В нашия грешен, но многоизкусителен свят може да кривнем наляво и надясно, напред и назад, става да се понесем надолу или нагоре. Но няма начин да прескочим на някъде другаде... Съществува теория, че в тази клетка ни държи мозъкът – устройството му не ни позволява да възприемем повече от три измерения. И единствено фантазията дразни любопитството, подтиква към мислене и действие. Има ли нещо отвъд рамките?
През 1853 год. Бернхард Риман доказва съществуването на n – мерното пространство. По същото време английският математик Чарлз Хинтън издава книги по въпроса и в дълбочина изследва проблема за визуализацията. Според него тримерната вселена пресича друга, невидима за нас, която е четиримерна, и я разделя на две части - тях авторът назовава условно с гръцките думи Ана (горен свят) и Ката (долен свят).
В промеждутъка между края на XIX и началото на XX век сериозните разработки привличат спиритистите – те смятат, че неизвестните измерения са обитавани от душите на мъртвите и с лека ръка уподобяват Ана и Ката на рая и ада. Теолозите и философите също охотно се възползват от тях.
Темата за многомерността на Вселената (както и тази за паралелните светове) е приета в литературата и философията. Значително е влиянието ѝ в изобразителното изкуство. Там ролята на перспективата отслабва. Например, кубистите (Пикасо, Метценже и др.) изобразяват хората и предметите едновременно в различни ракурси, така сякаш им добавят измерения (вж. картината «Авиньонските девици»). Сюрреалистът Марсел Дюшан използва познанията си за многомерната математика и методите за нейната визуализация в опит да открие нови изразни средства. Характерни за творчеството му са платната «Гола, спускаща се по стълбище, N: 2» и «Голямото стъкло». Аналогични мотиви се наблюдават при футуристите и супрематистите. Според специалисти работите на Малевич от този период напомнят плоски сечения на обекти от висши измерения. А Салвадор Дали създава «Разпятие, или Хиперкубично тяло» и «В търсене на четвъртото измерение».
Ще си позволя кратко отклонение от темата, за да предположа, че през годините до Първата световна война науката, съзнанието и моралът са се развивали заедно, били са нещо единно. Човекът е крачел напред бавно и уверено, бил е многостранно развита личност, осъзнаваща своето място в обществото и природата. После хората се превръщат в потребители, чиято душевност и менталност не отговарят на възможностите на достъпните технологии. Все пак между индивида и личността има разлика.
Многомерността занимава умовете и на именити учени като физиците У. Крукс и В. Вебер, астронома Й. Цьолнер, носителите на Нобелова награда Дж. Рейли и Дж. Томсън.
В статия от 1872 год. австрийският физик и философ Ернст Мах пише: «Още не разполагаме с удовлетворителна теория на електричеството и може би това се дължи на стремежа електрическите явления непременно да бъдат обяснени посредством молекулярните процеси в пространство с три измерения».
През 1914 год. Гунар Нордстрьом публикува своята Теория на гравитацията, която за известно време е приемана за конкурентна на Айнщайновата Обща теория на относителността (ОТО). Там електромагнитното взаимодействие е представено чрез допълнително пространствено измерение. Малко по-късно финландският учен разширява модела с пета координата, представяща нютоновия гравитационен потенциал. Ала по ред причини смелата идея е била отхвърлена.
Алберт Айнщайн включва гравитацията в ОТО без «умножаване» на пространството – просто го свързва с времето и въвежда възможността всички тези измерения да се изкривяват.
През 1921 год. Теодор Калуца публикува статия, в която, подобно на Нордстрьом, описва електромагнитното въздействие с помощта на четвърто пространствено измерение... Обаче според изчисленията то е било безкрайно голямо, а ученият не успял да обясни защо ние не се губим в него. Решение на проблема било дадено от шведа Оскар Клейн – той предполага, че радиусът на новото измерение трябва да се свие дотолкова, че да не блуждаем там... Така се ражда Теорията на Калуца – Клейн, обединяваща Общата теория на относителността и електромагнитната теория на Максуел.
