Пламена Николова пред ФАКТИ: МОН обрича на безработица всички майки, които са останали вкъщи, за да гледат децата си

Последните промени в Закона за предучилищното и училищното образование предвиждат семействата, чиито деца не са приети в общински детски градини да получават финансова помощ от максимум 300 лева под формата на ваучери. Предстои обаче да се уточняват условията за получаване на ваучерите и къде ще е възможна тяхната употреба.

ОТ ФАКТИ се свързахме с Пламена Николова от Националната мрежа за децата, в която тя програмен координатор „Образование“, за да говорим за въпросните ваучери, как е правилно да се получават, до каква степен те биха покрили разходите на родителите и защо е удачно освен за частна детска градина, да се предоставят и за кооператив. Разговора ни четете в следващите редове:

- Г-жо Николова, къде се корени дългогодишният проблем с липсата на места в детските градини?

- Това е предимно софийски проблем. Малко странно е на национално ниво да се предлага мярка с даване на ваучери с цел решаване на проблема с недостига, като се има предвид, че в малките населени места проблемите с детските градини са от съвсем различно естество – най-вече, защото няма такива в много села или малки градчета, не се събират деца. Там за съвсем различни неща би трябвало да послужат тези средства, но очевидно решението е взето, за да се реши проблемът в София и в някои други големи градове.

А защо се получава това – защото в последните 15 години има много голямо разрастване на София, прииждане на хора от периферията на страната, от други областни градове и от провинцията. Строителството се извършва без предварително планиране на такава инфраструктура – когато дават разрешение за строеж, не се предвижда изграждане на детски градини и училища като задължително условие.

Допълнително, през 90-те години поради по-малкия прираст на населението - има няколко набора, който са с много малко деца, голяма част от детските градини са затворени, отдадени под наем, някои дори са продадени на частни училища, организации, фирми. Те бях извадени от употреба много дълго време, а някои от тях още не са възстановени.

Има такива казуси, в които в сграда на детска градина е настанена общината или пък социалните служби. Има такива случаи в „Люлин“, в „Младост“, в „Изгрев“ и в момента се правят стъпки тези сгради да се превърнат отново в детски градини.

Много детски градини, които са съществували преди са затворени или се използват за друго, а в новите квартали, в които строителството е огромно и идват точно млади семейства с деца изобщо не се изграждат детски градини. В течение на годините няма как да се навакса недостигът освен с някакво много ударно строителство, което общината не прави. Продължават да идват хора в София, продължават да се раждат най-много деца тук.

- От тази гледна точка – частните детски градини биха ли могли да поемат всички деца?

- Не мога да говоря в абсолютни стойности, защото никой не прави такава статистика, но няма толкова голям капацитет на частните градини. За да съществува една частна детска градина, тя има право на финансиране на държавата, но при такива условия, че повечето от тях не се възползват от него – така беше заложено в Закона от 2016 година. Те, за да се самоиздържат трябва да имат наистина доста високи такси. Голяма част от тях не се лицензират като детски градини, а съществуват като детски центрове. Нямаме представа колко реално са частните детски градини, какъв е капацитетът им.

Дори и само по свидетелствa на родители, които се налага да търсят места се оказва, че в частните детски градини, които са достъпни местата вече са заети. Под достъпни имам предвид такса около 600-700 лева на месец за дете, което отново е много голяма сума за едно средностатистическо семейство. Някои места дори години напред се пазят за втори, трети деца в едно семейство.

Условието, което в момента МОН поставя родителят да може да докаже, че детето му вече е записано в частна детска градина дори и от тази гледна точка е абсурдно, защото в квартали, в които има много голям недостиг на общински детски градини няма и частни градини. Така поставени нещата не се стимулира и отварянето на нова частни, защото те искат да дават пари за деца, вече записани в частни детски градини, а не, за а стимулират отварянето на нови.

- Според Вас, как би било приемливо да се определи кой да получи ваучер?

- В чужбина този модел на много места се използва под някаква форма и там обикновено се дава ваучер на всяко семейство, независимо дали детето е прието или не. Семейството избира къде да даде този ваучер – дали в общинска услуга, дали в частна услуга, дали в кооператив, дали в някаква друга услуга. Въпросът е, че те трябва да се използват по предназначение – не може майката да седи вкъщи и да си гледа детето с тези пари. Трябва да се дадат за някаква услуга и това е леснопроследимо.

