Погромът в Йедвабне: кой носи вината за чудовищното престъпление

Йедвабне е малко градче с 1600 жители на 170 километра североизточно от Варшава. На 10 юли 1941 година на това място е извършено ужасяващо престъпление - стига се до масово избиване на евреи – мъже, жени и деца. По това време градецът се намира под контрола на нацисткия Вермахт.

Във въпросния ден на площада в Йедвабне са призовани да се явят всички евреи от града. Някои от мъжете били принудени да разрушат един паметник на Ленин и да организират подигравателна „погребална процесия“. След това били убити и погребани заедно с останките от паметника в една плевня в покрайнините на града. А събраните на площада евреи, сред които и множество жени и деца, били подкарани насила към същата плевня, след което тя била подпалена.

Кой носи вината за престъплението?

Полски съд осъжда през 1949 година 11 полски граждани на затвор и един на смърт заради убийството на евреите. Смъртната му присъда по-късно е променена в затвор. Има различни мнения за това кой е бил инициаторът на извършеното престъпление. Американският историк от полски произход Ян Томаш Грос твърди в книгата си „Съседите“, издадена през 2000-та година, че Полша носи цялата вина. С това той предизвика голямо възмущение в самата Полша. Грос твърди погрешно, че жертвите са били 1600 на брой. Междувременно се знае, че става дума за около 340 души. Множество полски изследователи на Холокоста застъпват друга теза – че нацистките окупатори са подстрекавали местни граждани към престъплението, на което присъствали и германски военни. Само че престъплението в Йедвабне не е единичен случай.

Не е само Йедвабне

В източните части на Полша, които са превзети от Вермахта в рамките на т.нар. операция „Барбароса“ през лятото на 1941 година, са извършени множество погроми над евреи. В много от случаите в тях е участвало и местното население – от желание да плячкосва и се обогатява от еврейската собственост. Нацистките власти пък умело се възползвали от антисемитските настроения и ги подклаждали, в резултат на което почти напълно е изличено еврейското население, казва изследователят на Холокоста Анджей Збиковски.

Някогашният пазарен площад на Йедвабне, където са били събрани евреите през 1941 година, днес представлява зелена площ с пейки и цветни лехи. Нищо не напомня за извършените зверства. Затова пък в памет на полските жертви от съветските лагери е издигнат специален паметник. Този тип политика, която разглежда поляците само като жертви или като герои, е особено популярна сред представителите на управляващата партия „Право и справедливост“. Да се говори за съучастието на поляците в извършени престъпления по времето на нацистката окупация е твърде рисковано в днешна Полша. Когато премиерът Матеуш Моравецки през 2018 за пръв път заговори за това, че поляци са участвали в избиването на евреи в Йедвабне, върху него се изсипа огромно възмущение от страна на национал-консервативните среди.

"Стена на мълчанието"

Атмосферата и преди това не беше много по-различна. През 2001 година тогавашният президент Александър Квашневски поднесе извинение на близките на жертвите от Йедвабне, но този жест никак не се хареса на жителите на града. По време на проведената тогава еврейска молитва за упокой на жертвите от съседни жилища прозвуча силна дискомузика, а местният свещеник реши тъкмо в този момент да бие църковните камбани, с което заглуши ритуала. Варшавският историк Анджей Збиковски не е изненадан от тази „стена на мълчанието“. Според него, част от вината за това носи сегашното правителство на „Право и справедливост“, което има „повърхностен и едностранчив поглед над историята, без да дава възможност за размисъл и осмисляне“. А местните хора в Североизточна Полша масово били на мнение, че не се нуждаят от никакъв дебат относно полско съучастие в престъпленията по време на Холокоста.

Автор: Моника Сирадцка