Защо България предаде Юрюн на Турция?

Той е кюрдски политик, жертва на арести и изтезания. Част от семейството му е избито. София го връща на Турция заради добрите отношения. И заради бежанците. Анализ от Димитър Ганев.

На 18 септември България предаде на турските власти Селехатин Юрюн, след като отхвърли молбата му за международна закрила. Списание "Шпигел" публикува на 21 ноември 2020 г. статия по темата. Нашият автор Димитър Ганев, който е и един от съавторите на публикацията, написа специално за ДВ обширен анализ.

Селехатин Юрюн, кюрдски политик от Турция, на когото България отказа убежище, след което през септември го предаде на Анкара, е имал брат и сестра, убити от турските сили за сигурност. Това става ясно от документи по казуса на 39-годишния политик и от публикации в турските медии. Юрюн е върнат в Турция, след като българското правителство било помолено от Интерпол-Анкара да го експулсира, свидетелства кореспонденция между МВР и Държавната агенция за бежанците от януари.

Сестра му и брат му са убити

Сестрата на Селехатин Ася Юксел, която също като него е местен политик от областта Шърнак, на турската граница със Сирия и Ирак, е сред загиналите в кръвопролитието в Джизре. През 2015-2016 г. при военната окупация на града, предизвикала широк международен отзвук и критики, е наложен и полицейски час, продължил 79 дни. Турската артилерия обстрелва Джизре, където живеят предимно кюрди, и разрушава хиляди къщи. Загиват стотици хора, както сепаратисти, така и цивилни.

По-голямата част от жертвите намират смъртта си изгорени в три мазета, които са блокирани от въоръжените части. Линейки не са допуснати. Тялото на сестрата на Юрюн е обгорено, тъй че първоначално не я разпознават правилно и я погребват като друг човек. Три месеца по-късно я ексхумират и погребват до брат ѝ Неджметин Юрюн в родния им град Улудере. Неджметин загубва живота си през 1995 година. Според Селехатин, тялото на брат му е било разкъсано на парчета от снаряд.

Защо България предаде Юрюн?

Официалната информация от българските институции за репатрирането е повече от оскъдна. Какво всъщност е станало? И по-важното - защо? В МВР се засегнаха на медиите, които нарекоха предаването „депортация“ и „експулсиране". Но споменатата в Закона за чужденците процедура „връщане до страна на произход“ има същия резултат като депортацията. Спорът около термините обаче не е случаен. Просто защото България с право се притеснява от фактите по случая „Юрюн“.

В първата седмица на януари 2020 г. турските власти изпращат до дирекция „Консулски отношения“ на МВнР грама по повод на случая. Политикът от прокюрдската Демократична партия на народите, срещу когото в родината му са повдигнати няколко обвинения, е влязъл нелегално в България на 17 декември. Междувременно турското посолство в София вече е информирало Анкара, че българските власти държат под арест издирвания от Турция беглец.

В молбата си за закрила Юрюн твърди, че съдебните преследвания срещу него са по политически причини и заради кюрдския му произход. За София обаче добрите отношения с Турция явно стоят на първо място.

На 30 декември Държавната агенция за бежанците провежда първото интервю с Юрюн. На 4 януари в МВР пристига телеграма от Интерпол-Анкара с искане за депортацията му. ДАБ е информирана за това няколко дни по-късно. А на 13 януари агенцията вече е отхвърлила молбата му за бежански статут.

Самият Юрюн решава да не обжалва решението на ДАБ и да не чака евентуалното експулсиране, след което го очаква турски затвор.

Той тръгва да бяга на Запад и е арестуван в Русе. Следват 9 месеца зад решетките. Едва след това България удовлетворява молбата на турското правителство.

