Цветан Цонев пред ФАКТИ: Дърводобивният сектор е единственият, който няма никакво подпомагане

По-рано от Асоциацията на дърводобивните фирми в България алармираха, че „браншът е в колапс“. От асоциацията казаха, че се наблюдава тенденция частни фирми за дърводобив да фалират и затварят, а проблемите на фирмите се задълбочили драстично заради коронакризата.

От ФАКТИ се свързахме с Цветан Цонев – председател на Управителния съвет на Асоциацията на дърводобивните фирми в България. Разговора ни четете в следващите редове:

- Г-н Цонев, казвате, че 40% от малките и средните дърводобивни предприятия в България са прекратили дейността си. Откъде идват тези данни?

- Тези данни се събират от лични контакти. Познавам голяма част от работещите хора в национален план. Проблемът е общ за всички. Най-слаби са и първи падат малките фирми, тъй като нямат финансов ресурс, с който да издържат работенето на мускули. Това е от една страна.

От друга страна, не са големи договорите и поръчките, които имат да изпълняват за горските стопанства и в един момент колегите казват: „Защо да си късаме нервите и да работим въпреки всички грижи и на загуба заради самата работа“. Процесът върви от доста време, повече от година.

- Наблюдава ли се тенденция в конкретен район на България да се затварят повече фирми или проблемът е в цялата държава?

- Не, мисля, че не може да се локализира някой район. Регионалното разположение на фирмите няма значение за общата ситуация на пазара, защото пазарът е общ - големите преработватели, но и местното население като постоянен клиент. Голяма част от продажбите там са иззети от държавните горски и ловни стопанства, тъй като те продават пряко дървесина. Не е в кондиция браншът и върви към още по-лошо.

- Защо е така, според Вас?

- Защото ценовата политика на държавните предприятия не е съобразена с конкретната пазарна ситуация. Продажните цени на държавните предприятия са доста по-високи отколкото е пазарната цена на дървесината. Един вид има нелоялна конкуренция, когато продават дървесина на местно население на цени, различни от тези, които са по окръжните процедури. Оттам процесът е двупосочен. От всичко това страдат фирмите, които са изпълнители на дейности, защото дървесината е собственост на държавните предприятия и те я продават, но някой трябва да я отсече, някой трябва да я натовари, да я закара до големите преработватели или до местното население, до други обекти за обработка.

Когато няма разлика в цената на дървесината и фирмите останат да извършват само услугата сеч или транспорт, на практика те остават без ресурс и много често, за да се покрият разлики се стига до кражби. Общата картина за бранша не е добра. Цените на готовата продукция на големите преработвателни заводи и на другите производни от всякаква дървесина от повече от година са надолу – говорим за международни цени, докато при нас няма реакция. Държавните предприятия продължават да си продават на тези цени и казват: „Като не ви харесва, не купувайте“.

- Коронавирусът засегна ли дърводобивния бранш?

Да, много и мисля, че няма по-засегнат бранш от гледна точка на това, че ограниченията се отразиха на работата ни и на пътуването. За всички останали браншове има някакъв вид подпомагане от страна на държавата. Дърводобивният сектор е единственият, който няма никакво подпомагане. Ако някои фирми са кандидатствали за грантовете, те и не са приключили още процедурите – тоест на практика никой не е получил пари от бранша.

Както за ресторантьори, хотелиери – по браншове, се вадеха разни подпомагания по различни начини, горският сектор на практика остана единствения без нищо.

- Какво очаквате и искате да се случи?

- Това е бизнес за голяма част от хората, които са го градили с години. Тези хора остават без бизнес. Друга тема е, че работниците също остават без работа, но те не стоят без работа. В момента, в който те излязат от гората, те повече не се връщат. Когато утре ситуацията се подобри и започнем да работим нормално, ще стане факт, че наистина няма да има хора за работа. Не е нормално браншът да работи с технологии и методи от преди 30 години.

Трябва да има модернизация, обаче от всички програми за горския сектор на практика подпомагането и горските мерки не са работели досега. В сектора земеделие има невероятно много пари за техника и различни субсидии за стопаните и там нещата са наредени – има модерна техника, работи се по съвременен начин. В гората се работи както преди 30-40 години.

- Каква опасност за сектора създава това, което описвате?

Имаме шест държавни предприятия, които са на практика монопол и затварящи частни фирми, защото няма място на пазара, няма къде да се реализира съответната услуга. Като ги няма цените, няма откъде и да се събере ресурс, а когато няма хоризонт на планиране, нито може да се направи бизнес план, нито може да се потърси банка за финансиране на какъвто и да е било проект или за доставка на нови машини. Параграф 22.