Как Католическата църква се превръща в секта

Твърдо "не" от Ватикана: хомосексуалните двойки няма да бъдат благославяни от Църквата. Тази позиция е още една стъпка към самоунищожението на някога така могъщата институция, твърди Александър Гьорлах в коментара си.

Когато германският папа Бенедикт XVI (Йозеф Ратцингер) при посещението си в Германия през 2011 призова Католическата църква да се дистанцира от светските дела, мнозина решиха, че той критикува събирането на църковен данък по административен път. Тоест, че църквата не бива да използва помощта на държавните институции, за да не се излага на опасността от корупция. Днес обаче разбираме, че той е имал предвид нещо друго.

За Ратцингер истинската църква вече не може да бъде народна църква. Защото сред народа били разпространени какви ли не нагласи, вкупом заразени от релативистичния дух на времето. Според възгледа на вече оттеглилия се Бенедикт XVI, право на съществуване в църквата има единствено истината: църквата по-добре да стане по-малобройна, отколкото да отстъпи дори на сантиметър от тази „истина“. Междувременно Католическата църква наистина се оттегли в тази нишова позиция, и то тъкмо под ръководството на новия папа Франциск, който – като възгледи за църковната политика и теологията – се намира точно на противоположната позиция в църковния спектър.

Ватиканът: "Господ не ви иска!"

Под ръководството на аржентинския папа хардлайнерите във Ватикана монополизираха своята сектантска „истина“ и я превърнаха в единствената позиция, която има право на легитимно съществувание в църквата: жените нямат право да заемат духовнически постове, защото даването на причастие от женска ръка е богохулство. Хората с втори брак нямат право на причастие, защото в божиите очи това създава объркване. И накрая: хомосексуалните двойки не само нямат право да се венчават, те дори нямат право на свещеническа благословия, защото Господ не може да оправдае греха. Мимоходом са прокълнати и всички онези, които с помощта на модерната медицина търсят сбъдване на желанието си да имат деца или пък размишляват как човек би могъл да умре с достойнство, като с квалифицирана помощ се отърве от мъките. На всички тях Рим казва: господ не иска това. Господ не ви иска вас!

Ето как някогашната толкова велика и могъща Католическа църква вече се е свила до размерите на секта. В Латинска Америка близо половината вярващи (!) я напуснаха и се присъединиха към свободни християнски вероизповедания. На много места в Европа църквата вече изобщо не съществува: в неделната литургия участват вече едва 10% от вярващите, а тенденцията продължава да сочи надолу. Хората гласуват с краката си, право към изхода на черквите, но това само потвърждава осенените хардлайнери: звани са мнозина, призваните са малцина!

Католическата църква вече не им предлага нищо

При хардлайнерите позата на осенени много напомня за политическата поза на популистите в политиката: симулация на действия вместо истински действия. В Кьолн, един от европейските центрове на католицизма, Административният съд вече не насмогва да разглежда молбите за напускане на църквата. При това не защото Лукавият, видите ли, вилнее из кьолнската архиепископия, а защото свръхконсервативното епископство с почти криминална енергия се опитва да прикрие случаите на сексуални посегателства. А подобни сцени се разиграват не само в Кьолн, но и на много други места. Католическата църква е затънала в най-тежката си криза от Реформацията насам. Само че този път вече няма да има разцепване, защото църквата собственоръчно подпечатва смъртния си акт.

Нека да се запитаме защо днес вече никой не вярва в древноегипетските или в старогръцките божества. Не, не защото вярата в тях днес не може да намери последователи. То и да вярваш в непорочното зачатие или във Възкресението из мертвих открай време, та и до ден-днешен си е само и единствено въпрос на вяра. Хората се отказват от една религия не поради липса на вяра, а защото тя вече не им дава отговор на конкретните въпроси, които те си задават. В това отношение Католическата църква вече нищо не предлага.

Църквата се е свила до размерите на секта

Освен всичко друго, тя все повече нарушава рамката, в която вероизповеданията са поставени от Конституцията. Нима една свободолюбива и демократична държава може частично да финансира организация, която отхвърля равенството между всички хора, тяхното достойнство и произтичащите от това човешки права? Определено не. Та нали в католическото вероизповедание мъжете и жените не са равни, нали там цари дискриминация в зависимост от семейното положение и сексуалната ориентация? Свилата се до размерите на секта Католическата църква вече не е съветник и помощник на държавата в търсенето на правилните и устойчиви отговори на най-важните въпроси – тя се е превърнала в пълната противоположност на това.

В този смисъл понтификатът на Франциск вече се провали. Папата не успя да прокара нито една от обновителните си идеи – просто защото хем му липсват теологична задълбоченост, интелект и подходящ персонал, хем сам не съумява да канализира и да обоснове категорично както теологически, така и от гледна точка на църковното право, онези неопределени и дифузни цели, към които се стреми. Ето как твърдоглавите екстремисти в Рим съумяха да излъжат и компрометират папата, като в същото време фрустрираха и маргинализираха либералите до такава степен, че тяхната окончателна раздяла с църквата се случва тъкмо под управлението на един либерален папа.

Кои са тези хора на витражите?

Ако е вярно, че Господ не може да благослови греха, тогава нито проповедниците, нито архиереите, нито цялата църква могат да разчитат на божията благословия. Защото греховете на църквата са прекалено големи, а арогантността на Рим на фона на всичките простъпки е лекомислена и цинична.

„Смачкайте безчестните!“ – провикна се навремето Волтер срещу църковните фанатици. Този призив си остава валиден и до днес. През 2050 година във всяко германско село и във всеки германски град ще има архитектурно красиви концертни зали, ресторанти и клубове. А децата ще питат: Кои са тези хора на витражите?

*Александър Гьорлах е лингвист и теолог, старши научен сътрудник в Съвета по етика на международните отношения "Карнеги" и водещ изследовател в Института за религия и международни изследвания към Университета в Кеймбридж. Преподавал е в Тайван и Хонконг.