Необходима е съвременна политическа дефиниция на понятието „национализъм“. Един разговор с доц. Георги Цветков

Понятието „национализъм“ в Европа е обременено с много негативи заради партийните и индивидуални субекти, които твърдят, че са негови легитимни представители. Всъщност те не са никакви националисти и родолюбци, обичащи родината си, а демагози, които се възползват от обоснованите и необоснованите страхове на хората, за да се доберат до позиция в една или друга държавна институция. В този смисъл, определящите се за националистически и патриотични партии в България през последните 20 години, не правят изключение и са именно такива. А този факт изключително много пречи на това съвременната форма на национализъм да вземе връх и в България, и в останалата част от Европа.

За да открием дебата и за да дефинираме що е то съвременен национализъм, от ФАКТИ проведохме разговор с политолога доц. Георги Цветков.

„На първо място - национализмът не е самостоятелна политическа идеология. Претенциите на определящите се за националисти да са отвъд лявото и дясното идват главно от първата половина на XX в. и сега се преповтарят. Те казват: "Ние не сме нито леви, нито десни. Ние сме за България". Това е декларация, която е тотално лишена от смисъл. Не може да преценяваме ефекта от една политическа дейност по декларираните красиви намерения. В политиката се оценява по резултатите, които могат да бъдат постигнати. Хора, които претендират, че са националисти, че обичат България, че тя за тях е над всичко, в крайна сметка предлагат решения, които са абсурдни и обричат страната ни да бъде един третокласен участник в европейските процеси. Идеи, които биха обрекли нашата икономика, които биха ни извадили от възможностите за сътрудничество в рамките на НАТО и Европейския съюз, не могат да бъдат полезни по никакъв начин за нацията и е абсурдно е идеи, които очевидно носят вреда на националното развитие, да бъдат представяни като „национализъм“, поясни в началото на разговора ни доц. Цветков.

Що е то съвременен национализъм - антипод на доминиращия за момента ретрограден такъв

„Ако започнем с поставянето му в оста ляво-дясно, той категорично е участник в дясното политическо пространство. Опитите той да бъде поставен в лявото пространство са съвременна версия на националсоциализма - леви мерки, съчетани с държавна намеса под претекста за защита на националния интерес.

В контекста на съвременния национализъм много важно е разбирането за съвременната роля на държавата. Докъде стига държавата, кои граници не трябва да прекрачва тя и кои са нейните основни функции, които не могат да бъдат предавани на друго място. Без съмнение в обозримо бъдеще държавите нямат алтернатива. Основен политически субект на международното поле ще си останат именно те и основната роля на държавата трябва да е насочена към сигурност, в която влизат и външната политика, и отбраната, и енергийната сигурност.

Държава, която се стреми да формира вътрешната среда и да разпределя, определено излиза извън съвременното разбиране за национализъм.

Всяко съвременно разбиране за бъдещето на нашата страна минава през Европейския съюз. Въпросът е как в рамките на този съюз нашата страна наистина да може да бъде активен участник във формирането на европейските политики, а не просто един пасивен наблюдател. Защото ние, неучаствайки в процесите, когато се вземат решения без да се отчитат нашите интереси, имаме два варианта: или ги приемаме и не отчитаме нашите интереси, или пък тръгваме към отхвърляне на решениятa. И в двата случая губим. Поради това в България трябва да се създаде тази политическа култура, която да казва, че ние сме национална държава, тази национална държава има отговорност към своите граждани, особено в отношенията с други държави и най-добрият начин тази функция да бъде изпълнена е чрез активно участие във формирането на европейските политики. При нас, за съжаление, виждаме, че разбирането за национален интерес в повечето случаи минава през това да се противопоставяме, и то на думи, на редица решения, които са договорени и взети на европейско равнище“, заяви доц. Георги Цветков.

„Съвременният национализъм трябва да е реална част от поведението на политически субекти“, обобщи политологът.

„Разбирането за национализъм като отрицание срещу някого е изцяло непродуктивно, категоричен беше той, а след това допълни с исторически пример: „Парадоксът е, че ние стъпваме на много добра основа, но не я използваме. Съвременната българска държава е създадена на базата на нашия опит за национална революция и голяма част от идеите тогава са заложени в Търновската конституция, а именно, че нашата нация е гражданска и всеки, който е роден в България, който спазва законите, е пълноправен гражданин на нашата страна. Българското революционно движение, което е тръгнало да се изправя срещу Османската империя, не е базирано на етническа омраза и етническо изключване. Същото важи за българската държава след 1879. Имаме пълно основание да смятаме и твърдим, че в моментите, в които България е била наистина свободна да определя своята политика, ние не сме тръгвали в крайности, свързани с етническо или религиозно преследване. Изключенията са по времето на Втората световна война и по времето на комунистическия режим, когато българската държава определено не е била свободна във воденето на политика“.

„Важен е въпросът защо вследствие на протести се появяват леви политически движения, които съчетават националното със социалното. Това става по простата причина, че големите партии в България, доколкото у нас имаме исторически големи десни партии, се отказаха и изоставиха доброволно това политическо говорене. Причината за това може би е във Възродителния процес и събитията в бивша Югославия, които обременяват национализма с лоши асоциации. Все пак обаче няма основателна причина една сериозна партия, която се заявява в дясното политическото пространство, да изоставя този сегмент. Когато тя го изостави, там започват да се наместват антисистемни партии, които със своите действия предлагат да се разруши нещо, което не им харесва, но без да предлагат алтернатива на него“, посочи доц. Цветков една от причините полето на национализма у нас да е напълно окупирано от ретроградни популистки формации, а не от такива, които са национално отговорни.

„Това се забелязва и в западните държави. Много от мейнстрийм партиите сметнаха, че да се говори за националното е някак неудобно и отвориха нишата за такъв тип антисистемни партии“, добави той.

„Откъде-накъде започнахме да асоциираме национализма със сексуалните предпочитания, полови права или дори с въпроса за бежанците? Това не са въпроси, които би трябвало да са основни от гледна точка на реализацията на една национална политика, но партиите, които са базирани на противопоставянето и общественото напрежение, започнаха да ги усвояват“, отбеляза политологът.

Накрая маркирахме и темата за национално самочувствие. Факт е, че през последните 30 години ние, българите нямаме почти никакви поводи да се гордеем със себе си като нация. На въпроса на какво да се опре една нация, която няма с какво да се гордее в момента, доц. Георги Цветков отговори така:

„На необходимостта да бъде успешен“.

„Хората трябва да осъзнаят, че имат отговорност към държавата и нацията. Ние като индивиди и общество трябва да работим заедно в името на просперитета на всички. Смисълът е в това, а не в това да се гордеем с индивидуални или измислени постижения. Важно е да осъзнаем, че сме заедно в играта и можем да спечелим само като отбор.

Добре е да се дефинира съвременното разбиране за българска държава и българска нация. Тези въпроси обикновено ни се струват твърде абстрактни, все няма време за тях, а те до голяма степен определят нашето развитие. Ако все вървим от криза в криза, ние никога няма да помислим малко по-дългосрочно. Например, нали сме наясно, че проблемът с липсата на газови алтернативи е заради решения, които не са взети преди години, защото към онзи момент вероятно сме били много заети с нещо друго много важно и е било „твърде рано“ да се мисли за бъдещето. Хората вероятно биха казали, какви са тези глупости, сега въпросът е цената на тока. Работата е там, че цената на тока зависи от тези „глупости“. Да, взе се някакво временно решение, но намирането на дългосрочно решение зависи от тези „глупости“, заключи доц. Георги Цветков.