България в края на 2021: продължаваме да продължаваме

Цяла година писахме писма до Дядо Коледа да ни донесе правителство, та най-после да престанем да говорим за политика.

Правителство ни се донесе и всички ще му изпеем по една песен около елхата. Само че защо не ни напускат полит-тревогите? Защото си дадохме сметка, че в заглавието на водещата партия ударението пада не върху „промяната“, а върху „продължаваме“. Продължава всичко.

Коронавирусът помете няколко хиляди човека, но вече ни подготвят за нова вълнà – и аз вече не знам кой номер поред. Към двете ваксини се прибави бустерната, която ще се слага през шест, а може би дори и през три месеца. В последна сметка ще продължаваме да живеем с този вирус и със следващия, и с по-следващия. Погледнете международната сцена. Мислехме, че студената война приключила, ето че тя се връща в най-буквалния смисъл, т.е. като студ. Русия и НАТО се плашат взаимно, трупайки войски около Украйна, а ние продължаваме да сме пред едни геостратегически, историко-православни и газово-енергийни дилеми, които трябваше отдавна да сме решили.

Продължаваме да се чудим

Продължаваме да тънем и в северомакедонското блато, където ни вкараха лъжепатриотите. Вярно, че г-н Петков реши да прояви лидерство, но дали ще го последват коалиционните партньори, а и нашите сънародници, които отказват да се разделят с комплексите си – продължаваме да се чудим. Докато регионът ни продължава да затъва. Доникъде не е стигнала все още съдебната реформа – гражданите продължават да молят Гешев сам да си отиде с мир, той продължава да им се подиграва уставно. А пък анализаторите продължават да ни обясняват, че тая работа не може да стане бързо, че трябва да чакаме нов ВСС, ако не - добронамерен обрат сред опозицията, която да се присъедини към едно възможно конституционно мнозинство. Така че ще продължаваме да се възмущаваме, че крадците замитат следите и няма виновни. Ще ни издържат ли нервите?

Продължаваме да чакаме инвеститори

София продължава да е най-грозният европейски град, украсен предколедно от частни фирми с рекламно-празнична цел; във фейса питат кметицата дали все пак няма да изчисти града за празниците. Г-н Лорер изрежда фантастични инвеститори, които се кани да привлече – от производители на електромобили до университети по изкуствен интелект.

Но засега няма навалица. Не само защото работната ръка е недостатъчна и няма защита от локалните мутри, а защото България продължава да е място, за което по света знаят или лошо, или нищо. Вярно, че новият управленски екип беше посрещнат възторжено от много световни медии след управлението на бодигарда, чиито плещи Берлускони мереше с педя. Но доста повече лястовици ще трябват, за да направят пролет. Злополучният опит за назначения на стари (и буквално!) кадри във Външно министерство, сред които се оказаха сътрудници на ДС, беше доста тревожен сигнал. Нямало кадри, оправдаха се някои, ама не чувам да има конкурси за съветници и зам.-министри. Една дипломатка на голяма държава ме попита наскоро защо така малко значение отдаваме на Външно министерство; не ни ли е важно, нали сме малка страна? Смотах нещо, че външната политика всъщност се прави от министерски съвет и президента.

Продължаваме да сме държава-темерут

Истината е, че на външната политика май наистина не наблягаме. От Живково време, та досега в чужбина често пращат хора, от които искат да се отърват, като им затворят елегантно устата – кой посланик в Казахстан, кой консул в Барселона. За културните центрове на страната да не започваме; те ще кажат, че нямат пари за дейност, както впрочем е с цялата ни култура, превърната в един вид пенсионен институт. Така или иначе продължаваме да сме уникална държава-темерут и ако Петков и Василев успеят да ни научат да общуваме със света, ашколсун! А и министър Денков, защото тая работа с общуването се възпитава отрано. Само да не отбият номера като похарчат едни пари за поредната глупава рекламна кампания с розички и плажни чадърчета. Кани се да продължава и Европейският съюз, където е ред на много амбициозното френско председателство. Къде стоим по темите, които се задават – от реформата на пространството Шенген до идеите за европейска отбрана; от вдигането на бюджетния дефицит до позеленяването на икономиката (или отказа от него)? Мислехме, че Европа е твърд, спасителен бряг, а излиза, че тя се движи, променя се. Трябва значи непрекъснато да се адаптираме и ние.

Няма никаква революция

Нарекоха революция събитията от 2020, свалили авторитарното управление на Борисов. В модерната епоха понятието внушава представата за радикална смяна, скок в утопията. Всъщност, ако помислите, протести като нашите са най-естественото нещо за всяка демокрация и знак на нормалност е, че се случиха. Дори побоите не са българско изключение - навсякъде те подкопават доверието във властта, както стана у нас, накланят везните в посока на гражданите. В последна сметка Борисов, лъжепатриотите и ДПС бяха свалени на редовни избори, в което пък съвсем няма нищо революционно. Не бяха отменени закони, никой не е в затвора – нито от едната, нито от другата страна.

Не искам да подценявам събитията, просто обръщам внимание на очакването, което създава едно героично понятие „революция“. Помните как цитирахме американската Декларация за независимост: „когато някоя форма на управление стане деструктивна... задължение на народа е да я отмени и да установи нова форма на управление“. Как пишехме, че народът е поел съдбата си в свои ръце, а един от дните на протеста нарекохме „велико народно въстание“. Накарахме се да вярваме, че всичко ще се промени в миг, с падането на тирана. Е да, ама трудното започва сега. Самата коалиция е доста крехка, построена върху чудновати двустранни споразумения, атакувана истерично от старата власт, която владее една трета от Парламента и местната власт. Европейските пари са благодат в кризата, но не е изключено и да скарат онези, които ги разпределят. Ужасно трудно е ще е да се пренастрои икономиката, свикнала да работи на клиентелистки принцип – свободната пазарна конкуренция не е естествено състояние за човека, който винаги предпочита спокойствието на монопола. Боя се, че ни предстоят едни по-малко героични войни между бизнесмени.

Продължаваме да продължаваме

Марксистко-ленинската доктрина, с която бяха закърмени няколко поколения, създаде това очакване – правим революцията и ето ни в един комунистически свят без проблеми. Свят на абсолютното добро, един вид социо-политическа Коледа. Затова сме непрекъснато недоволни: влязохме в ЕС и какво, пак не ми стигат парите. Имаме демокрация, ама виж какви глупаци ни показват по телевизията... Дайте да не се подготвяме за поредното разочарование. Винаги ще има проблеми, винаги ще са нужни усилия. Страната направи стъпка в правилната посока и… продължаваме да продължаваме.

Автор: Ивайло Дичев