"Полекзит": Ще си тръгне ли Полша от ЕС?

Голямото болшинство от поляците искат страната им да е в ЕС. Управляващата десница обаче води политика, която без да иска може да докара Полша до "Полекзит". Какви са шансовете да се предотврати това?

Поляците се отнасят към ЕС с голям възторг. За повечето от тях Западът винаги е бил привлекателна цел и средоточие, включително и през най-тъмните времена на комунистическото господство. Когато след 1945 година Полша се оказа в съветската сфера на влияние, мнозина усетиха, че са изтръгнати политическите и културни корени на страната. Ето защо вдигането на Желязната завеса за поляците се оказа и „завръщане в Европа“.

Проевропейската политика на всички правителства след промените трайно срещаше масовото одобрение на поляците. На референдума през 2003 година над 77% от поляците дадоха гласа си за членство на страната в ЕС. Още тогава антиевропейските сили на крайната десница се опитаха да подплашат хората, че полското селско стопанство ще рухне след отварянето на пазара. Но се провалиха.

През последните години високата подкрепа за еврочленството на страната не само не спадна, но дори се повиши. Едно актуално допитване от 5 октомври показва, че цели 88% от поляците искат страната им да остане в ЕС. Под лозунга „Ние оставаме в Европа“ стотици хиляди излязоха на улицата в неделя. Само във Варшава хората бяха почти 100 000.

Конфликтите стигнаха и до Конституционния съд

Независимо от всичко това актуален си остава въпросът дали управляващата десница, доминирана от партията „Право и справедливост“ (ПиС) на Ярослав Качински, може въпреки това да извади Полша от ЕС. Национал-консерваторите използват всяка възможност, за да отхвърлят това подозрение. Те твърдят, че опозицията просто прави пропаганда с твърдението за някакви планове на правителството за напускане на ЕС. И за да онагледи това твърдение, през септември ръководството на ПиС прие специално решение, което изключва възможността за напускане на ЕС.

Полската десница добре знае, че би било чисто самоубийство да се обяви официално срещу ЕС. В същото време обаче конфликтите между официална Варшава и Брюксел непрекъснато се множат – и достигнаха кулминацията си в спора за върховенството на закона, породен от едно скорошно решение на полския Конституционен съд.

Тактиката на правителствения лагер във Варшава е много проста: да представи Полша като „истинската Европа“, а западните държави в ЕС – като лоно на злото, като някаква лява, неомарксистка сбирщина, която е кривнала от правия път и сега се занимава само с еднополовите бракове. Според този „разказ“, тъкмо Полша със своята католическа вяра и с традиционните възгледи за брака и семейството щяла да спаси Стария континент от разложение. Стратегическата цел в крайна сметка е да се върнем към „Европа на отечествата“ от 50-те и 60-те години на миналия век, когато думата имаха лидери като Конрад Аденауер и Шарл Дьо Гол.

Според публицистката Юстина Доброш-Орач, управляващата партия е тръгнала на открит сблъсък с Брюксел. Тя смята, че след като дълго са се надявали и занапред да водят Европейската комисия за носа, сега хората от ПиС са се оказали притиснати до стената. Авторката на „Газета Виборча“ пише още, че решимостта на Брюксел да не отстъпва от принципите си е изненадала неприятно полското правителство. И макар много политици от ПиС да твърдят, че страната им нямала нужда от парите от Фонда за възстановяване, всъщност партията в момента била в пълна паника. Част от наблюдателите смятат, че антиевропейската реторика на ПиС е просто тактическа маневра за успокояване на крайнодясното крило в правителствената коалиция. Други обаче предупреждават, че както в случая с Великобритания, по този път Полша без да иска може да се окаже извън ЕС.

Опозицията не е единна

Последните демонстрации в страната показаха, че Доналд Туск има огромен потенциал да мобилизира хората. Туск, който прекара последните шест години в Брюксел, включително и като председател на Европейския съвет, през изминалото лято тръгна с желязна ръка да стяга партията си „Граждански форум“ за ново влизане във властта. А допитванията показват, че опозицията може да победи ПиС, стига само да се обедини. Проблемът обаче е в това, че демократичната опозиция не е единна, а претенциите на Туск да бъде неин лидер се поставят под въпрос. По всичко личи, че личните лидерски амбиции са по-силни, отколкото желанието да бъде свалена от власт партията на Качински. Новият Сейм ще се избира чак през 2023 година, но мнозина смятат, че още напролет може да има предсрочни парламентарни избори.

Всеки неосведомен външен наблюдател ще се запита: Но защо все пак възторжени привърженици на ЕС като поляците избират една партия, която не само е скептична към Евросъюза, но понякога дори непримиримо са сблъсква с него? И защо преди четири години национал-консерваторите отново получиха от хората правителствен мандат? Отговорът е прост. За повечето поляци членството в ЕС се подразбира от само себе си, тъй че на избори решаващи са съвсем други теми – например социалната или идентичностната политика.

„В крайна сметка една голяма група поляци не желае да анализира и да проявява активност. Тези хора просто поддържат ЕС, консумират социалната щедрост на ПиС и се радват, че без проблеми могат да си изкарат една евтина почивка в Хърватия,“ обобщава Агниешка Лада, заместник-директорка на Германския институт за Полша в Дармщад. Тъй че следващите парламентарни избори определено ще са заредени с голямо напрежение.