"Това е най-невероятната машина, създадена от човека"

Астронавтът на Европейската космическа агенция (EКА) Александър Герст е бил вече два пъти на Международната космическа станция (МКС). Той е прекарал там почти една година. "Много хора си мислят, че проектът МКС е бил реализиран поради научни и технологични причини. Но в действителност по-важна по онова време беше идеята за сътрудничество", казва той, цитиран в публикация на германската обществено-правна телевизия АРД по повод 25-годишнината на МКС.

Проект от 1990-те години

През 1998 година 15 държави - САЩ, Русия, Канада, Япония и 11-те тогавашни страни членки на Европейската космическа агенция - подписват декларация за изграждането и експлоатацията на Международната космическа станция. По това време световната политическа ситуация е в полза на подобен голям многонационален проект. Съветският съюз вече се беше разпаднал, конфликтът между Изтока и Запада бе разрешен и моментът за обща космическа станция беше назрял, припомня АРД.

Oт 2000 година насам на МКС постоянно живеят и работят астронавти. Тя представлява летяща високотехнологична лаборатория, тежи повече от 400 тона и обикаля Земята на всеки 90 минути на височина от около 400 километра.

"Днес повечето хора биха ви казали, че не сте наред"

За астронавта Александър Герст МКС е "най-ценната и същевременно най-невероятната машина", създадена някога от човечеството. "Ако днес някой политик предложи да построим заедно космическа станция на различни континенти, която да сглобим в Космоса, вероятно повечето хора биха ви казали, че не сте наред", казва Герст.

И до днес той е впечатлен от факта, че изследователите са успели да планират тази станция на Земята и да я построят модул по модул в Космоса - "без да могат там да отидат до магазина за строителни материали за един пакет винтове". Не само конструирането, но и безпроблемното функциониране на МКС днес все още е възможно само и единствено заедно. Двата наземни центъра за управление на МКС например се намират в Хюстън и в Москва, посочва АРД.

Сътрудничество с Русия въпреки войната

Сътрудничеството с Русия в многонационалния проект продължава и до днес - въпреки руската агресивна война срещу Украйна. ЕКА е отменила всички други съвместни проекти с участието на Русия, освен МКС. Така например все още се провеждат и т.нар. кръстосани полети. През октомври миналата година руската астронавтка Анна Кикина излетя до МКС от САЩ. Американските астронавти също излитат от Байконур в капсули "Союз". Крясъците от страна на Русия в началото на войната срещу Украйна поутихнаха, след като ръководителят на руската космическа агенция "Роскосмос" Дмитрий Рогозин трябваше да подаде оставка. Неотдавна той дори се усъмни в американското кацане на Луната през 1969 година, припомня АРД в публикацията си.

Заслугите на Международната космическа станция

В допълнение към приноса си за международното разбирателство МКС има и голям принос за науката. На станцията цари постоянна микрогравитация - т.е. почти безтегловност - състояние, което не може да се постигне на Земята. Това позволява на астронавтите да запълнят много пропуски в науката със своите експерименти в областта на биологията, физиологията, материалознанието, но също така и във физиката и химията.

При нулева гравитация много вещества се държат по-различно, отколкото на Земята. Така например астронавтът Герст обяснява, че на МКС се експериментира с растежа на растенията. "Тези експерименти ни позволяват да разберем фундаменталните процеси на растежа на корените, така че вероятно някой ден ще можем да отгледаме растения, които са по-устойчиви на климатичните промени, защото корените им могат да растат по-бързо надолу."

Откритията за въздействието на безтегловността върху човешкото тяло също са от огромно значение. За бъдещите дългосрочни мисии до Луната, а в един момент и до Марс, трябва да е ясно какви натоварвания могат да издържат астронавтите и за колко време. Това включва физически аспекти - като атрофия на мускулите, но също така и психологически фактори, пише АРД.

Бъдещето на многонационалния проект

Едно е ясно: МКС няма да има наследник в този си вид. Когато най-вероятно в края на десетилетието тя бъде закрита поради "напредналата ѝ възраст", бъдещето ще остане в ръцете на малките космически станции в ниска околоземна орбита. Те биха могли да се управляват от национални държави, космически агенции или дори частни компании.

Комерсиализацията в Космоса напредва бързо, технологиите също. Частните компании вече планират да открият станции за изследователи и туристи още преди края на това десетилетие. Тогава те ще могат да работят заедно с големите космически агенции и да сключват договори.

Тогава агенции като НАСА и ЕКА ще могат, според Герст, да развиват областите, в които международното сътрудничество все още е необходимо по технологични и финансови причини. "Най-големите приключения на човечеството са изследването на Луната и Марс. Това са проектите, които са възможни благодарение на освобождаването на ресурси в ниска околоземна орбита", казва той. Примери за това са сътрудничеството по проекта "Артемида" за пътувания до Луната, или "Лунар гейтуей" - космическа станция в лунна орбита, която е предназначена да действа като своеобразна "автобусна спирка в Космоса". Космическите апарати от Земята ще се приземяват на нея, а лунните спускаеми апарати ще се отцепват.

Краят на МКС

Все още не е ясно кога точно МКС ще бъде закрита и дали частни компании ще я използват до нейния действителен край. Но едно нещо е сигурно: в някакъв момент тя ще трябва да бъде изведена от Космоса по контролиран начин. "Има планове да се построи превозно средство, което да се издигне и да изведе МКС от орбита по контролиран начин. След това космическата станция ще падне над определено място, което вероятно отново ще бъде южната част на Тихия океан, където вече се срина руската космическа станция "Мир"", обяснява пред АРД Александър Герст.

Автор: Уте Шпангенбергер ард