За идеята да посредничим между Доброто и Злото, в случая между Зеленски и Путин, или защо: Украйна няма нужда от повече посредници, а от повече приятели!
Избягвам да коментирам авторите на една идея, които допускам да са най-светли умове или тяхната мотивация, която може да е най-благородна. Не коментирам и реалистичността на тази идея защото неведнъж съм участвал в реализацията на идеи, масово смятани за нереални.
Но тази конкретна идея е просто вредна — у нас и сега! По време на война, която изисква категорична морална оценка, както и определяне на агресора с адекватния термин — международен престъпник. Амбицията за посредничество би била идеален параван, маскиращ моралното безгръбначие на държавата и оправдаващ духовния и политически колаборационизъм с агресора. България е Запад, в който явно и категорично я интегрирахме — кога по-бързо, кога по-бавно — от 1989 насам! Европейският Съюз сме ние, а не те! И оценката за диктатора — бил той Ленин, Сталин, Хитлер, Милошевич или Путин — от която следващите поколения да не се срамуват е “масов убиец и военнопрестъпник” и тази оценка е несъвместима с амбицията за посредничество между него и жертвата му.
Не можем да се правим на Турция, Израел или Беларус — и трите имат индивидуален мотив да посредничат в тази война, какъвто България няма! А за финландизация на България е твърде назадничаво днес, когато и Финландия потегля към НАТО.
Вместо това предлагаме три конструктивни, достойни и достатъчно мащабни идеи, които категорично да върнат колебливата ни държава в картата на Запада, но не само на географския, а на моралния Запад.
Първо:
България да покани президента Зеленски да установи у нас очакваното задгранично правителство след възможната руска окупация на Киев. Така както Лондон беше седалище на задграничното правителство на генерал Де Гол, докато Франция беше окупирана от Хитлер.
Второ:
България отсега да предложи домакинство на очаквания Нюрнбергски Процес срещу В.В. Путин — защото за подобни престъпления дори държавни глави нямат международен имунитет!
Трето:
България да предложи и в ЕС, и в NATO Украйна да получи уникалния статут на non-voting member (не-гласуващ член), изработен през 1992 от Atlantic Treaty Association специално за Atlantic Club of Bulgaria. Това ще е днешният украински аналог на Атлантическата Харта от 1941, очертала Новия Световен Ред след очаквания крах на Хитлер (дошъл чак през 1945).
Дори и да не се реализират тези български предложения, те ще дадат урок по морал на сегашните и повод за гордост на следващите поколения на България, а и на Европа.
Соломон Паси