По тръбопроводите не тече газ, а политика

Енергетиката на европейския континент навлезе в турбулентна зона, от която обаче няма да премине толкова бързо. Европейският пасажер е най-засегнат, защото цените скочиха безумно, а обещанията са дори и за по-скъпи храни и стоки в предстоящите студени месеци.

И докато континентът се бори с политическите и икономическите последици от покачващите се цени на газа, руският президент Владимир Путин заяви, че Русия (която е най-големият доставчик на газ в Европа) е готова да увеличи доставките на природен газ. В предложението обаче има уловка. Москва оказва натиск над европейски страни да подпишат нови дългосрочни договори с „Газпром”, което може да е рисковано, защото газовият пазар може да се промени бързо.

Има подозрения, че „Газпром“ целенасочено помага за възникването на газов дефицит на европейския пазар, за да принуди Германия и Европейския съюз по-бързо да пуснат „Северен поток 2“. И именно тук се пресичат енергетиката и политиката. Природният газ става още по-съществен за енергийния микс на Европа, а влияние на цените оказва и липсата на доставки на втечнен газ, който отива към гладната за енергия Азия.

Защо Русия, която обезпечава почти 40% от газа за ЕС, не увеличи предлагането? Вместо да се възползват от повишаването на цените и да си набавят допълнителни печалби, „Газпром“ решиха изцяло да прекратят продажбите си на борсата и обявиха, че през четвъртото тримесечие и през цялата следваща година няма да продават допълнителни обеми на международните борсови платформи. „Газпром“ в случая не се ръководи от икономическите си интереси, а „претворява в живота политическите възгледи на Кремъл“. В момента руската държавна фирма обслужва само онези, които са сключили с нея дългосрочни договори, и фактически бойкотира световния пазар, обричайки го на немислими в миналото ценови скокове.

Владимир Путин има просто обяснение за проблемите на ЕС: преминаването на блока към краткосрочни газови договори. Този ход е част от дългогодишни усилия пазарът на газ да се направи по-ликвиден и също така да се намали зависимостта му от руските енергийни доставки. Това обаче направи ЕС по-уязвим за промените в международните цени. Европейската комисия е под нарастващ натиск от страна на членките да проучи възможността за съвместни покупки на газ - използвайки пазарната сила на ЕС за постигане на по-добри споразумения. Особено във време, в което политиката определя енергетиката, ЕС трябва да действа политическо отговорно.

Наскоро посланикът на Руската федерация в България Елена Митрофанова подкани българските власти да подпишат дългосрочен договор за доставки на природен газ с „Газпром”. Тя изтъкна, че „тази опция е възможна при прагматичен подход и политическа воля”. Думите ѝ обаче не бяха взети под особено внимание в София, защото България все още няма редовно правителство, което да решава подобни стратегически въпроси. Трябва ли обаче България да подпише такъв дългосрочен договор, когато един ден има кабинет? На българския енергиен пазар от догодина ще настъпят сериозни промени. Въпреки огромното закъснение на газовата връзка с Гърция, тя ще бъде пусната в търговска експлоатация през юли догодина. През нея, освен азерски газ, ще се доставя и втечнен от терминала в Александруполис.

Енергийният експерт Христо Казанджиев (Български енергиен и минен форум) коментира пред Euractiv, че е необходим много внимателен баланс при подготовката и преговорите за такъв договор. Той отчита, че при преговорите трябва да се вземе предвид влизането в действие на терминала за втечнен газ в Александруполис, върху чийто старт „Газпром” индиректно оказва влияние. Икономистът Мартин Димитров пък смята, че за българските национални интереси е най-добре договорът да е краткосрочен за 2-3 години.

България, както и другите страни от ЕС, трябва да имат ясен план как да действат в подобни извънредни ситуации. Тъй като енергетиката се е превърнала в политика, ЕС трябва да мисли как с политически методи да преследва икономически ползи за своите граждани. Еврокомисията вече предложи временно отсрочване на плащането на сметки, както и осигуряване на временни, целеви намаления на данъчните ставки за уязвимите домакинства. Улесняване на по-широк достъп до споразумения за закупуване на електроенергия от възобновяеми източници и подкрепа чрез съпътстващи мерки също е една от мерките. ЕК поиска и преразглеждане на регламента относно сигурността на доставките, за да се гарантира по-добро използване и функциониране на съхранението на природен газ в Европа. Създаване на нови трансгранични регионални групи за риск по отношение на газа, които да анализират рисковете и да съветват държавите членки относно разработването на техните национални планове за превантивни действия и планове за действие при извънредни ситуации, е друга от мерките.

„Газпром” доставя газ в Европа по два различни начина: дългосрочни договори (често с продължителност 10-25 години) или „спот” сделки, които са еднократни покупки за фиксирано количество газ. Обвиненията към Русия са, че е спряла именно вторите, за да накара държавите да подпишат дългосрочни споразумения. Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на САЩ, заяви, че Русия използва енергията и запасите си като политическо оръжие. Путин вижда златен шанс в настоящата ситуация, за да притисне ЕС. Въпреки това, както разкри служител в Кремъл, Русия не си прави илюзии, че ще спечели политически отстъпки от ЕС или ще облекчи обтегнатите отношения в резултат на газовата криза.

На енергийния пазар в момента се води политика. Но цената няма да я платят политиците, а европейците. И в частност българите.