Как гросмайсторите на задкулисието направиха подарък на Петков и сие

България отново живее в горещо протестно лято. Каузата е същата като през 2020, но има и разлики: този път хората протестират не за сваляне, а за подкрепа на правителството. И контрапротестите са организирани не от бившите управляващи, а от проруската национал-популистка опозиция.

Голямата новина е, че протестните партии отново са заедно. На площада този път са избирателите на "Продължаваме промяната" и "Демократична България", които практически са с общ електорат, но и симпатизанти на БСП, призовани от своето ръководство, както и разочарованите от "Има такъв народ" избиратели, водени от отцепилите се от Слави Трифонов депутати и министри. Ако правителството оцелее, протестната енергия ще има немалка заслуга за това и ще бъде силен гръб за коалицията в следващите месеци. Ако то падне от власт, протестната енергия ще е сериозна заявка за ново антикорупционно управление след избори наесен.

Грубите грешки на ГЕРБ, ДПС и ИТН

ГЕРБ, ДПС, ИТН и "Възраждане" не просто сгрешиха с вота на недоверие, а направиха подарък на управляващата коалиция, която страдаше от разнобой и дефицит на управленски опит. Вместо да изчакат да продължи спадът на обществено доверие към управлението, особено след като то загуби мнозинството си с напускането на ИТН, те на практика заличиха всички негови негативи. Доминиращото обяснение сега е, че мудността и неудачите на реформите са се дължали изцяло на саботажа на мафията, срещу която се е борило това антикорупционно управление. И вместо разочарованията от него да се отмият в избирателна пасивност на избори, при невъзможност на вече тройната коалиция да управлява с кабинет на малцинството, сега избирателите му са мобилизирани за нова изборна победа.

Втората грешка на старото статукво е, че ИТН бе употребена за еднократен изстрел. Дори с излизането си от коалицията да успее да свали правителството, формацията на Слави Трифонов едва ли ще влезе в следващия парламент и най-вероятно и остатъкът от и без това стопилите се нейни избиратели основно ще се влее в партиите на протеста.

Най-сериозната грешка на старото статукво обаче е, че допуснаха в свалянето на правителството да участва "Възраждане", която иска да превърне изборите в референдум за промяна на евроатлантическия стратегически курс на страната и да отмени това, което наричаме "цивилизационен избор", който все още се подкрепя от мнозинството български граждани. Именно тази заплаха би трябвало максимално да усили мобилизацията на избирателите на партиите на протеста. Същевременно тя ще постави пред труден избор ГЕРБ и ДПС, които номинално също се кълнат в евроатлантическата ориентация на България. И вече тежкият въпрос за предателството в парламента няма да е защо ИТН гласува с ГЕРБ и ДПС, а защо ГЕРБ и ДПС гласуват заедно с "Възраждане".

Дори и партиите на Бойко Борисов и Ахмед Доган да решат поне отчасти да поправят щетите, като няколко техни депутати пропуснат да гласуват вота на недоверие и така не се съберат необходимите 121 гласа за свалянето на кабинета, въпросът за разграничаването им от Костадин Костадинов ще продължава да стои. Те ще бъдат подложени и на външен натиск от своите партийни алианси - Европейската народна партия и Партията на европейските либерали, както и от държавни ръководители и партньорски посолства в България. ГЕРБ и ДПС ще трябва да влязат поне в позиционна война с "Възраждане", ако не искат да загубят и физиономията си на партии, които държат на членството на България в ЕС и НАТО.

Какво могат да направят т.нар. протестни партии?

Независимо дали кабинетът ще оцелее като правителство на малцинството, или ще набере крехко мнозинство от поне още 6 отцепили се депутати, или пък ще отидем на предсрочни избори, пред протестните партии стои задачата за надграждане на коалиционното единство и на протестния потенциал. Ако коалицията остане на власт, тя задължително трябва да се издигне на много по-високо ниво на стиковка и управленска ефективност. Това може да означава и управленска програма до края на годината, и ясни ангажименти по безусловни приоритети на всяка от съставящите я формации. Колкото до площадната гражданска подкрепа, тя трябва да преодолее неприемането на БСП, трудно поносимо още на протестите преди 2 години. Дори на протеста в четвъртък след свалянето на председателя на Народното събрание Никола Минчев, единствено Корнелия Нинова бе освиркана от множеството на площада, когато понечи да държи реч. Но Явор Божанков и Крум Зарков бяха добре приемани от протестиращите - двамата безпроблемно работят с депутатите от протестните партии в парламентарни комисии и в пленарна зала. Вероятно за пълното приобщаване на БСП в семейството на протестните партии, на които в идните месеци се очертава все по-голямо единство между площада и политическото му представителство, ще е нужно Нинова да направи крачки назад до позиция на полупочетен председател на партията. И например не само да избягва ораторско участие в протестите, но и да не е единствен или главен представител на социалистите в коалиционните съвети.

Така че перспективите за разрешаването на поредната политическа криза далеч не са мрачни. Стига надценяваните досега гросмайстори на задкулисието да не бъдат оставени да търсят реми.

Автор: Веселин Стойнев