Румяна Ченалова: За да се отстрани главният прокурор, са нужни промени само в ЗСВ и НПК

- Г-жо Ченалова, не ви ли се струва, че твърде много започва да закъснява така обещаваната на обществото „съдебна реформа“?

- Нека не се лъжем. Всичко, което досега се случи в процеса на т.н. „ съдебна реформа“ не е български патент, включително заложеното в плана за възстановяване. Извършените досега реформи са закъсняло реализиране на конкретни препоръки на Венецианската комисия /ВК/. Така темата за премахване на политическото влияние във ВСС и състава му, в който половината от изборните членове се определят от парламента, е коментирана от ВК през 1999 г., 2002 г., в меморандум и становище от 2003 г., през 2008 г., през 2009 г., 2010 г., 2015 г., 2017 г.и т.н. Предложението на Комисията от 2003 г. парламентарната квота да се избира с квалифицирано мнозинство от парламента, става част от конституционните промени 12 години по-късно - през 2015г. и то след като над 10 пъти Венецианската комисия констатира неизпълнение на препоръките. Препоръката на същата тази Комисия от 2008 г. В Конституцията да се посочи кой орган отстранява изборен член на ВСС става реалност седем години по-късно – през 2015г. Разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегия през 2015г. е извършено в съответствие с препоръките на ВК от 2007 г. и 2009 г. Включването на следствените органи в съдебната власт при реформата от 2015г. също е в изпълнение на препоръките на ВК , дадени в становище от 2003 г.

- Но ние не всичко се изпълнили от предложенията на Венецианската комисия, нали така?

- В становището си от 2015г. Венецианската комисия поставя няколко основни проблема, нерешени до сега и които не присъстват нито в изготвените законопроекти, нито в плана за възстановяване. Конкретно Комисията препоръчва не по-малко от половината от членовете на съдебните съвети да бъдат съдии, избирани от съдии, като се осигури справедливо представителство от всички нива на съдилищата и прокуратурата. През 2017 г. Венецианската комисия констатира неизпълнение на тази препоръка при измененията на Конституцията и ЗСВ през 2015г. и 2016 г., като ясно посочва, че съдиите, избирани от съдии са нетно малцинство във ВСС – 6 от 25 гласа. Също така в самата съдийска колегия от 14 гласа само 6 са на съдии пряко избирани от съдии. В становището си от 2017 г. Комисията дори предлага два варианта за решаване на този проблем – или създаване на два отделни съвета - един за съдии и един за прокурори и следователи, или ограничаване правомощията на Пленума, ако остане само един общ съвет, както е сега.

- За част от промените, обаче е нужда промяна в Конституцията. Това отчита ли се от венецианската комисия?

- Да, Венецианската комисия, отчитайки че за изпълнение на препоръките, е нужна конституционна реформа, прави конкретни предложения за изменение на ЗВСС. Тя многократно указва необходимостта в парламентарната квота да бъдат включвани представители на академичната общност, адвокатурата и гражданските организации, като гарант за независимостта на съдебната система. От 2003 г. Комисията обсъжда въпроса за правомощията на прокуратурата и Главния прокурор. Така правомощието на прокуратурата да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове по чл. 127 от Конституцията е многократно критично разглеждано от Венецианската комисия още от 2008 г. Изричната препоръка правомощията на прокуратурата да се ограничат до действия само по наказателни дела и в изключителни случаи по граждански дела за съжаление е пренебрегнато при реформата през 2015г. Отчетността на Главния прокурор е многократно обсъждан от Венецианската комисия въпрос. Така в становището си от 2017 г. тя посочва, че основанията за освобождаване на Главния прокурор по чл. 129 ал.3 от Конституцията са трудни за прилагане и остават на практика само теоретични възможности.

- Какво конкретно предлага Венецианската комисия?

- Въвеждане на процедура за импийчмънт и ревизиране на чл.129 ал.3 т.5 от Конституцията чрез въвеждане на независим орган, който да разследва Главния прокурор. Видно е, че нито едно решение от отделните действия по реализиране на съдебната реформа не е идея на българския законодател и е некоректно който и да е, да се обявява за идеен двигател на промените. Видно е също така, че промените са избирателни и случили се години след системни критики на Венецианската комисия за неизпълнение на конкретни препоръки.

- Широко се коментира, че досега в НС няма внесен законопроект, свързан със съдебна реформа. Това, обаче не е вярно, защото се оказва, че „Възраждане“ вече са го направили. Бихте ли ни разяснили какво предлага тази партия?

