Проф. Захари Захариев: Казахстанското общество е пред ново мобилизиране за основните си цели

С изключителен интерес и голямо внимание прочетох Посланието на президента на Република Казахстан Касъм-Жомарт Токаев към казахстанския народ, депутатите и членовете на правителството. Моят интерес произтича преди всичко от факта, че като голям и искрен приятел на Казахстан, се вълнувам и посрещам с удовлетворение и радост успехите на казахстанския народ във всестранното развитие на страната.

Упоритият труд на казахстанския народ и далновидната и последователна политика провеждана от такива всестранно подготвени, изявени и високо авторитетни държавни и политически дейци като Първия президент Нурсултан Назарбаев - Елбаси и неговия достоен приемник и последовател президента Касъм- Жомарт Токаев за кратък исторически период изведоха Казахстан в позиция да мери ръст с най-напредналите държави и народи. Успехите са огромни и впечатляващи. За 30 години независимост Казахстан се превърна в модерна, силна и авторитетна държава, убедителен пример за просперитет не само в регионален, но и в международен аспект. Тя е достоен уважаван и търсен партньор в решаването на най-важните и наболели проблеми на съвременния свят.

В тазгодишното послание на президента Токаев, според мен, отново ясно се откроява неговата политическа и държавническа мъдрост и талант, новаторски дух и творчески подход в решаването на настоящите и предстоящите пред развитието на страната предизвикателства и проблеми. Съдържателните аспекти на посланието показват, че той дълбоко и всестранно познава както проблемите на настоящето и бъдещото развитие на Казахстан, така и проблемите, динамиката и тенденциите в развитието на световните обществено-политически и икономически процеси.

Всичко това му позволява достатъчно убедително и научно-обосновано да поставя на вниманието на народа и на държавните и правителствени органи и институции съответните адекватни и необходими решения, да определи насоките за развитието на страната през четвъртото десетилетие, което той определя като „нелеко и сложно“. Не мога да не отбележа и факта, че в посланието неговите указания, позиции, препоръки, идеи, инициативи и задачи са формулирани пределно ясно, точно и конкретно и обхващат всички сфери и области на обществено-икономическото и социално-политическо развитие на страната.

Особено важен факт в това отношение е неговият подход. Той посочва съответните начини, пътища и средства за тяхното успешно изпълнение. А това, според мен, е много важно и необходимо, защото не са малко примерите в света когато не малко ценни идеи и инициативи са си оставали само интересни и хубави пожелания. В тази връзка си позволявам убедено да твърдя, че именно в резултат на този подход, сроковете за претворяване в живота на неговите инициативи, указания и задачи са забележително кратки. Примери има предостатъчно, но аз ще се позова само на един, който смятам, че е достатъчно убедителен в това отношение. Това е развитата преди малко повече от една година идея и концепция за „чуващата държава“. За съвсем кратък срок тя намери своя практически израз в редицата законови и други държавни и правителствени актове и започна да се осъществява. А това е изключително важна, с фундаментална значимост инициатива. По своята същност, съдържание и цели тя фактически засяга всички сфери на развитието на страната на сегашния етап и в бъдеще. Нейното успешно реализиране осигурява реалното участие на гражданите в управлението на държавата. А когато държавата и нейното ръководство се вслушват и вземат предвид идеите, предложенията, мнението и препоръките на своите граждани, когато им се предоставя възможността да вземат участие в решаването на задачите и проблемите в различните области на обществено-икономическия и политически живот на страната, те ще участват още по-активно в тяхното изпълнение. Ще се чувстват като достойни и отговорни стопани на своята страна, а не като безгласни поданици. Тази концепция, според мен, е една много ефективна форма и за осъществяване на постоянен диалог между властта и гражданите, така необходим за повишаване доверието към управлението на страната и консолидацията на обществото.

Задълбоченият анализ на съдържащите се в Посланието указания, задачи, инициативи и решения за развитието на страната през идващото десетилетие дава основание да се оценят като стратегически, защото са насочени да не позволят световната пандемична криза, с нейните негативни последствия да отклони вниманието от изпълнението на генералната линия и стратегия – превръщането на Казахстан в модерна и силна във всяко отношение държава. Държава, която да е в състояние да защити националния суверенитет, да осигури мирен, спокоен и достоен труд и живот на своите граждани, висок жизнен стандарт и качество на живот на народа, увереност у младото поколение за неговото развитие и просперитет.

