Христо Симеонов за ФАКТИ: Българското образование трябва да бъде конкурентоспособно, а не да се превръща в архаизъм

Няма защо да се лъжем - българското образование не е на нивото, на което трябва да бъде спрямо съвременната реалност. Затова и на тази тема трябва да се обръща все повече внимание, въпреки важното злободневие.

Има хора, които не само говорят, но и работят по въпроса да се правят крачки в посока на модернизация на българската образователна система, така че тя да генерира много по-качествен продукт.

Сред тези хора е народният представител от “Продължаваме промяната” Христо Симеонов, който е член на парламентарната Комисия по образованието и науката, а също и на парламентарната Комисия по отбраната.

Преди да стане народен представител днешният ни събеседник е работил дълги години в сферата на българското образование като учител.

Интервюто на ФАКТИ с него четете в следващите редове:

- Г-н Симеонов, въпреки че образованието в момента остава встрани като тема заради бурното време, в което живеем, безспорно то е едно от най-важните неща в обществата. В това число и в българското. От радикална реформа, козметични промени или нещо по средата им се нуждае българската образователна система?

- Образованието винаги е важно, защото то е бъдещето - да можем да постигнем целите, които сме си поставили. То трябва да има една цел, а именно - щастливи и грамотни ученици, активни граждани на България. Това няма да стане без сериозни и задълбочени реформи. За да дефинираме най-точно проблемите на българската образователна система, инициирах пилотно проучване в Бургаска област. В него вече участваха над 300 учители, директори и педагогически специалисти. Задачата им бе да формулират проблеми, с които се сблъскват, да дефинират причините за тях и да предложат решения. Проучването започна на 9-ти март и приключи на 22 март. Засега се проведе само Бургас, където са представени всички видове училища. Резултатите ще бъдат обявени на 13-ти април и ще бъдат и предпоставка за законодателни инициативи с очакван положителен ефект. Убеден съм, че успехът ще дойде тогава, когато започнем да се вслушваме в учителите, познаващи отлично слабите места на българското образование.

- Лично Вие, къде и защо там виждате по-сериозни проблеми - в средното или във висшето образование?

- Образованието е подсистема на икономиката. Икономиката е тази, която дефинира цели и нужди от квалифицирани специалисти. Образованието е призвано да подготви тези специалисти. В тази връзка е важно да определим какви сектори в икономиката искаме да развиваме, от какви кадри за тях имаме нужда, какви умения тези хора трябва да притежават. Отчитайки тези фактори се създават специалности във висшите и средните училища, създават се учебни планове, учебни програми, определят се методи на преподаване, фиксират се конкретни производствени практики за професионалните училища, както и съответната организация на учебния процес. Какво трябва да имаме на изхода - специалисти, които могат да накарат нещата да работят. В този смисъл проблемите и в средната, и във висшата степен на образование са идентични.

- Каква конкретно е Вашата визия за това българското образование да бъде изведено на едно доста по-добро ниво?

- Ще се повторя, но българското образование трябва да подготвя отлични професионалисти, които да могат да се реализират на пазара на труда. За да постигнем висок стандарт на живот, образованието трябва да създава умения и познания, които са привлекателни за работодателите. Българското образование трябва да бъде конкурентоспособно, а не да се превръща в архаизъм.

Например, в Българската армия има недокомплект от над 5000 души. От няколко месеца разработвам проект, който да създаде ново професионално направление “Отбранителни технологии”, което да започне във втори етап на гимназиалното образование. Целта на програмата е да обучи специалисти по авиотехника и роботика, специалисти по управление на кризи, бедствия и аварии, специалисти по киберсигурност и други. Най-изявените ученици ще могат да се придвижат в йерархията на отбранителните структури не само в България, но и в НАТО, и в Европейския съюз. Всичко това е възможно, ако се използва оптимално финансирането, което бюджетът предвижда за отбрана. Тези 2%, които България предвижда за отбранителни способности, могат да изпълнят важна социална функция - да привлекат демотивираните от натоварената учебна програма младежи след 16-годишна възраст, които търсят интересна и динамична кариера.

- Срещате ли разбиране от колегите Ви - и от парламентарната група на "Продължаваме промяната", и от другите парламентарни групи, относно Вашата визия?

- Срещам разбиране не само от парламентарната група, не само от нашата коалиция, но и от опозицията. В парламентарната Комисия по образование и наука постигаме онзи консенсус, който е необходим за ефективното решаване на проблемите в българското образование. Различните идеи, критичните забележки носят на комисията само ползи и създаване на коректно законодателство. Защото нека не забравяме, че ролята на народните представители не е политическо говорене, а създаване на закони и норми, гарантиращи просперитет в обществото.

- Кога гражданите да очакват реализирано законотворчество в сферата на образованието?

Очаквам проектът за отбраната, за който разказах преди малко, да стартира през септември 2023. Вярвам, че дотогава ще имаме време не само да внесем нужните законодателни промени - нужни за стартиране на програмата, но и да разработим и модерни учебни програми, по които учениците да учат. Разбира се, през това време ще се работи и по други инициативи. Съвсем скоро се очаква в парламента да се гласува проект за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), който цели да гарантира, че учители, директори и началници на регионалните управления на образованието ще се придържат към правилата за политически неутралитет. Това не означава да бъдат ограничени конституционните им права - напротив, всеки български гражданин е свободен да изразява позицията си. Така повеляват демокрацията и българската Конституция.

Много е важно обаче учители и директори да не налагат политически, религиозни и всякакви други идеи, докато преподават на учениците си. Училището е мястото, където децата се учат на критично мислене. Там няма място за партийни, политически и всякакви други пропагандни интереси. В училище децата са дошли, за да учат, а не да бъдат облъчвани с пропаганда. Като учител с над 30 години опит съм убеден, че истинската академична свобода изисква отговорност, принципност и безкомпромисност с идеалите на демокрацията. Така разбирам аз промяната - като висококачествено и политически неутрално образование, което да осигурява бъдещо поколение от мислещи и активни хора.

- Трябва да е ясно, че промените, за които Вие говорите и които се надяваме да бъдат официализирани от законодателния процес, ако дадат добър резултат, ще е в перспектива. С оглед опита Ви в сферата на образованието, кога очаквате да започнем да берем плодовете на реформите?

- Българското общество очаква бързи промени. След всички загубени години това е нормално. В образованието обаче нещата стават по-бавно. Всичко трябва да се изпипа, защото адресатът на всяка реформа са българските деца. Още по-бавно става видим ефектът от реформите. Там са нужни няколко години или поне един випуск, за да видим истинска промяна. Не ме разбирайте погрешно, това не са оправдания. Качественото образование иска денонощна работа. Точно върху това работим аз и колегите ми от “Продължаваме промяната” - да осигурим на българските деца достъп до възможно най-доброто и модерно образование. Това ще отнеме време, но всяка секунда ще си струва, защото най-печеливши от това ще са децата и обществото ни.