Путинофилите са прави. САЩ има вина за конфликта в Украйна

Коментар на икономиста и политически анализатор Евгений Кънев:

Да, прави са путинофилите, че САЩ имат вина за конфликта в Украйна днес. Но не там, където техният кумир им е посочил да я търсят.

След 2001 г. президентът Буш търсеше в Русия съюзник за войната срещу терора. Дори го видя в очите на Путин след срещата им в САЩ. Чак дотолкова, че да подведе Украйна и Грузия, че е възможно скоро да влязат в НАТО. А междувременно вдигна с безсмислената война срещу Ирак цената на петрола и Русия започна да трупа резерви за модернизация на своята армия. И така, Буш изпрати мандата си с инвазията на Путин в Грузия.

Следващият президент Обама започна отново с гранд наивитет да търси рестартиране на отношенията с Кремъл. В крайна сметка, резултатът беше руска инвазия в Крим, зелени човечета в Донецк и Луганск, руска интервенция в Сирия. Да, това е резултатът от пацифизма на Обама.

Следващият президент Тръмп направо си беше руски агент. Дори с руска помощ спечели изборите. Остана в историята с нито една критична дума към Русия за целия си мандат. А обтягането на отношенията му с Европа беше сигнал за колосална инвазия на Путин в Европа - купуване на референдуми, партии, политици, избори, медии; денонощен щурм от фалшиви новини; собствени медии; кибератаки срещу държавни институции и т.н.

И какво се оказва - че 20 години САЩ смятат Русия за приятелска държава, докато Русия разгражда западната демокрация.

И след като Путин постоянно лавира, маневрира, манкира, за да отслаби Запада - днес неговите папагали повтарят денонощно опорката за виновното НАТО и коварните САЩ!.

Тази позиция не иска и не може да отговори на много прости въпроси:

1. Защо Путин денонсира всички договори със Запада след 1990 г., включително договора между НАТО и Русия от 1997 г. - откога изправната страна по договор е причина за нарушаването му?

2. Защо трите балтийски държави - членки на НАТО от 2004 г. - никога не са били възприемани от Русия за опасност, въпреки че са на 100 км. от Санкт Петербург и по-близо до Москва от Киев?

3. Защо референдумът в Крим трябва да бъде уважен, а този на Украйна от 1991 г. за независимост - не?

4. Защо Русия има право на държави - буфери за своята сигурност, а държавите-буфери нямат право на избор за членство в НАТО - за своята сигурност?

5. Защо Русия се чувства заплашена след като напуска договорите със Запада, които забраняват ядрени оръжия и струпване на войски в близост до нейните граници?

6. Защо Русия има право да нападне Украйна, за да защити руснаците в Донбас, които започват да “страдат” точно след и заради нейната интервенция от 2014 г.?

7. Защо правото на Русия за защита е в контраст с хартата на ООН и всички договори за сигурност в Европа, под които е подписът на Русия?

8. Защо след като Путин взема сам решенията за цяла Русия, не се допуска, че темата за сигурността на Русия всъщност е проблем за сигурността лично на Путин?

9. Защо се смята, че завладяването на държавите-буфери от Русия ще даде стабилна система за сигурност при такава огромна разлика в културите и отношенията с Европа?

10. Защо злощастният пример на България като държава-буфер на СССР за 45 години не се помни и разбира?

Защо, по дяволите, мислите само за Русия, а не мислите за България?!?