Таксиджията

Властта и парите са тежко изпитание. Те не променят човека, а разкриват неговата същност. Ако навреме усетиш, че не издържаш товара им, и спреш – добре... Загубиш ли мярката, има да патиш.

И комай ще се окаже, че Пилотът е поредната гнила ябълка, търкулнала се на политическата сцена. Години наред той избягваше публичните изяви и тази отстраненост будеше ако не симпатии, то поне интерес. Костюм, изпъната стойка, строго лице със живи очи – мълчаливецът сред кряскащата сбирщина от кол и въже, заела властовите структури... Възможно затова той предпочете да се уедини за няколко години в каменната сграда в центъра на София. Не се знае как запълва времето си там. По принцип президентските задължения са безполезни - затова с тях се занимават много заместници, секретари и съветници. Ала обикновените хора бяха доволни, че най-сетне имат фигура, която, макар и мислено, могат да противопоставят на гадната действителност. Генералът нямаше армия, ала спечели подкрепата на голяма част от народа.

Макар да сме синове и щерки на юнашко племе с обръгнали на лъжи и скоросмъртница сърца, ние понякога сме спохождани от бляна, че няма да кютаме отритнати и самотни до края на своите дни. Вярно, щом опиянението се изветри, всичко заема определеното си място. Такъв е животът. Теглим една километрична и кротваме. Народ от наркомани сме... Не защото контрабандата и продажбата на бяла отрова у нас е доходно занимание, контролирано от висши чиновници и американски агенти... Не, просто за нас, единаците, е по-лесно да се упояваме с илюзията, че някой друг ще наложи ред и справедливост на територията, която все още населяваме. Макар че тези понятия нямат реално значение – вече три поколения са израснали тук без представа за законност и правосъдие. Прекалено много са развратените души, обречени сме...

Поредното отрезвяване настъпи, когато миналото лято президентът излезе пред разбунената тълпа c вдигнат над главата юмрук. Моментът бе сгоден за смели начинания. Тогава бяхме готови за промяна, горяхме от ярост и вяра. Трябваше ни само водач. Но той се прибра в гранитното убежище. Дали е осъзнал, че е просто един генерал без армия, заел по волята на случая доходоносен пост, и не си струва да се превръща в герой? Пожалил ли ни е? Или е изпитал уплаха? А може би Мустафата и съветниците са му изшъткали да си наляга парцалите? Човърка ли отговорът неговата съвест? Е, в онзи слънчев ден ние пак се усетихме, че сме загубили държавата.

Лице, което е положило клетва пред военното знаме да защитава до последна капка кръв своя народ, а сетне преминава на служба при нашите врагове, се нарича клетвопрестъпник. В годините, когато хиляди старшини и офицери оставаха без работа, трябваше да притежаваш особени душевни качества, за да направиш кариера във въоръжените сили.

Наша е вината е, че приемаме двуличници да ни учат на морал. Те имат материална полза от нашето лековерие, а ние лека – полека заприличваме на тях.

Твърдят, че човекът, с когото БСП свързва единствения си изборен успех през последните години, поддържа близки отношения с пловдивските червени милионери - същите, които неуморно опитват да свалят ръководството на партията и да я обединят с ГЕРБ. На «Позитано» 20 определено не им върви с кадровата политика. А и по принцип лоялността у нас е проблем.

През последните месеци главнокомандващият без армия и държава замени лупингите в небето с циркаджийски изяви във външната политика. За наш срам и той тика страната в глутницата, виеща срещу Русия. По дадена команда хули нашите северни братя, без да вниква в същността на коментираните въпросите. Организира срещу тях агресивния блок «Три морета». Мерзко, глупаво и опасно е това поведение. В същото време под носа му щатски войници нападат български работници, Херовица одобрява кандидатите за министри... А Турция поглъща страната.

Отдавна не знаем какво правят чужденците тук - в колонията те официално не подлежат на контрол или на съдебно преследване.

С кухи фрази за някаква си евроатлантическа солидарност нас ни тласкат към самоунищожение. На неоколониалистите им е нужна територия с лесно управляемо население. Как са смятали да постъпят хитлеристите с поробените народи – тези, които оцелеят и стават за работа, да умеят да броят до сто, да четат и да говорят на немски? В ход е подобна програма за промиване на мозъци. За съжаление вече мнозина приемат, че кръвните врагове на нашите деди са станали техни най-големи приятели. Преставаме да различаваме доброто от злото, губим националната си идентичност и дори чувството за самосъхранение.

Що се отнася до ищаха на Пилота и пасмината край него да ни скарат с братушките – освободители - ние сме длъжни да усмирим тази компанийка. На Русия дължим нашето съществуване. Продажниците може да ни лишиха от държава, но интересите на всеки един от нас, българите, нямат нищо общо с плановете за война на Вашингтон и Брюксел... Лунатиците там са побеснели и дано по-скоро получат по гърбовете злия прът, който търсят!

На българския президент приписват членство в масонска ложа. Може да е така, може да не е. Факт е обаче, че човекът преклони глава пред римския папа. Това бе срамен акт. Българщината се крепи на православието. Щом не уважаваш родната вяра, ти нямаш нищо общо с народа.

На път за Рим Пилотът взе на автостоп своя македонски колега. Нищо, че онзи не мери приказките си, когато стане дума за нашето общо отечество. Така към католическия поп припкаха два брюкселоида – лишени от чест, усещане за родова принадлежност, загубили усещането за реалност.

Вероятно малко преди юлските избори или веднага след тях (зависи какви са плановете на щатското посолство) ще бъде обявено, че РБ подкрепя влизането на РСМ в ЕС.

А обитателят на каменната сграда в центъра на София най-сетне постигна своето вътрешно равновесие, намери, така да се каже, своето амплоа... Гордият летец пробва ролите на домашен любимец на Херовица и на войнствена русалка, кръстосваща Триморието... И стана таксиджия. Колко е важно да успееш да се спреш навреме...