Посланието практически обхваща всички области на обществено-икономическото и социално развитие на Казахстан.

Впечатляващ, например е, новият подход на планиране в областта на икономиката, в постпандемичния период. В икономическата политика на държавата са в процес на осъществяване на кардинални, по мое мнение, промени. Реален техен израз е извършващата се систематизация на всички държавни инициативи в икономическата политика. На тази база е изготвен и прие и Национален план за развитието на страната. В процес на подготовка е и Закон за промишлената политика. А това е много важно, защото промишлеността е изключително важен отрасъл от който в голяма степен зависи успешното икономическо развитие на страната. Приемането на този закон, несъмнено ще даде нов тласък на по-нататъшната успешна индустриализация и модернизация на страната, а също така и за развитието на такъв важен отрасъл като селското стопанство.

Голямо и конкретно внимание отделя президента и на внедряването на иновационните и други нови прогресивни технологии. Тук той извежда на преден план проблема за осъществяване на дълбока цифровизация. Към него той изхожда от позицията, че тя е един от главните фактори за ефективна конкрурентоспособност, за активно и ефективно участие в световния икономически живот. В тази връзка, президентът достатъчно аргументирано и основателно поставя проблема за подготовката на съответния кадрови потенциал.

Особено впечатляваща е неговата позиция и изискване по отношение на качествата на тези кадри. Той поставя задачата пред учебните заведения, научните институти и организации да подготвят не кадри въобще, а такива, които да са в състояние не само да внедряват чуждестранните постижения в сектора, но и да правят на световно равнище казахстански, отечествени научни разработки, да развиват отечествения ИТ сектор.

Голямо внимание отделя в посланието си президента и на селското стопанство. Развитието на агропромишления сектор в съответствие с най-новите агротехнически технологични постижения той поставя като най-важен проблем, със стратегическо значение. В съответствие с тази постановка, той обосновава и належащата необходимост да се разработи единна, генерална линия, която да осигури усъвършенстването на планирането в тази област. То трябва реално да доведе до сериозно превъоръжаване на селското стопанство с нова техника, и съвременни технологии на производство на селскостопанска продукция. Изпълнението на тази задача, според президента, трябва да доведе до успешното решаване на проблема - напълно обезпечаване на страната с хранителни продукти отечествено производство!

Както и в други негови речи и послания, и в това особено място заемат въпросите и програмите на социалната сфера, на нейното развитие и усъвършенстване в посока към непрестанно повишаване на благосъстоянието на казахстанците. Препоръките, задачите и инициативите са достатъчно много. Като се започне от безплатното образование и здравеопазване, пенсионната система и заплащането на труда, и с стигне до социалната помощ и жилищния проблем. За отбелязване е, че президентът, като определя категорично и ясно, че

неговата главна задача и цел е подобряването на благосъстоянието на народа, поставя за изпълнение пет допълнителни инициативи в тази област.

Интерес представлява и позицията на президента по проблема за кризите. Кризи, разбира се в света ще има от всякакъв характер – икономически, финансов, военен и т.н. Това, според него, налага ръководството да полага усилия за необходимата подготовка на страната в икономически, социален и военен аспект. Тази подготовка, според президента, трябва да осигури предотвратяването на тези сериозни предизвикателства в световното развитие, а ако това е невъзможно да намалява до минимум тяхното отрицателно въздействие.

Правилно, според мен, президентът отделя подобаващо внимание на проблема с инфлацията, защото нейният ръст оказва чувствително влияние върху жизнения стандарт на народа. Тук той определя като необосновани и неоснователни оправданията с ръста на инфлацията в световен мащаб и формулира задачата държавните и правителствени органи да разработят необходимите икономически мерки и подходи, с които държавата да оказва и налагащата се регулативна намеса. А такива, според президента има, трябва икономическите специалисти да ги разработят с оглед ръста на инфлацията да бъде в по-нормални и приемливи рамки (4 – 6 процента).

Много са поставените в посланието задачи, инициативи, виждания и решения, които заслужават подобаваща оценка. Обобщено може да се констатира и оцени, че целия този богат арсенал е подчинен на грижата за човека, за неговото благополучие и благоденствие. А това е много важно, защото неминуемо ще доведе до ново активизиране и мобилизиране на казахстанското общество за достойно изпълнение на генералните цели и задачи, стоящи пред Република Казахстан.

Авторът е председател на Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД и на Фондация „Славяни“