"Никой не иска да е емигрант - това не е по-лесният избор."

"Никой не иска да е емигрант, защото това не е по-лесният избор," казва българска специализантка. Всеки четвърти българин е изразявал желание да живее в чужбина. ДВ ви среща с няколко души, направили свой личен избор.

Всеки четвърти българин е имал намерение да живее в чужбина. Това сочат данните от последното проучване на “Тренд”. 41 процента пък споделят, че имат роднини, които живеят зад граница.

"Вирусът" на миграцията и неговите вълни

Експертите са категорични, че пандемията е снижила емиграцията през 2020 година. Това обаче не разрешава дългогодишните демографски проблеми на България, в това число изтичането на специалисти от ключови сектори. По данни на Европейския комисия през 2019 година тенденцията за завръщане на трудови мигранти е продължила и България е сред първенците в това отношение. Но става въпрос основно за нискоквалифицирани кадри.

Младите експерти продължават да напускат България

Според проучване на фондация “Отворено общество” едва около 5 процента от лекарите в България са под 30-годишна възраст. Никол и Виктор са сред младите медицински специалисти, които са избрали да заминат. “Мотивираха ме по-добрите условия и организация на труда”, казва Никол, която е специализантка във Виена. “Заплащането в България е такова, че трябва да работиш на поне 2 места и да финансираш всички курсове сам”. Докато следва, тя работи като болногледач в голямо лечебно заведение в София. “Като студент получавах малко над 200 лева. Абсурдното е, че от тях трябваше да отделям пари за сапун и тоалетна хартия в отделението.”

Казва, че в Австрия ситуацията е съвсем различна. “Студентите тук дават смени, за които им се заплаща. Докато при нас по време на обучението практиката беше много по-малко.” Тя признава, че е срещала затруднения да навакса. “Мои колеги тук са правили редица неща по време на обучението си, до които аз се докосвам за първи път”. И макар работата да е много и социалната среда първоначално да е далеч по-ограничена, отколкото в България, тя е доволна от решението си да замине. “В България малко хора се интересуват от нови проучвания и те трудно стигат до практиката. В Австрия, особено по отношение на коронавируса, видях как се подготвят нови публикации и се обсъждат нови методи за лечение постоянно”. Би ли се върнала? “Никой не иска да е емигрант и това категорично не е по-лесният избор. Така че, ако видя тенденция за подобряване, ще се върна. На този етап - не”.

Българи, които се връщат от чужбина, българи, които остават. Защо?

Виктор, подобно на Никол, заминава малко след като завършва образованието си. “Избраната от мен специалност не навсякъде в България се практикува на необходимото съвременно ниво. Не исках да правя компромис със себе си и с пациентите си”, обяснява той. Признава, че първите стъпки в Германия не са лесни. “Все още срещам затруднения - езикови, професионални, социални”, изрежда той, “но съм доволен, че реших да започна да градя кариера в чужбина”. За момента Виктор не мисли за прибиране в България и кариера там: “Не съм оптимист, че необходимите реформи ще се проведат скоро. Медицината в България се нуждае от големи структурни промени, за да стане възможно колегите да практикуват на съвременно ниво и при нужните условия на труд, а пациентите - както в големи университетски болници, така и например в общински клиники - да бъдат доволни, че грижите за тях са оптимални.”

Предимствата на България за младите и образованите

Съкращенията и замразяването на нови позиции заради пандемията, както и силно конкурентната среда, са сред причините някои българи да решат да се завърнат в родината си. “Професионалното ми развитие, необикновената икономическа обстановка в резултат от пандемията, а и лични причини, бяха факторите, които ме накараха да се върна в България”, разказва Филип, който се е прибрал преди няколко месеца, но вече си е намерил работа. Той споделя, че в Западна Европа, където е учил и работил досега, пандемията сериозно е засегнала търсенето на кадри, особено на чуждестранните и на тези без дългогодишен опит. “Европейското ми образование определено ми отвори повече врати в България, отколкото в чужбина”, признава той и подчертава, че тук процесът по наемане е на по-ниско ниво, което може да се окаже плюс. “Не ми се налага да минавам през горящи обръчи, за да си намеря подходяща работа”, споделя Филип. Особено в столицата редица компании в сферата на бизнес иновациите и в стартъп средата търсят млади експерти, владеещи няколко чужди езика.

Натрупването на опит зад граница и владеенето на чужди езици се оказват коз за млади специалисти, които решават да работят в България. Иванина заминава за Германия като малка, но преди година се завръща в родината си. “Трябва да призная честно, че изборът ми не беше продиктуван от носталгия или идеализъм”, казва тя. “Образованието ми, което е с акцент върху изследванията на Югоизточна Европа, ми даде по-добри възможности за развиване на кариера тук”. Тя владее български и немски на ниво "майчин език”, говори и английски. Намира подходяща позиция в България и сега е доволна от решението си: “От около година съм в България и обичам работата си”. Иванина не обича да сравнява България и Германия и не смята, че в повечето случаи има база за подобна съпоставка. "Откакто съм в България, съм имала много случки, които, разбира се, не биха били възможни в Германия. Някои от тях ме разсмиват, други - не. Не е тайна, че много неща в България не функционират така, както би трябвало, но все пак съм на мнението, че зависи от всички нас да променим това, което не работи като хората. Не може винаги да се оправдаваме, че “системата така и така не функционира”, категорична е тя.