- В проекта за изменение на ЗСВ, внесен от ПП Възраждане“, по който работих и внесох на 12.08.2021 г. в НС и МС, е предложено решение на част от проблемите чрез изменение в ЗСВ и без конституционни промени. На първо място е разграничена отговорността на Главния прокурор като член по право на ВСС и като административен ръководител на Върховната касационна прокуратура. Предвидена е процедура, включително по предложение на министъра на правосъдието за реализиране на отговорност при извършване на тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт/ чл. 129 ал.3 т.5 К/, при която Пленумът на ВСС задължително образува преписка и извършва проверка на изложените факти и обстоятелства в кратки срокове.

- Какво се случва с обвинител №1, докато се извършва проверка?

- До приключване на проверката Пленумът задължително отстранява Главния прокурор, за да бъде осигурена независимост предвид изключителното му влияние във ВСС, подчертавано многократно от Венецианската комисия. В законопроекта са заложени промени относно състава на парламентарната квота на ВСС от гледна точка на конкретни професионални умения и опит, както изборът им. Предложено е следствените органи да бъдат самостоятелен орган на съдебната власт, извън фактическия и юридически контрол и зависимост на прокуратурата. Тук е мястото да се посочи, че през 2019 г. в становище ВК изрично посочва, че процесуалният надзор на прокуратурата върху разследващите на практика означава контрол на Главния прокурор. А той от своя страна не подлежи на съдебен контрол.

- А може ли, според законопроекта, информация да се подава в службите?

- В законопроекта се предлага също така възможност по сигнали за противоправни действия на Главния прокурор, подавани до полиция, прокуратура, ДАНС и др. , след извършване на съответни проверки, материалите да се докладват на Директора на НСлС. При наличие на данни за извършено престъпление директорът образува срещу Главния прокурор досъдебно производство като придобива ad hoc качеството „качеството „ изпълняващ длъжността прокурор по разследването срещу Главния прокурор“, като уведомява ВСС за незабавното отстраняване на Главния прокурор. Това предложение не противоречи на разпоредбата на чл.128 от Конституцията, според който следствените органи осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон. От друга страна НПК предвижда възможност досъдебното производство да се образува с конкретно фактическо действие, като разбира се за уреждане на детайлите, са нужни съответни изменения в НПК.

- Как ви изглежда идеята на министъра на правосъдието разследването срещу Главния прокурор да се извършва от съдия?

- Струва ми се, че противоречи на функциите на съда , посочени в конституцията и разпоредбата на чл.127 – прокуратурата привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления. Разбира се, при конституционни промени този проблем може да бъде решен. Промяната на Конституцията обаче изисква време и квалифицирано конституционно мнозинство, което е сериозно препятствие за реформа, която да отговори на обществените очаквания сега. Според мен на този етап е достатъчно да се промени само ЗСВ и НПК , за което е нужно обикновено мнозинство в парламента , по такъв начин, че да стане възможно провеждането на производство за отстраняване на Главния прокурор. Очевидни са в продължение на години конкретни действия и бездействия на Главния прокурор, които по съществото си са и тежки нарушения по смисъла на чл.129 ал.3 т.5 от Конституцията и престъпления по НК, за които обаче няма предвиден или предвиденият в ЗСВ механизъм е неясен и непълен.

- Хора от екипа на Гешев съзират реваншизъм в опитите да се реализира съдебна реформа?

- Тук не става въпрос за реваншизъм, а за обществена необходимост от справедливост. Несправедливо е когато за кражба на 100лв. отиваш на съд, а когато си Главен прокурор и упорито бездействащ например, и се стига до невъзможност политици и магистрати да понесат отговорност за извършени престъпления, да бъдеш недосегаем и безнаказан. Констатациите на Венецианската комисия за липса на отчетност и контрол върху действията на Главния прокурор касаят за съжаление не само законовите разпоредби. В живият живот, в реалността днес няма как Главният прокурор да понесе отговорност за извършени нарушения и дори престъпления. Конституционно реформа е нужна, но тя е свързана с време. Христо Иванов определи решаването на тези проблеми към есента на 2022 г.

- А дотогава?

- Мисля, че е крайно време да надмогнем егото си и да мислим заедно. Никой не е по-добър от другия във всичко и дори само в една област. Както вече казах, ние не сме измислили нищо – Венецианската комисия отдавна го повтаря и то с конкретни предложения за решения. Отлагането на едно решение не означава винаги и единствено перфекционизъм. Понякога може да се определи като зависимост, тактически ходове и дори предателство.Това не трябва да се допуска!

Интервю на Катя ИЛИЕВА, гл. редактор на Фрог нюз