Обвиненията срещу кюрдския политик

Депортираният турски кюрд все още няма произнесена присъда в своята родина. Най-тежкото обвинение, заради което Анкара го иска обратно, е членство в Кюрдската работническа партия (ПКК). Организацията е призната за терористична както от Турция, така и от ЕС и САЩ. И американците, и европейците си сътрудничат по темата с турското правителство, но избирателно, след внимателно проучване. Защото в годините след началото на войната в Сирия и особено след неуспешния опит за преврат от 15 юли 2016 г. режимът на Ердоган обвинява в тероризъм все повече свои политически противници и дори умерени критици на властта.

Селехатин Юрюн сам предоставя на българските власти копия от обвинителните си актове. Надеждата му е администрацията да види политически мотиви зад твърденията на турската прокуратура. Истината обаче е, че в очите на София той вече е „свързан с тероризъм“. Твърдението се появява в кореспонденция между МВР и ДАБ от януари.

Нито МВР, нито ДАБ пожелаха да коментират какви доказателства са получили за съпричастността на Юрюн към тероризма. ДАНС, която е длъжна по закон да даде становище по молбите за международна закрила и убежище, също не открива данни за терористични или криминални връзки. На 22 януари разузнавателната агенция дори изпраща писмо на ДАБ, че не възразява Юрюн да получи убежище, но към този момент той вече е уведомен за отказа на българските власти.

Юрюн е заплашван с убийство и изтезаван с ток

Обвинителният акт срещу Юрюн е от 2019 година. Тогава той се кандидатира на кметските избори в Улудере срещу представителя на управляващата АКП, който в крайна сметка печели. Твърди, че от името на представител на местната власт един полицай на три пъти заплашва Юрюн с убийство, за да го отстрани от надпреварата.

Процесът за тероризъм в Турция всъщност изтупва от прахта един случай от 2014 г., когато Юрюн е обвинен участие в отвличане. Самият Юрюн твърди, че е бил натопен от службите за сигурност, а тезата за членството му в ПКК се крепи на анонимен свидетел. Той разказва още, че по време на разпита е бил изтезаван с ток и е прекарал два месеца и половина в затвора. Един прокурор дори заявил, че не е възможно член на семейството му да бъде невинен.

Приятелските жестове на София към Анкара. И отплатата за тях

Политикът е разказал семейната си история и пред български официални лица. Агенцията за бежанците обаче има по-различна интерпретация. „Обстоятелството, че неговият брат Неджметин Юрюн и неговата сестра Ася Юксел са загинали вследствие на упражнени репресии от страна на официалните власти в Турция, не е основание за предоставяне на статут на бежанец", пише ДАБ в отказа на молбата му. Българските власти настояват също така, че „спрямо него е упражнявано физическо насилие, но не е бил обект на репресии."

През септември българското правителство извършва така наречената скрита екстрадиция. С официален мотив, позоваващ се на заповед за връщане, издадена от шефа на граничното полицейско управление в Елхово от 18 декември 2019 г. (ден след влизането на Юрюн на българска територия), девет месеца по-късно той е предаден на Турция, която настоява за това още от началото на 2020.

През по-голямата част от последните четири години Анкара се отплаща за жестовете, които ѝ прави официална София. От началото на годината до септември бяха арестувани по-малко от 2000 нелегални емигранти, проникнали от Турция в България. А горещата доскоро тема за бежанците напоследък доста избледня в България. Но през октомври, навярно и във връзка с пандемичната криза, в тази схема се появи пукнатина. Така миналия месец са били задържани над 700 души – с над една трета повече, отколкото за същия период на 2019 година. Това показва официалната статистика на МВР.

Засега е трудно да се каже дали това са инцидентни влизания, дали е временна турска демонстрация на мускули пред България и Европа заради спора с Макрон и евентуалното налагане на санкции през декември, или пък миграцията към България отново нараства устойчиво и без връзка с политиката. Но София видимо се е примирила с факта, че не играе ролята на по-силния партньор в двустранните отношения. И сякаш е готова да жертва ценности, които би трябвало да доказват принадлежността ѝ към Европа.