Какво ще стане сега с Шотландия? Иска ли да се отцепи?

Небивало мнозинство за поддръжниците на шотландската независимост след последните избори. Но шотландците гласуваха за Никола Стърджън, защото е добър политик, а не защото непременно искат да се отцепят от Великобритания.

Прогнозите се оправдаха: Шотландската национална партия (ШНП) спечели изборите и запазва властта, която държи от 2007 година насам. Не ѝ достигна само едно място, за да получи абсолютно мнозинство в парламента в Единбург. Но като вземем предвид успеха на Зелените, които също подкрепят излизането от Великобритания, привържениците на шотландската независимост вече имат небивало мнозинство сред законодателите.

Голямата въпросителна

Въпреки това следващите стъпки на това мнозинство тънат в мъгла, а изборните резултати не позволяват на първата министърка Никола Стърджън да заяви, че е получила мандат да изведе Шотландия от Обединеното кралство. Нейната партия обеща, че ще работи за провеждане на втори референдум за независимост още в мига, когато пандемичната ситуация го позволява. Но легитимността на подобен референдум си остава под голяма законова въпросителна, тъй като британският премиер Борис Джонсън категорично отказва да даде съгласието си - при каквито е да било обстоятелства.

И още нещо. Независимо от изборната победа на ШНП, в момента нямаме основание да очакваме задължителен успех на привържениците на независимостта в случай на референдум. Последните допитвания показват, че около 50% от избирателите биха подкрепили такова решение. А това число далеч не прилича на комфортно мнозинство.

Шотландия е част от Обединеното кралство вече повече от 300 години, а това означава, че голяма част от решенията за нейната икономическа и външна политика се взимат в Лондон. През 1997 година страната си извоюва собствен парламент - един компромис с Лондон, от който мнозина очакваха да поуспокои националистическите настроения. Вместо това обаче ШНП разцъфна - най-напред под ръководството на дългогодишния си лидер Алекс Салмънд, а после и на неговата близка съратничка Никола Стърджън, която е начело на партията и на страната от 2014 година насам. Тъкмо през 2014 нейната партия проведе и първия референдум за независимост на Шотландия, който загуби с 45% на 55%. За мнозина противници на шотландската независимост тъкмо този факт дава основния аргумент срещу провеждането на нов референдум: националистите вече получиха своя шанс, но го проиграха.

През последните седем години обаче британският политически пейзаж претърпя редица земетръсни промени. В този период на три пъти се проведоха избори, на които ШНП спечели повече гласове от когато и да било преди. Великобритания напусна Европейския съюз, а мнозинството шотландци изобщо не бяха съгласни с това решение. Да не забравяме и пандемията, чието развитие създаде у мнозина убеждението (основателно или не - това е друг въпрос), че Шотландия се справя по-добре, отколкото останалата част от Обединеното кралство.

По време на предишния референдум политиците от ШНП все още бяха доста неопитни в управлението, но в хода на последните твърде бурни години партията успя да намери своето място като единствената стабилна, напредничава и прагматична политическа сила в Шотландия, обявила се против Брекзита.

Самата Никола Стърджън достигна в допитванията такива висини, които биха накарали мнозина политици в Обединеното кралство, пък и в целия свят, направо да позеленеят от завист. А Борис Джонсън, който добре знаеше, че шотландците не го харесват особено, дори не стъпи в страната по време на предизборната си кампания. През последните месеци обаче Стърджън беше принудена да се оправя в един доста заплетен скандал във връзка с обвиненията за сексуални посегателства, отправени срещу нейния предшественик и дългогодишен съюзник Алекс Салмънд.

Защо Стърджън е толкова популярна

Все пак ролята ѝ в успешната борба срещу пандемията позволи на първата министърка да заеме една почти президентска позиция в Шотландия, осигурявайки ѝ сред всички политически сили авторитета на прагматичен политик, който си върши работата и остава верен на убежденията си. Освен това Стърджън произхожда от средното съсловие в Глазгоу, а този факт рязко я отличава от възпитаниците на елитни британски университети, които обикновено държат властта на юг от Шотландия.

Разликата ясно си пролича в един епизод от изборния ден, когато крайно дясната активистка и осъдена престъпничка Джейда Франсен се опита да приклещи Стърджън пред телевизионните камери на улицата в Глазгоу. Първата министърка запази присъствие на духа, нарече Франсен „фашистка" и „расистка" и невъзмутимо продължи по пътя си. Трябва много фантазия, за да си представим, че друг лидер на голяма партия в Обединеното кралство би могъл да изрече такива недвусмислени определения.

Под черта обаче остава едно: голямата подкрепа за Стърджън е свързана най-вече с нейната личност, особено на фона на борбите и непрестанните въртележки в ръководствата на другите шотландски партии. Което означава, че подкрепата за Стърджън не е равнозначна на подкрепа за независимостта.

За много гласоподаватели в Шотландия на тези избори имаше само един смислен вариант: Шотландската национална партия. Но тази партия би направила голяма грешка, ако сметне, че вотът за нея е и вот за независимост.