Допълнителното пространствено измерение се свива и от него излизат гравитацията и електромагнетизмът - следователно двете сили може да се обяснят с помощта на геометрията... Моделът е примамлив, но досега не са намерени доказателства за неговата истинност. Не му липсват и слабости. Например, той не обяснява природата на заредените частици. Друг проблем е, че сметките показват, че радиусът на четвъртото измерение е нестабилен и неговите колебания би трябвало да влияят на гравитационната константа.
През шейсетте години на миналия век физиците допускат, че идеите на Калуца и Клейн може да се приложат в Теорията на всичко. За целта е нужно само да се добавят още няколко измерения. И колко станаха те? Смятаме на пръсти... Две за слабото ядрено взаимодействие. Четири за силното. Едно за времето. Три за гравитацията. И още едно за електромагнетизма. Общо – единадесет.
А дали е така? Имат ли граница знанието и въображението?
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Водо лейката
19:02 13.06.2021
2 Някой
19:05 13.06.2021
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Госあ
Коментиран от #9
20:10 13.06.2021
5 One
20:12 13.06.2021
6 4️⃣4️⃣5️⃣5️⃣
Коментиран от #11
20:15 13.06.2021
7 Бауддха Бхарата
Коментиран от #8
20:16 13.06.2021
8 Госあ
До коментар #7 от "Бауддха Бхарата":
Хегел също може да се добави.Коментиран от #10
20:22 13.06.2021
9 Поправка
До коментар #4 от "Госあ":
СаМсараКоментиран от #12
20:23 13.06.2021
10 Хусерл
До коментар #8 от "Госあ":
По-скоро Кант, той е по-близо до субективната отнесеност на така наречените обективни данни. Кой може да каже колко измерения има трансценденталната естетика?!Коментиран от #13
20:24 13.06.2021
11 🌑✨☀️⚡
До коментар #6 от "4️⃣4️⃣5️⃣5️⃣":
Съсредоточи се единствено върху работния режим 1-3 и 2-4.Не е хубаво че си губиш времето с разсъждения в/у неща непосилни за съзнанието ти.Коментиран от #16
20:25 13.06.2021
12 Така е
До коментар #9 от "Поправка":
И сансара е правилно, поне така се произнася, но се пише саМсАраКоментиран от #14
20:27 13.06.2021
13 Госあ
До коментар #10 от "Хусерл":
Точно Хегел разсъждава върху Сансара и цикличността. Според него един безкрайно живеещ човек, би изживял всички възможности.20:29 13.06.2021
14 Госあ
До коментар #12 от "Така е":
Пише се на кирилица и по двата начина.20:31 13.06.2021
15 В ъгъла на кръглата стая
20:35 13.06.2021
16 4️⃣4️⃣5️⃣5️⃣
До коментар #11 от "🌑✨☀️⚡":
Примера, който давам вероятно е непосилен за твоето съзнание, а не за моето. Не съм го измислил аз. А ти трябва да четеш повече математика и новости!20:38 13.06.2021
17 Този коментар е премахнат от модератор.
18 дедо
Коментиран от #20, #23
20:42 13.06.2021
19 Материята.....да
22:07 13.06.2021
20 Plamen
До коментар #18 от "дедо":
Да вероятно добре казано е23:16 13.06.2021
21 Без да съм физик
23:59 13.06.2021
22 Hoho Boho
Риман не доказва съществуването на n – мерното пространство!
Анализира една математична абстракция
- какви биха били математическите завивисимости в едно закривено пространство.
00:49 14.06.2021
23 Hoho Boho
До коментар #18 от "дедо":
Прав си.Ние сме материя. "Химичен състав", като казваш...
- Били сме атоми и ще останем атоми.
Няма как да изчезнем /като материя/,
доказан природен за закон,
ЗАКОН ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА МАТЕРИЯТА
Но за нашия дух, съзнание
може би съществува подобен "природен" закон?
01:24 14.06.2021
24 Теория за всичко
06:43 14.06.2021
25 Гошо
08:21 14.06.2021
26 Хиперболичен параболоид
09:06 14.06.2021
27 САМО ВРЕМЕТО Е
11:03 14.06.2021
28 Наблюдател
13:01 14.06.2021
29 Уйке
14:11 14.06.2021
30 Блез Паскал
10:25 15.06.2021