Опорна точка

Изявлението на оня ухилен шмекер, че щял да прави лява политика с десни мерки поразбуни духовете. На нашата опоскана земя се случват и такива неща – някое шиле току̀ изръси нещо, чийто смисъл остава загадка даже нему самото, ала блеенето, освен кахърни размисли за действителността, предизвиква и стойностни изказвания. В случая бих отделил коментара на г-жа Корнелия Нинова и публикуваната на сайта "Класа" статия на г-н Кузман Илиев "За либералите нацията няма значение".

Днес няма да засягам важния въпрос: защо всички вкупом заобичаха гореспоменатия елемент, пробутван от Щатското посолство и президента, въпреки предписанията на закона и здравия разум? Реших темата да е по- теоретична.
И така... Има ли място за идеология в управлението на протектората BG? Отговорът е кратък: не. Защото липсва среда за нейното възникване и реализиране.
Обвързаността на властта с престъпността и чуждите сили прави невъзможно съществуването дори на зачатъци на независимост: политическа, икономическа и духовна. Затова партиите са такива – живи умрели, ненужни.

Да си "десен" тук означава да демонстрираш животинска омраза към родното минало и Русия. "Левите" неумело опитват да се държат по-прилично. Обаче и едните, и другите са верни слуги на господарите. Вследствие на преживяваното морално и интелектуално крушение у нас емоциите затъмняват реализма. Ценностната система и теорията, които трябва да лежат в основата на ръководството на държавата и стопанството, са заменени с клишета, подхвърлени от колониалната администрация. Те причиняват вреда, ала въпреки всичко потърпевшите ги търпят, подобно на побеснели бели мишки, гризящи със сълзи в очите бодлив кактус. Фундаментални идеи, като например, тези за отношението към собствеността на средствата за производство и към неравенствата, за развитието на науката и промишлеността станаха фикция – ние сме неспособни да ги осмислим, камо ли да приложим.

Някаква промяна би могла да се постигне чрез възстановяването на българското самосъзнание. Нужно е да изградим отново обществото, но в различна координатна система: вместо консуматорството, в нейния център да лежи уважението към труда - собственият и чуждият. Само когато разполагаме със себе си, ще получим шанс за живот.