Румен Радев отново обслужи статуквото и задкулисието

С определянето на 4-ти април за дата на парламентарните избори у нас, Румен Радев извърши своеобразно покушение и над последните останали капчици надежда, че той е някакъв пробив в системата, че той е някаква грешка на задкулисието. Каквато например се оказаха Лозан Панов и Методи Лалов - честни магистрати и доблестни мъже.

Датата 4-ти април е безумие по най-малко две причини. На първо място, към 4.04.2021 г. в България ваксинираните със сигурност ще са под 100 000 души, което е по-малко дори от населението на големите областни градове, а притесняващите се за здравето ще са поне няколкостотин хиляди, ако не и милиони. А пък хората, които по принцип трудно се мотивират да гласуват, в тази ситуация ще са категорично изгубени за този толкова важен вот. Е, не е ли очевидно кого обслужва с тази дата президентът Румен Радев? ГЕРБ, БСП и ДПС, разбира се, като партии, които имат от една страна твърди ядра, а от друга - особено важащо за ГЕРБ и ДПС, зависими хора, които няма как да не излязат да гласуват.

А какво са ГЕРБ, БСП и ДПС? Ами, те са статуквото, около тях работи и прословутото задкулисие от стари ченгета, а и млади такива, които контролират процесите в клетата ни държава.

Но защо ли има учудване, че Румен Радев обслужва слугите на ченгетата и самите тях, след като неговият Стратегически съвет е оглавяван от съдържателя на явочна квартира Александър Маринов - агент Майстора.

На второ място, на 4-ти април е католическият Великден. Разни ''умници'', част от петата колона на Русия в България, по студиата взеха да обясняват в защита на Радев, че нямало никакъв проблем, защото у нас имало много малко католици. Такова оправдание така или иначе граничи с идиотизъм, но те абсолютно съзнателно изместват фокуса от същината на този проблем, а тя е, че фактът, че изборите ни ще са на католическия Великден означава, че отварянето на секции в чужбина за нашите сънародници там ще стане още по-трудно, отколкото е било досега. В този ред на мисли има абсолютно основание да смятаме, че благоразположеността на Румен Радев към българите в чужбина е просто проформа, лицемерие и популизъм. Да, точно ''популизъм е най-точно охарактеризиращата дума за човека, който в момента ни е президент. Нелоша идея за консултации, прилично проведени, с широко медийно отразяване, което очевидно е главната цел, и накрая едно абсолютно ощетяващо българските граждани решение.

Вече е напълно ясно и какво цели популизмът на Радев. Той иска втори президентски мандат, като за да го спечели хасковлията говори това, което иска да чуе омерзеното от простащината и наглостта на ГЕРБ българско общество. Говори истини и ги говори на нормален, достъпен човешки език, което е музика за ушите на отвратените от простащината на Бойко Борисов хора. Чисто и просто дотам е докаран средният българин - да се хваща като удавник за сламка на патетични и сладки приказки, които на всичкото отгоре са и истина.. Готов е дори съзнателно да се самозалъгва, въпреки че отлично вижда, че думите си остават просто думи, а не се превръщат в никакви реални действия.

А какви действия би могъл да предприеме Радев, ще попитат някои. Много е просто - ако иска да има реална власт, за да коригира недъзите, които правилно посочва, трябва да събере хора в партия и да се бори за властта на парламентарни избори. Той обаче не иска. Добре му е като президент, защото не му се налага да е в реалната политика и да носи отговорност за казаното и евентуално обещаното от него. За сметка на това обаче още от миналото лято си прави кампания като за парламентарни избори и за съжаление му се получава, защото се забелязва, че повечето хора кълват.

Разбира се, издънката с датата за изборите далеч не е първият сигнал, че Румен Радев е фалшив герой и такъв, който е противник на статуквото и задкулисието само на думи. Някогашният летец се издъни и при избора на Иван Гешев за главен прокурор. Когато гражданското общество в столицата беше настръхнало срещу избора му, Радев имаше поне няколко варианта, с които като минимум максимално да забави встъпването му в длъжност. Е, той не го направи и предаде гражданите.

И когато се върнем до момента на издигането му за президент, ще намерим и недвусмисления отговор за същността му. Няма как човек, приел да бъде издигнат от БСП за някакъв пост, а говори се и с одобрението на Леонид Решетников, да е истински борец срещу мафията, статуквото, задкулисието или което и да е било друго отрицание, което разяжда и ликвидира България ден след ден. Със сигурност все повече хора ще започнат да проглеждат, а това, че се заблудили не е смъртен грях. Особено у нас, където злите политически инженери се справят доста добре, макар и успехът им да е обусловен силно и от критично слабото образование на всички нива в нашата Родина.