Трябва ли България да смекчи позицията си за Северна Македония: разговор с проф. Мария Нейкова

ДВ: Професор Нейкова, последният Европейски съвет за тази година завърши без напредък по темата със Северна Македония. Виждате ли все пак индикации, че новото правителство на България ще успее да разреши спора?

Проф. Нейкова: Струва ми се, че е рано за такава прогноза, но има известни промени в тази посока. Внимателно прочетох коалиционното споразумение (на новото правителство – б.р.) и в частта, посветена на двустранните отношения, е формулирано “надграждането в конструктивен дух” на отношенията ни със Северна Македония. Възможностите за напредък най-вече виждам в засилването на сътрудничеството в сферите на транспорта, науката и културата, съвместните научни конференции. Но от друга страна за мен е все така неясно как ще бъде осъществена тази промяна, щом се декларира запазването на единната позиция на България. Има известни неясноти - записано е, че Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси се запазва, но същевременно бе цитиран премиерът Петков да казва, че по историческите въпроси трябва да бъде създадена нова комисия. Все пак това са хора, които управляват от няколко дни, трябва да им дадем време. Към момента от една страна се декларира непроменимостта на позицията, а от друга - има намеци за промени.

Комисията по исторически и образователни въпроси в момента де факто не функционира. Какво трябва да направи Скопие, за да свалим това вето?

Въпросите са формулирани в това, което наричаме 5+1: как се използва краткото име на Северна Македония – нещо, което е записано в договора на Северна Македония с Република Гърция, и което не знам как може да бъде променено. Второто е преодоляване на говоренето с омраза към България и българите. Забеляза се, че след като България отказа да приеме преговорната рамка на Република Северна Македония, това говорене се засили. Третата точка е работата на историческата комисия, която ми изглежда много трудна за раздвижване. От страна на Северна Македония работата бе замразена заради изборите. Сега имаше онлайн заседание. При положение, че при непосредствени срещи не напредваха, не виждам как могат да напреднат в онлайн работата си. Реабилитирането на жертвите на комунизма с българско самосъзнание е много важно. Разбира се, ненамесата във вътрешните работи също е там.

Tова “+1” е вписването на българите в македонската конституция. Отиващият си премиер Зоран Заев заяви, че обсъждането на този въпрос с България ще се случи, след като бъде вдигнато ветото. От нашата страна се казва точно обратното. Трудна изглежда и работата с учебниците. Още през 2006-а година министърът на образованието в тогава Република Македония след срещата с българския си колега Даниел Вълчев каза, че македонските власти са организирали конкурс за нови учебници от 5 до 8 клас. От страна на Република Северна Македония са изказани доста намерения, но от тях не са произлезли конкретни действия. Знам, че работата по учебниците не е лесна, но очевидно тя трябва да се свърши.

Какво смущава България в учебниците?

Тематиката е свързана с окупационните функции на българската армия на тяхна територия по време на Втората световна война и начина, по който българите са наричани.

Преподавате във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Засилват или отслабват антибългарските послания в македонските медии и съответно антимакедонските - в българските - в последните години?

Проучване в България е направено и ще бъде публикувано официално през януари. В него се отбелязва пик след спирането на преговорната рамка. Освен това, и от двете страни на границата фигурата на Гоце Делчев се превръща в символ на спора.

Спорът за конкретни епизоди и фигури от историята ли е или е фундаментален?

Става дума за проблем, който има своите корени много назад във времето. Той е свързан с освобождаването ни от турско робство, с факта, че независимата българска държава е орязана като граници и че България е водила войни за територията на Македония. В съзнанието на по-голямата част от хората в България, в това число и политици, много дълго време съществува убеждението, че става дума за един и същи народ.

Въпреки всичко, което довежда до 1946-а година, дори хората, които приемат, че ние сме едно и също, трябва да си дават сметка, че развитието след това, когато ни разделя държавна граница, е много различно. В България имаме силно установена българска идентичност и тя не може да се разколебае лесно. При другата страна нещата са по-сложни. Това е една много по-млада и по-малка държава, която търси корените на своята идентичност. Струва ми се, че ние стесняваме контекста, затваряме го само в рамките на отношенията между Република България и Република Северна Македония

Какво още трябва да бъде отчетено?

Контекстът е много по-широк: имаше едно много интересно проучване на “Галъп интернешънъл” от тази година, в което 71,1% от анкетираните казват, че първо трябва да бъдат уредени отношенията между България и Северна Македония и едва след това трябва да има развитие по отношение на членството в ЕС. Каквото и да прави българското ръководство, то не може да не отчита общественото мнение. Трябва обаче да имаме предвид развитието на двете страни след 1946-а, но особено след 1989-а. Често казваме, че Европейският съюз оказва натиск на България. Но нека си спомним какво каза Путин за произхода на азбуката. Ще цитирам тук друго проучване, според което населението на Северна Македония възприема Русия като много ниска степен на заплаха. 2/3 от населението споделя привързаност към Русия поради “славянското братство”. 1/3 смята, че НАТО е отговорна за провокирането на Русия. И то при положение, че миналата година Северна Македония стана член (на алианса – б.р.). Повечето хора смятат, че Западът несправедливо обвинява Русия в престъпления.

Искам да кажа нещо и по повод на Китай. През септември тази година в речта си за състоянието на съюза Урсула фон дер Лайен каза следното: Ние сме добри във финансирането на пътища, но за Европа няма смисъл да изгради път между медна мина и пристанище, които са собственост на Китай. Разработка на Балканската мрежа за разследваща журналистика показва, че Китай развива 135 проекта в шест страни от балканския регион. 15 от тези проекти са именно в Северна Македония и са оценени на повече от 654 милиона евро. Трябва да отчетем, че освен договора за добросъседство, имаме и декларация на Народното събрание от 2019-а година. Имаме рамкова позиция по въпроса за разширяването. Това са незаобиколими документи. Без приемане на нова декларация, българската държава не може да излезе от рамката на тези документи.

В името на геополитическата стабилност и равновесие, трябва ли България да смекчи позицията си?

Не обичам да правя прогнози, които не мога да защитя. Но мисля, че ще бъдат направени усилия България да не изпадне в регионална и континентална изолация.

Проф. Мария Нейкова е дългогодишен преподавател във Факултета по журналистика и масова информация на Софийския университет "Св. Климент Охридски" с лекционни курсове по международни отношения, международна журналистика, Балкани. Автор е на няколко книги и много статии.