В нашия език всичко опира до секс

Ясно е, че сексът не е само правене. Трябва все пак партньорите и да си кажат нещо. На база на представено вчера изследване на Gemius, могат да бъдат направени много интересни изводи. Сексът не е само теория, то е нещо, което изпълва ежедневието ни, нещо което повечето хора възприемат не само като „креватна гимнастика”, а преди всичко като взаимоотношения. Когато става дума за взаимоотношения, неизбежно стигаме и до комуникация, а говореното е част от комуникацията.

Не знам дали българите или сърбите сме по-открити на тема „секс”, защото в нашия език всичко опира до секс – все се „такова”, все някой „натакова”. В този смисъл си говорим за секса, сексолизираме всяка една ситуация в живота, търсим сексуалната метафора. Очевидно имаме нужда да говорим по един по-компетентен и по-диференциран начин за секса, защото през тези щампи, които много често ни сервират медиите, трудно достигаме до собствените си преживявания, дори когато става дума за споделяне на нещо много интимно. Когато двама партньори са ангажирани в лична връзка, пак има значение дали човек е в контакт с това, което преживява, дали може да го каже просто, ясно, разбираемо, дали има усет за това какво се случва с партньора и дали заедно с него може да договори всички тези интимни детайли, за да бъде връзката наистина пълноценна.

В изследването, като че ли има и друг позитив – хората гледат много порно и там като че ли търсят моделите. Не винаги това е най-верния път.

Един от резултатите в анкетата е, че за жените сексът е по-важен, отколкото за мъжете. Това е интересен факт, върху който може да се разсъждава. Склонен съм да виждам в тези разлики, по-скоро готовност мъжете да се придържат към стандартната патриархална позиция, която гарантира сигурност на базата на вярност. „Мога да съм сигурен, че връзката е пълноценна, ако моята партньорка по някакъв начин имам чувството, че ми принадлежи”. Това е малко по-традиционно мислене. Мислене от времето на собствеността: „когато аз съм се оженил, аз съм придобил едва ли не някакви собственически права над партньорката и това е което ми гарантира сигурност”.

Съвременният човек като че ли повече се доверява по отношение на сигурността, по отношение на достъпа. „Дали аз имам достъп до удоволствието, до близостта, до качеството на връзка с дадения човек”. В този смисъл е интересно, че голяма част от хората разчитат на постоянен партньор, но не е задължително това да е брачният партньор. Една немалка част от анкетираните съобщават, че най-вълнуващите им сексуални преживявания са с хора, които не са брачните им партньори, някаква паралелна връзка. Това, според мен, е голямото предизвикателство в темата, която отваряме. По какъв начин съвременният човек може да конструира личния си живот, като търси паралелизъм не само между отношенията в семейството, но може би и по отношение извън семейството. Как да хармонизира тези два пласта, защото е очевидно, че в този модел, в който хармонията е веднъж завинаги с човека, с който си се оженил, не винаги работи. И тук като че ли жените са провокаторът, защото те залагат на качеството, а не толкова на верността, което е въпрос на някаква предварителна уговорка. Ако някъде другаде някой предлага по-добро качество защо да няма достъп до него?

Намираме се в много интересна епоха, при която това което получаваме от традицията очевидно трудно работи и ние трябва да сътворим нещо ново. Това „ново”, което би вършило работа няма как да бъде сътворено, ако ние не си говорим за тези неща, ако не споделяме личния си опит, ако не споделяме преживяванията си и ако не сме готови да преоценим наново това, което сме приемали по подразбиране като традиционни ценности.

проф. Румен Бостанджиев
Лаборатория за психична подкрепа и развитие
към Бургаски свободен университет и сексолог