Най-справедливо е ваучерите да се дават на всички деца. Така ще се разтовари и системата, но това за момента няма как да се случи, защото става дума за много голяма реформа.

Остава вариант да се дадат ваучери за всички деца, които са участвали в класиране и то за своя район и не са били приети. Тук възниква въпросът, че има райони, в които няма детски градини и те са прилежащи към други райони. Пак се получава така, че ще е дават за квартали, в които няма детски градини и там трябва да се направят частни услуги.

Това, което със сигурност не би трябвало да е изискване е децата вече да са записани в частна услуга, защото това означава, че родители все пак са успели да намерят такава услуга и да отделят все пак една значителна сума, за да плащат частната услуга, което не е масовият случай. Масовият случай е, че единият от родителите – най-често майката, просто напуска работа или не се връща на работа след майчинство, за да може да гледа детето. Така, както МОН постави нещата, те всъщност не взимат предвид тези родители, което означава, че всъщност обричат на безработица всички майки, които са останали вкъщи, за да си гледат децата, докато детето стигне до задължителна възраст 5 години.

Това е по-големият проблем. Не искам да омаловажавам разходите на родителите, които плащат частни услуги, но наистина не са те големият проблем. Повече са тези, които гледат децата вкъщи, а за тях нищо не се предвижда – поне по заявката, която МОН направи.

- Ако тези ваучери се въведат, те биха ли решили проблема?

- Би било крачка в добра посока. Не е идеално, няма да реши проблема веднага. Първо, защото не съществуват достатъчно частни услуги и тепърва трябва да се откриват и второ, защото наистина много добре трябва да се изчисли това, че всички родители ще получават за всички неприети деца.

Друго, което може да се направи и трябва да се направи, според нас – като мрежа и като специалисти, които сме говорили с общината, включително не веднъж сме предлагали това, е да не се дават тези суми само за частни детски градини, а и за т.нар. кооперативи. Това е форма, която много би облекчила системата и много родители биха я избрали, би била удобна за тях.

Ако кооперативите влязат също като възможност в лицензионен режим за места за гледане на деца и те получават тази сума, много голяма част от родителите биха си позволили кооператив, защото неговият разход не е толкова голям, колкото за частна детска градина. За много деца и семейства това ще много добро решение – средства да се дават за частни услуги, да се дават и за кооператив. Отделно от това, строителството на общински градини трябва да продължи наистина както беше заявката – с много бързи темпове.

С последните изменения на Наредбата се разрешава вече да се правят и на приземни етажи, на неправилни терени – изменения, които би трябвало много да облекчат Общината и тя наистина да започне да отваря нови детски градини. Би трябвало това поне наполовина да реши проблема, ако не изцяло.

- Какви са разликите между частна детска градина и кооператив?

Частната детска градина има същия вид устройство като общинската, но, разбира се, с по-малко деца в група, с по-висока такса, в някои – с повече по-разнообразни занимания, предвид това, че децата са по-малко. Там организацията е изцяло поверена на собственика и на персонала на частната детска градина.

При кооператива се наема педагог от родителите, има помещение, което е наето от родителите - в него са децата. В голяма част с организацията се занимават самите родители – с готвенето, с почистването на помещението, с поддръжката. Това е самоорганизация на родителите и обичайно те търсят децата да са на една и съща възраст. Малко по-сложно е, когато децата трябва да са на приблизително една и съща възраст – малко повече търсене и организация от страна на самите родители за подходящо място за детето. Това обаче не е голям проблем. Кооперативите се организират сравнително лесно, защото не са толкова ограничени административно и нормативно.

- Максималната стойност на ваучерите, която се предвижда е 300 лева – тя в каква степен би покрила разходите?

- Такава беше заявката – за 300 лева максимум. Какво значи максимум - на едни ще се дава повече, на други по-малко – не знаем още. В понеделник на 14 септември ще има протест точно за ваучерите за детски градини – от 17:30 часа пред Столичната община.

Идеята се върти около тази сума, защото това е приблизително издръжката на едно дете в общинска детска градина. Идеята е парите, които общината така или иначе би давала за деца, ако те са приети, да се дава на родителите, защото не може да им се осигури място. Затова се спряга тази сума.

Да, наистина тя не е достатъчна, но за една немалка част от семействата тя би била приемлива. По-добре те да доплащат 300 лева или 400 лева вместо да плащат цялата сума.