Предният отряд на генерал Гурко. Ние

Началото на Освободителната война (1877 – 1878 год.) е успешно за Русия. Река Дунав е форсирана. Овладени са Старопланинските проходи и така бива подсигурено преминаването на основните сили в долината на река Марица. Никопол е превзет. Достигнати са крепостите Плевен и Русчук.

Впоследствие в резулатат на редица грешни решения на Върховното командване общата обстановка на Балканския фронт се влошава.

Настъплението в различни направления води до разпиляване на силите и нарушаване на взаимодействието между отрядите: Западният засяда при Плевен, Русчушкият действа нерешително и позволява на врага да създаде мощна групировка в Четириъгълника на крепостите (Русе, Шумен, Варна и Силистра).

Резервите са преждевременно използвани и след провала на замисъла за светкавична война се оказва, че няма достатъчно сили и средства за водене на продължителна кампания. Налага се промяна в стратегията.

Значителна част от турските войски се намират в крепостите, като за действия на бойното поле били са годни не повече от 100 – 120 хиляди човека. Но тяхното главно стратегическо преимущество е, че те от три страни заплашват разтегнатата на широк фронт руска армия.

В Цариград готвят план за контранастъпление, предвиждащ концентрични удари на три армии с общо направление към Свищов:

• Южната под командването на Сюлейман паша (прехвърлена на английски кораби от Албания в Южна България) трябва да превземе Шипка и да премине Стара планина.
• Западнодунавската (водена от Осман паша) има за задача да отбранява Плевен и след идването на Сюлейман паша в Северна България да разкъса блокадата.
• Източнодунавската (командващ - Мехмед Али паша) е длъжна да сковава с активни действия руските войски, за да подпомогне Сюлейман паша.

Осъществяването на тези идеи би могло да застраши сериозно нашите освободители...

Би ли могло евентуално въстание на българското население да промени опасната обстановка? Да. Още повече, че подобен логичен сценарий се разглежда в Главно командване в Петербург. За зла участ по нашите земи логиката и действителността често се разминават. Причините за това са следните:

• Морално – психически – след пет века естествен подбор (разбирай кланета, насилие и беззаконие) народът е приел участта си на роб в състава на султанската империя.
• Неподготвеност – няма план за действие, липсват оръжие и достатъчно желаещи да го използват по предназначение.

Наистина, нашите прадеди носят храна и вода, посрещат братушките с цветя и камбанен звън, превеждат ги през потайни пътеки... Но това е пасивна борба

Севлиево цяла седмица е полусвободно – през юли 1877 год. отрядът на корнет Тулешко превзема конака, разгонва заптиетата и заминава... А местните не предприемат нищо, траят си и гледат сеир. Едва, когато турците се съвземат от уплахата и започват пак да ги тормозят, те изпращат делегация при генерал Гурко с молба за помощ.

Можели ли са плевенчани в началото на юли 1877 год. да организират защитата на опразнения от поробителите град? Навярно...

През 1875 година старозагорци се изплашват от призива за бунт. През 1877 «правоверните» ги колят и горят... Ала дори в тези страшни часове колцина вземат нож или пушка в ръка?... Не знам, според мен за предпочитане е да загинеш достойно, убивайки поне един враг, отколкото да си отидеш като добиче под ножа на палача.

За настроенията в Пловдив и София няма смисъл да се говори.

Не се сещам за случай в родната история, когато мнозинството е вземало инициативата в своите ръце, за да постигне нещо добро за държавата и себе си. Ние поединично приемаме последствията за даденост, ала не създаваме.

Не са били много смелчаците като Петко Каракирков (Капитан Петко войвода)... А те и след Освобождението продължават да бъдат приемани за хаирсъзи.

За сметка на това след 1878 год. се появяват много герои и безстрашни поборници за благото на народа. Да си спомним само за Ст. Стамболов... Вземат властта, присвояват си турските чифлици, богатеят и дерибействат.

Пиша тези редове с покруса, защото това е нашият народ. Не сме виновни, че са ни направили такива. Но е жалко.

Гърци, сърби и черногорци, власи десетилетия наред воюват срещу турските нашественици – понякога дори против волята на Австрия, Англия и Русия. И успяват. Постепенно освобождават своите територии и присвояват изконно български земи.

А какво е свободата за нас?