Борислав Сандов за ФАКТИ: Енергийната модернизация всъщност ще създаде много нови работни места

Последният шанс на света - това беше едно от определенията, които получи 26-тата Конференцията на ООН по изменението на климата.

Световните лидери се събраха в Глазгоу на 31 октомври, за да направят опит за постигане на съгласие как да бъде преодоляна настоящата климатична криза. Конференцията ще продължи до 12 ноември.

Самото събитие има няколко основни цели. Първата от тях е страните да поемат ангажимент за по-амбициозни цели за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 година чрез постепенното премахване на въглищата, силно намаляване на обезлесяването, преминаване към електрически превозни средства и инвестиции във възобновяеми източници. Друга цел е страните да се разберат какви мерки за адаптиране към неизбежните последици от изменението на климата ще бъдат взети, като съответно договорят и финансиране за това. Конкретна цел е и ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C до 2100 година.

За мястото на България в тази конференция, за зелените политики, които би следвало да се случат у нас, от ФАКТИ разговаряхме със съпредседателя на “Зелено движение” и кандидат за народен представител от “Демократична България” Борислав Сандов. Освен дългогодишен природозащитник, в 46-тото Народно събрание Сандов беше и председател на постоянната парламентарна комисия по околната среда и водите.

Разговора четете в следващите редове:

- “На света му остава една минута до полунощ”, каза Борис Джонсън, в смисъла на това, че климатичните промени вече са огромни. Г-н Сандов, като еколог и природозащитник, наистина ли е така според Вас?

- Абсолютно е така и се радвам, че все повече политици от висшия ешелон поддържат мнението на научните експерти. Именно учените ни казват, че имаме време до края на десетилетието да обърнем тренда, в противен случай ще бъдем изправени пред катастрофални последици. Едно затопляне с 1,5°C над нивата на затопляне от прединдустриалната епоха на практика ще отключи процеси, които ние не можеш да върнем назад. Тук става въпрос за размразяване на метановите полета в Арктическия пояс, за деградацията на почвите, за ерозията в една огромна част от горите, за ледниците и тяхното разтопяване, както и за проблеми като това, че, при всички тези процеси е възможно Гълфстрийм да промени своята посока, което ще има необратими последствия за екосистемата като цяло в света.

- Говори се дори за масови бежански потоци, причинени именно от въздействията на климатичните промени и невъзможността на хората в определени региони да се изхранват чрез риболов, земеделие и т.н. - възможно ли е?

- Действително е така. Все още по-голямата част от човечеството разчита изцяло на прехраната, която придобива със собствените си ръце - било то чрез земеделие, чрез риболов, чрез ловуване. Загубата на биоразнообразие вследствие на прекомерна употреба, на замърсявания, на климатичните промени, ще принуди много хора да търсят своето препитание в големите градове, което пък ще създаде огромни миграционни потоци.

Впрочем ситуацията в Сирия от последното десетилетие в някаква степен също се дължи да подобен процес - имаше две години на изключителни суши, заради които почвата в Сирия, особено в някои от селските региони, стана непригодна, хората не можеха да произвеждат храни. Това принуди една част от населението да мигрира към градовете, което пък създаде етнически конфликти, оттам - гражданска война. Знаем какви са последствията, които все още продължават, включително за Европа, във връзка с миграционните вълни, които идват от там.

Климатичните промени имат огромно въздействие в тази посока. Разбира се, обикновено страдащите са онези, които се намират в по-бедните държави и в държавите в Южното полукълбо. Тези хора ще търсят спасение именно в Европа, в САЩ, в по-развитите страни, което ще създаде нов проблем за нас.

- Около срещата в Глазгоу у нас се говори за зеления преход, за декарбонизацията, затварянето на въглищните централи и предимно с негативна конотация - за неговите ефекти върху икономиката ни, върху работните места. Как този преход обаче би могъл да има позитивен ефект?

- Преходът и промяната винаги създават настроения да бъдат представени като нещо негативно от хора, които са свързани, зависими и печелещи от статуквото. Това важи особено за хората, които се занимават с политика, тъй като те имат прокарани лобита и т.н.

Една такава модернизация всъщност ще създаде много повече работни места, както се случва например във Великобритания. Наскоро посланикът на Великобритания в България каза, че за последните 9 години Великобритания е намалила въглищната си енергетика от 40% на 2%. За цялото това време са създадени 300 000 нови работни места. Може да си представим, че това са много повече хора, отколкото хората, работили в мини и в производството на енергия с въглища.

