Защо не опитаме да сме наистина енергийно независими?

Макар да не беше вчера, 2012 г. не беше чак толкова отдавна. Преди тези точно десет години съм бил един от вокалните противници на проучването и добива на шистов газ и петрол. Спомням си, че тогава в цяла Европа гореше този дебат. Технологията беше твърде нова, твърде непозната и създаваше сериозни дебати. Не беше ясна нито икономическата изгода от нея, нито какви биха били вредите за природата. Тогава България, заедно с редица други европейски страни, наложи мораториум върху проучването и добива.

Днес от дистанция на времето мога да кажа, че към онзи момент като държава и общество не сме сбъркали. Хубаво беше, че сложихме спирачка тогава. Днес обаче светът е коренно различен, спрямо това какъв беше преди тези едва десет години. На първо място технологията вече е не просто позната, но и безопасна. Икономическата ѝ ефективност (след редицата ъпгрейди и модифицикации на технологията) е безспорна. Чрез шистов газ и петрол Америка, която е най-големият потребител на петрол в света, стана не просто енергийно независима по времето на Тръмп, но се и превърна в нетен износител.

Природосъобразността също е доказана. След развитието на технологиите в момента може да се каже, че добивът на шистов газ и петрол е процес напълно в норма. Ако не беше така нямаше силно либерални и екологични щати като Калифорния и Колорадо да разрешават добива без проблеми. Важно е да се подчертае, че Калифорния е по всяка вероятност най-екологичната юрисдикция на планетата. Няма друго такова място, на което толкова живо да се интересуват от околна среда.

С други думи днес вече е необходимо да поговорим сериозно за добива на шистов газ и петрол. Не казвам да го правим в Добруджа, можем нея да я оставим настрана докато всички се убедят, че технологията е окей. Но какво пречи да го правим в Северозапада, където по оценки на различни експерти имаме залежи на газ за няколкостотин години напред? И никой не казва, че трябва да викаме коя и да е чужда компания да добива нашия газ и петрол и да го изнася за големи печалби срещу смешни концесионни такси. За съвсем друго иде реч.

Какво пречи да възложим добива на български природен газ на „Булгаргаз“? Мигар „Булгаргаз“ не е богата компания с огромен капацитет в сферата? Нима няма ресурсите и уменията да организира такъв добив? Разбира се, че има. Тогава какъв е проблемът? Защо „Булгаргаз“ не извлича нашия си природен газ, с който да задоволим собствените си нужди, а излишъка да го продаваме в чужбина? С такива приходи бихме могли да финансираме и социалните си системи, и инфраструктурата си, и образованието си. Какъв е проблемът? Защо не го правим?

Ясно е, че днес ако отворим тази тема, върху ни ще се излее вихрушка от агресия. От една страна руските лобита ще активират агентите си в името на печалбата на „Газпром“. От друга страна американските лобита ще направят същото в името на печалбата на доставчиците на втечнен газ. Но тук има един съдържателен въпрос – на нас защо ни интересува какво мислят чужди държави и техните агенти на родна земя? Нека, ако имаме съдържателни опасения по технологията, да ги изговорим. Нека ангажираме прекрасните ни енергийни експерти. Нека чуем „Булгаргаз“, нека се изкаже БАН. И ако картината е такава, каквато я описвам по-горе, защо да не тръгнем в тази посока?

Нима нямаме нужда газът, който ползваме, да го купуваме на себестойност? Нима нямаме интерес да продаваме в чужбина на тези извънземновисоки цени в момента? Разбира се, че имаме нужда от евтин газ за собствени нужди и имаме нужда да продаваме скъп газ. А даже имаме и въпросния газ, имаме и необходимата инфраструктура и експертиза. В България сме свикнали да ходим по вода, но жадни. Мисля, че е време да обърнем тази тенденция.

Преди време тази тема беше извадена от обществения оборот и с право. Но днес трябва да преосмислим позицията си. За целта трябва първо да си отговорим на най-важния въпрос – каква България искаме. Искаме ли независима, просперираща и свободна България? Или я искаме каквато я имаме в момента?