното представителство на провинциални и чуждестранни интереси, това, от което българският законодател отчаяно се нуждае, е по-задълбочен контрол както на законодателството, така и на изпълнителната власт. Отново проучванията показват, че с двете камари често правят това по-добре от еднокамерната система. Яростните инквизитори на Сената на САЩ са добре познати от драми и документални филми, но дори и най-скромните членове на втора камара могат да допринесат значително за ефективното функциониране на демокрацията, като ежедневно призовават изпълнителната власт към отговорност и чрез внимателно проучване на законодателството.

Медии и неправителствени организации

Ефективността на всяка демокрация зависи, разбира се, не само от нейните парламентаристи. Степента, до която последните са подложени на контрол от страна на медиите, неправителствените организации и дори държавните служители в хода на строго проучване на изпълнителни предложения, е от решаващо значение за функционирането на демокрацията. През последните години българските медии все повече попадат в плен на собственици с лични интереси, които многократно премълчават разследвания. Един от най-известните журналисти в страната е таксиметров шофьор, който не може да намери работа никъде в сектора. Правителствата неправилно използват средствата на ЕС за популяризиране на собствения си дневен ред, а държавната телевизия, БНТ, сега се управлява от директор, който е широко смятан за неквалифициран за тази работа и изобщо за държавен служител.

НПО секторът се сви значително след присъединяването към ЕС, тъй като донорските средства от чужбина пресъхнаха, а налице бе погрешно очакване, че страната бързо ще премине към самофинансиране, напълно нереалистично очакване, имайки предвид колко много България изостава икономически. Има спешна нужда от по-голяма подкрепа от държавата и от креативна програма за финансиране от ЕС, насочена специално към ситуацията в страната. В дългосрочен план гражданите трябва да бъдат образовани относно положителната роля, която могат да имат в промяната, и да обезсърчат настоящата практика да фокусират всички очаквания върху държавата.

Културата и гражданското общество

Какво ще се случи по-нататък в България до голяма степен зависи, както би трябвало, от нейните граждани. Всички признаци са, че протестиращите този път няма да бъдат отстранени, както в миналото. Въпреки това същността на Борисов не го е напуснала. Конституционните промени, които той предлага, са груба манипулация, за да останат на власт. Реформите на върховенството на закона са това, което е най-вече очевидно необходимо, както и много работа за утвърждаване на контрола върху демокрацията в българското общество. Ако трябва да се предприемат конституционни реформи, това, което би било необходимо за подобряване на демократичното функциониране, е повече парламентаристи, а не по-малко. Прости стъпки като електронно и пощенско гласуване биха могли потенциално да подобрят демократичното участие. Но функциониращата демокрация не се отнася само до парламента и пред нас остава огромна задача да се създаде онзи вид политическа култура, който се приема за даденост в по-старите основни държави от ЕС.

В България, много преди Борисов да излезе на сцената, цялата държавна служба е масово политизирана. По правило новото правителство ще се ангажира с радикални промени в персонала, като преди това висшето ръководство е сведено до начални позиции. Както видяхме, постоянно се говори за проблеми с политизирането на съдебната система. Но докато не се развие култура на безпристрастност на държавната служба, с установена и уважавана кариерна структура, демокрацията не може да се развие в страната, както е другаде в Европа.

Американското посолство в София е изказа в подкрепа на протестите. Известно е, че ЕС иска да не бъде виждан да взема страна в политиката на държавите-членки. Но трябва да има ясни граници на тази политика на ненамеса, когато е заложено функционирането на демокрацията.

Манфред Вебер, водещият кандидат на ЕНП миналата година за председател на Европейската комисия, който твърде дълго се съгласяваше с унгарския Орбан, бързо излезе с изявление в подкрепа на Борисов. Европейският парламент като институция никога не е бил толкова приветлив. Заедно с главния прокурор Гешев Борисов беше помолен да даде показания на закрито заседание на групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права на Европейския парламент на 28 август. Вместо това той изпрати вицепремиера, който отговори на въпроси за борба с корупцията с изброяването на успехите в превенцията на контрабандата, стар трик на ГЕРБ, който съобразителните български медии твърде дълго позволява да остане неоспорен.

Това, че се проведе силна дискусия, показва, че европейските парламентаристи не могат лесно да бъдат излъгани. Това, което в момента силно липсва, е Европейската комисия да заеме твърда и обществена позиция. Демокрацията е под заплаха в България и ЕС подкопава собствения си авторитет само ако не даде да се разбере, че няма да толерира това.

===

*„Чрез представяне и анализ на социални и политически проблеми ние се стремим да образоваме гражданите да се противопоставят на властта и да насърчаваме демократичния дебат по целия свят.“, обявяват от организацията.

Превод: Диана Йонкова, FrogNews