В Норвегия хем добиват нефт, хем опазват климата. Възможно ли е?

Още от малки норвежците биват възпитавани в любов към природата и се смятат за нейни приятели и защитници. От друга страна благоденствието в Норвегия се дължи до голяма степен и на това, че там добиват нефт и газ. Затова нека попитаме как се съвместяват двете неща: възможно ли е хем да опазваш климата, хем да добиваш нефт?

Най-големият износител

"Когато става въпрос за климата, не бива да се забравя, че Норвегия е най-големият износител на нефт и газ в Западна Европа", казва Стайнер Винтер Кристиансен от норвежката "Климатична организация на бабите и дядовците". "Моето поколение създаде това норвежко благоденствие именно чрез нефта и природния газ. Но ние имаме отговорност и в името на нашите деца и внуци трябва да кажем: Стига толкова!", казва 75-годишният норвежец. Според неговата организация, норвежкото правителство трябва да спре издаването на нови лицензи за сондажи на нефт и газ. Той е категоричен, че добивът на тези суровини е бил добър за повишаването на благосъстоянието на страната, но не и за климата.

За да добием представа за богатството, с което разполага Норвегия, е достатъчно да хвърлим един поглед към най-големия държавен фонд в света - норвежкия "Пенсионен фонд чужбина", чиито активи възлизат на близо 1,2 трилиона евро. Само през първото полугодие на 2021 той е постигнал доходност от почти 10 процента. Фондът инвестира в хиляди компании по света, но най-големите му приходи идват именно от бизнеса с петрола. Затова и го наричат "Нефтеният фонд".

По пътищата - пълно с електромобили

А за да добием представа и за това какъв силен интерес имат норвежците към устойчивите решения, е достатъчно да застанем на която и да била пътна артерия в Осло и да си затворим очите. Ще установим, че макар трафикът да е не по-малко натоварен от който и да било друг голям европейски град, шумът от движението е значително по-слаб. Просто защото норвежците са световни шампиони в употребата на електрически коли. А ако съдим по резултатите от изборите, проведени на 13 септември, норвежците ще продължат да изискват от бъдещите си правителства да правят повече за защитата на климата.

И все пак си остава парадоксът с раздвоението между богатството, дължимо на нефта, и климатичното съзнание на норвежците. "Искаме да сме "зелен" шампион, но сме такъв само що се отнася до електромобилите", казва ръководителят на "Грийнпийс Норвегия" Фроде Плейм. Той добавя, че нито едно норвежко правителство дотук не е проявило достатъчно кураж да постави въпроса за добива на нефт и се пита дали следващото ще има тази смелост. Лидерът на социалдемократите и вероятен следващ премиер на страната Йонас Гар Стьоре заяви междувременно, че през това десетилетие Норвегия ще бъде изправена пред големи предизвикателства. "Ще трябва да вземем и някои много трудни решения", каза той на провежданите в момента преговори за съставяне на управляваща коалиция.

Норвежкият нефт се изгаря в чужбина

При изгарянето на изкопаеми горива като нефт се освобождава вредният за климата въглероден двуокис. Тъй като норвежкият нефт обаче се изгаря в чужбина, парниковите емисии се пишат на сметката на съответните страни-вносителки на суровини от Норвегия. Самата Норвегия пък покрива своите енергийни нужди изключително от възобновяеми източници - като вода и вятър. Затова и за Стьоре нефтът си остава на първо време източник на доходи, който не бива бързо да пресъхва. Той нееднократно е казвал, че нефтената и газовата индустрии трябва да се развиват, а не да се затварят. С крайна дата за това той не се ангажира, още повече, че други страни доставчици като Русия, САЩ или Катар незабавно ще покрият глобалното търсене, ако Норвегия реши да се оттегли от пазара.

Природозащитникът Плейм пък подчертава в тази връзка, че един бързо извършен преход ще означава преимущества за страната. "Колкото повече отлагаме решаването на този въпрос, толкова повече ще нараства рискът за икономиката", твърди той. С решителни действия по отношение на нефтената индустрия Норвегия може да стане зелен шампион, какъвто иска да бъде, и същевременно да изпрати важен сигнал към другите страни, добиващи петрол, убеден е той.