Защо ще пращат децата на военно обучение, България да не би да се готви за война?

За какво им е на българските ученици да изучават армейската храброст и да ходят на военни обучения? Днешните деца трябва да знаят как се пише компютърна програма, а не как се разглобява автомат Калашников.

Коментар от Александър Андреев:

Министерството на образованието обяви нова програма за насърчаване на патриотизма в българските училища, за която са предвидени 500 000 лева, съобщи в. „Сега", позовавайки се на сайта на МОН. На пръв поглед: 500 000 лева не са кой знае какви пари, а пък за патриотизма в България напоследък и без това се говори или добро, или нищо - като за покойник. Така че защо да не се подпомогне малко доброто говорене?

Тъмната страна на патриотизма

Точно тук е проблемът. МОН всъщност би трябвало да отпусне не 500 000, а 5 милиона лева, за да се говори за патриотизма в училищата - но не като за покойник. За патриотизма в българските училища е важно да се говори в цялата противоречивост на този модерен феномен. Да се говори както за потенциала му да сплотява хората, така и за тъмните му страни: за кръвопролитията, извършени в името на родината, за репресиите срещу инакомислещи, за изстъпленията на националистите, за ксенофобията като обратната, тъмна страна на патриотизма.

Вместо това образователните специалисти от министерството се отпускат в обятията на добре познатата инерция и смятат да насърчават изучаването на българската армейска храброст и участието на учениците между 8 и 10 клас във военно обучение. А за какво точно им е това военно обучение? С кого възнамерява да воюва заобиколената от съюзници и членуваща в НАТО България, та ще са ѝ нужни 17-18-годишни дарители на пушечно месо? Днешните ученици трябва да знаят как се пише компютърна програма, а не как се разглобява автомат „Калашников". Пък онези от тях, които решат да станат професионални военни и така да участват в общата система за сигурност на НАТО - нека да изучат професията в съответните специализирани училища или просто да се запишат във войската.

На днешните ученици армейската храброст няма особено да им помогне в онзи свят, в който искат да живеят: омиротворен, отворен и високо технологичен, свят на знанието, а не на насилието. Да, чудесно е да се съхраняват и поддържат паметниците на хора, загинали във войните. Защото те напомнят за стотиците хиляди убити, грабнали пушки в името на често пъти измамни политически каузи. Паметниците трябва да се поддържат не за да ни подсещат какви злодеи са турците или сърбите, а за да знаят новите поколения, че няма нищо по-лошо от войната.

Мухлясал патриотизъм отпреди векове

В днешното българско общество липсват много жизнено важни елементи, но недостиг на патриотизъм няма. Има недостиг на здравеопазване, на познание, на битова култура, на политическа и гражданска почтеност. Патриотизмът обаче е в изобилие. За жалост, изобилен е тъкмо онзи патриотизъм, който сега МОН иска допълнително да насърчи: едностранчивият, неосведомен, фиксиран единствено върху славната българска история, върху българската храброст и безчетните ѝ врагове. Патриотизъм без външна гледна точка и без коректив.

Мухлясал патриотизъм отпреди векове, който създава врагове, а не приятели. Патриотизъм, който рови окопи, а не прокарва мостове. Това ли заслужават днешните български деца?