Децентрализираните възобновяеми енергийни източници всъщност създават много повече възможности за създаване на работни места. Те още решават не само въпроса с емисиите на парникови газове, но и въпроса с чистотата на въздуха, с местната икономика, с рисковете от спиране на тока заради централизирани източници и трасета, по които енергията стига до домакинствата. Зелената трансформация е нещо, което има и социална, и икономическа полза, но само за онези, които тръгнат в тази посока.

Няма как да си мислим, че опитвайки да запазим статуквото в икономически или политически план, ние ще можем да направим трансформацията. Затова е важно да се слушат не само учените, но и хората, които в момента се занимават с бизнес по-прогресивно - говорим за нови компании, за модернизация, за дигитализация. Това създава много нови възможности, включително за България, която през последните десетина години всъщност отблъсква инвеститори, когато се опитват да инвестират в този тип енергоизточници.

Отварям една скоба - най-големите инвестиции в енергетиката в световен план са именно възобновяемите енергийни източници. Най-голямата модернизация и най-големите иновации в света са именно в технологиите за производство, съхранение и транспортиране на възобновяема енергия.

- Споменахте работни места - конкретно за какви работни места става дума и дали в България ще има квалифицирани професионалисти за въпросните позиции?

- Това са различни тип позиции, защото има различен тип енергоизточници. Когато говорим за геотермални или за водни електрически централи, се изискват един тип специалисти и инженери. Когато говорим за слънчева енергия, се изискват малко по-друг тип. Ако имаме предвид обаче само инсталацията и поддръжката на тези източници, това би означавало хора със средно и висше образование, а за някои от работните позиции - дори с основно образование. Знаем, че в по-малките населени места не са останали много хора с висше образование. Самият монтаж, изграждането на конструкции, охраната, поддръжката на тези инсталации изискват хора, които могат да бъдат намерени на българския пазар на труда и сега. В същото време, заплатите за тези позиции биха били по-високи, отколкото заплатите за същата работа в друга сфера.

- Какви са интересите на България по отношение на конференцията в Глазгоу - кои решения биха били добри за нас и икономиката ни?

- Смятам, че България има огромен потенциал да развива тази нова зелена икономика. Въпрос на политическа воля е това да се случи. Въпреки нежеланието на България да бъде част от този консенсус и да отстоява активно позициите за зелена трансформация максимално бързо, аз виждам позитив за България. Ние имаме природни дадености, които могат да се отразят много добре на нашата икономика, ако ние тръгнем по този път.

Имам предвид нашата плодородна земя, която в условията на Зелената сделка и премахването на голяма част от пестицидите, може да ражда, независимо от тях. Имам предвид формите на устойчив туризъм, както и формите на устойчив транспорт, който може да бъде използван в градовете - електрически транспорт, мрежата ни от железопътен транспорт, водните ни коридори по Черно море и Дунав. Освен това ние се намираме на кръстопът между Азия и Европа, тоест оттук могат да минават много товари, много пътници.

Наистина енергетиката е ключов отрасъл, който най-бързо трябва да се промени. България има огромен потенциал от слънчево греене през цялата част от годината, имаме огромен потенциал от геотермална енергия, от биомаса. Имаме възможността с ПАВЕЦ, които са изградени, да съхраняваме енергията. Има и български частни бизнеси, които се занимават с производство на батерии и вярвам, че в бъдеще ще разсраснат своето производство. Ние можем да бъдем активни и в тази посока - с изграждането на една гигабатерия, която да балансира енергията на ниво регион, не само на ниво България.

Имаме също и потенциал в акваторията на Черно море да изградим вятърен парк, като не говоря за вятърен парк по брега, където минава миграционният път на птиците. Всичко трябва да се случва по един екологичен начин, а не в конфликт с екологията и биоразнообразието, тъй като имаме огромен проблем с изчезването на биоразнообразието. На 10-15 км. навътре в акваторията на Черно море обаче има вятър, който може да бъде използван като много сериозен потенциал да захранва с енергия нашето Черноморие, където имаме много населени места и то големи.

- Тези възможности обаче не са се появили вчера. Как си обяснявате липсата на подобни инсталации и инвестиции у нас?

- Тук ще кажа няколко неща. Първото е, че не се дава административна и технологична възможност домакинствата да станат производители. Продължаваме да поставяме домакинствата и малките бизнеси във функцията на потребител на енергия. Ако бюрократичната процедура за поставянето на соларен панел на покрива и включването в мрежата с двоен електромер, за да може онова, което произвеждаш да бъде изваждано от онова, което потребяваш, не е толкова тежка - тя е сякаш да изградиш един АЕЦ, то ние много бързо ще напреднем. Хората имат огромни пространства на своите покриви, които са много подходящи за соларни панели. Така и енергията ще бъде произведена много близо до мястото, където ще бъде потребявана.

