100 дни управление на кабинета минаха като „ту-туу“…

100 дни управление на кабинета минаха като едно „ту-туу“… Казано отгоре, разбира се. Като една шегичка, ей такава, мимолетна, пусната пред камерите. Да, хем шега, хем така се управлява държава. Като на шега. Преди Главчев, днес Желязков. Погледнато отгоре, разбира се. 100 дни минаха като на шега. Не че нямаше и малко драматизъм, но това е част от живота – смях и драма. Става въпрос за двата вота на недоверие. И двата неуспешни, разбира се. След втория поне се разбра едно - Пеевски и неговото „Ново начало“ вече са официално, въпреки че отричат, и легитимно в управляващото мнозинство.

Какво ни показа този вот
Макар и вече кабинет на малцинството, след като ДПС на Доган – явно неполучили това, което искат, оттеглиха подкрепата си от управлението, се оказва, че министрите на Росен Желязков може да се ползват с още по-силен комфорт отпреди. В коалицията останаха ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН, но с подкрепата на „ДПС-Ново начало“, която вече е явна.

Реално оттеглянето на ДПС на Доган от участие в кабинета повдигна повече въпроси, отколкото даде отговори. За кого е от полза това оттегляне? ДПС на Доган се опитаха да го комуникират като принципно, но реално така вкараха Делян Пеевски във властта. Да излезеш от кабинета, за да влезе там Пеевски… Интересно звучи и изглежда.

БСП и ИТН
И двете формации в момента стискат зъби и някак забравиха „санитарния кордон“, който подписаха. Във властта е така – понякога „в името на държавата“ интересите надделяват над принципите. И за БСП, и за ИНТ е добре кобинетът да изкара колкото се може повече. За БСП това означава отдалечаване от „концепцията Нинова“, нещо ново да започне да се случва, да има глътка въздух сред социалистите, докато Атанас Зафиров – или някой друг, подреди партията така, както смята за добре. За това трябва време, а не да се ходи на избори.

При ИТН летаргията, в която са изпаднали, им се превръща в комфортна зона. На границата от прага за влизане в парламента, каквато социология им дава в последните проучвания, да има кабинет и те да са част от него им е… „ту-туу“, дюшеш.

Опозицията
Тук е важно да се постави въпросът коя опозиция? „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ са някак близки. Но нямат нищо общо с ПП-ДБ, за които в момента не е ясно какво са. Ясно е, че не искат избори, след като по време на втория вот на недоверие не участваха. Така че думата „опозиция“ в момента се превръща в едно много разтегливо понятие.

„ДПС-Ново начало“ е онази част от опозицията, която дава подкрепа за кабинета и без която кабинетът на Росен Желязков не може – нетърсената подкрепа.

И така изниква въпросът на въпросите: Дали Борисов може да преглътне Пеевски? И докога ще е така?

Само от Борисов чуваме, че ще търпи тази ситуация, докато излезе конвергентния доклад за еврото през юни. А след това… След това, а може би и сега, е добре да си припомним, че на света има и християнски ценности. Нали се намираме в Светлата седмица. А Борисов, както знаем, обича да посещава църкви, защото от него чухме и какви са били мъките Христови. "Нашият Господ са го мъчили по най-отвратителния начин - тръни са му забивали в главата, пирони в ръцете, вързали го на дървото на кръста да го носят. И когато всички са се отрекли от него, изведнъж се ПОКАЗАЛ ОТГОРЕ и казал: "ту-тууу".

Така че само един човек може да развали управлението – Бойко Борисов. Всички други са доволни от ситуацията на „смирение“ в „името на просперитета на държавата“. Остава да видим само кога някой ще се покаже над Росен Желязков, за да му каже „ту-туу“… И това е така, защото павителството имаше необходимост от мнозинство, когато трябваше да бъде избрано. Сега необходимост от мнозинство правителството няма, а тези, които искат да го съборят, също ги няма.