Второ, България не създава добри възможности за инвестиции, даже гони инвеститорите. Имаше период от няколко години, в които ние твърдяхме, че сме изпълнили нашата цел 16% възобновяеми енергийни източници и не се присъединяваха никакви нови мощности на възобновяеми енергийни източници. Това бяха няколко години - от 2017 до миналата година. Това върна много инвеститори от нашата страна.

Една от другите причини, заради които ние нямаме напредък е, че законодателството не позволява енергийни кооперативи. Хората от Централна и Западна Европа доста бързо изградиха именно такива мощности. Говорим за кооператив например от десет семейства, които живеят в един квартал, един от тях има площ върху гаража си, друг има площ на покрива си, заедно те инвестират в няколко панела, след което кооперативът или си разпределя приходите от тази енергия, или задоволява своите нужди. Такъв тип енергийни кооперативи, наречени още енергийни общности, са изключително важни. Те могат да бъдат и между цели населени места - например някои села могат да имат свой енергоизточник. Общините също могат да участват в тези процеси, като публично-частно партньорство например.

Тези затворени врати - чисто законодателно, този все още нелиберализиран пазар на енергия създава и такива трудности пред България. В следващите години ние трябва да променим нашето законодателство и да отворим възможности за България да направи този преход.

Ще дам и още една причина, която не е нито технологична, нито тематична, но е всеобщ проблем - корупцията. Ако ние изсветлим процесите и направим нещата прозрачни и публични, ще имаме и много повече инвестиции, ще имаме и много повече възможности отделните хора да участват в този процес - хората да станат т. нар. “просюмъри”, които са и потребители, и производители на енергия. Според мен бъдещето е в това и към това върви Европа.

- Предложихте да има вицепремиер по зелената трансформация - каква ще бъде неговата задача?

- Неговата задача е той да бъде свързващо звено - да успява да събере при себе си политиките от различните министерства. Зелената трансформация не може да бъде само в едно министерство - тя касае и Министерството на транспорта, и Министерството на икономиката, и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и Министерството на земеделието, храните и горите, и Министерството на околната среда и водите, и Министерството на финансите, а частично дори Министерството на туризма.

Трябва да има свързващо звено, от една страна, от друга - координационен център. Вицепремиерът по зелената трансформация би следвало да отговаря за такъв тип крос-секторни политики. Това би било и знак за обществото, за нашите партньори в Европейския съюз, за бизнеса, че ние наистина вървим по този път. Затова ролята на един вицепремиер е много важна. Впрочем това се случва в много държави в Европа, самата Европейска комисия има за заместник-председател именно човек, който отговаря и за това - Франс Тимерманс. Той е заместник-председател на Европейската комисия с тази задача. Няма да бъде странно за България, ако направи също тази стъпка.

Подкрепям тази стъпка и смятам, че за да не бъде този вицепремиер без портфейл, както в момента е Атанас Пеканов - отговаря за тези политики, но няма структура под себе си, такава функция може да поеме министърът на околната среда и водите, който да изпълнява ролята и на вицепремиер.

- В контекста на срещата в Глазгоу на 1 ноември, в България имаше “разкъсване” на тръби от газопровод край Ветрино, така го нарекоха от “Булгартрансгаз”. Хората в района обаче твърдят, че чували бученето от разкъсването в продължение на над 30 минути, усещали вибрации - би ли могло това разкъсване да има екологични последици?

- Със сигурност има екологични последици. Абсурдно е как ние не знаем каква газ е отишла в атмосферата. За мен беше много абсурдно да чуя изпълнителният директор на “Булгартрансгаз” Владимир Малинов да казва, че няма екологичен проблем, тъй като всичко е отишло в атмосферата. Явно той не разбира, че газовете в атмосферата са екологичен проблем и затова има среща на върха в Глазгоу, която е 26-та подред. Това е нивото на нашите институции за съжаление. Може би точно заради това е нужно да имаме политическа воля и вицепремиер, който да отговаря за тези въпроси - за да може подобни размишления да не съществуват поне на ниво първи и втори ешелон от властта.

Със сигурност имаме сериозен проблем. Той не е само с доставките, но и с това половинчасово изтичане на въглеродни газове, на фосилно гориво в атмосферата, което дори не е измерено.