Визитата на Пелоси: зад гнева на Китай прозира несигурност по въпроса за Тайван

Гневната реакция на Китай срещу визитата в Тайван на Нанси Пелоси, ръководителката на американските депутати, разкрива несигурността на страната по въпроса за острова в момент, когато тя е в лоша икономическа ситуация. Това заявиха анализатори, с които разговаря АФП.

Осемдесет и две годишната Пелоси, пристигнала снощи в Тайпе, е най-високопоставеният американски представител на изборна длъжност, посетил през последните 25 години острова, за който претендира Пекин.

През последните дни, когато пътуването ѝ бе анонсирано в медиите, без да е потвърдено официално, китайското правителство все повече повишаваше тона, заплашвайки САЩ с "последици".

През уикенда страната организира военни маневри с истински боеприпаси в Тайванския проток.

Междувременно Ху Сицзю, бивш главен редактор на в. "Глобал таймс", известен с националистическите си послания, намекна в Туитър, че Пекин би могъл "да прогони самолета на Пелоси със сила", дори "да го свали".

Но според анализатори, запитани от АФП, зад този агресивен дискурс се крие известна несигурност, усещана от Пекин, който се чувства застрашен от инициативите на САЩ и западните им съюзници за сближаване с Тайван и насърчаване на независимостта му.

Освен това президентът Си Цзинпин се стреми да демонстрира сила пред САЩ в навечерието на предстоящия наесен конгрес на комунистическата партия, който се очаква да му гласува трети мандат като генерален секретар.

Миналата седмица впрочем Си предупреди американския си колега Джо Байдън, че Вашингтон не бива "да си играе с огъня", що се отнася до Тайван.

"Като силен ръководител, последното нещо, което той би желал да покаже, е някакъв признак на слабост", коментира Стив Цанг, директор на експертния център SOAS China в Лондон.

Перфектен начин за отвличане на вниманието

Заиграването с националистическите чувства е и перфектен начин за отвличане на вниманието в момент, когато икономиката на Китай забавя темпо и населението губи търпение след повече от две години строги мерки, свързани с политиката за "нулев ковид".

"Китайската комунистическа партия черпи легитимност от два източника: икономическия растеж и национализма", припомня Уили Лам, анализатор на китайската политика, работещ в Хонконг.

Съответно схватката около Тайван дава възможност "да се отклони вниманието на китайската публика от икономическите проблеми".

Китай разглежда острова като една от своите провинции, която предстои един ден да бъде обединена с останалата част от страната, при нужда - със сила. И в Пекин расте раздразнение заради сближаването между Вашингтон и Тайпе през последните години.

От времето на администрацията на Тръмп някои в Пекин смятат, че САЩ са все по-склонни "за независимост на Тайван", отбелязва Ли Минцзян, преподавател по международни отношения в технологическия университет Нанян в Сингапур.

Китай изтъква, че САЩ вече не спазват основния според него принцип в двустранните отношения - политиката "за един Китай".

Той критикува оръжейните продажби на Щатите за Тайпе и все по-честите официални посещения в Тайван на чуждестранни политически дейци.

Си Цзинпин "се дразни и нервира от това, че през изтеклата година Тайван бе посетен от високопоставени ръководители (. . .) не само на САЩ, но и на Япония, а и на Европейския съюз", посочва Уили Лам.

"Трудна ситуация"

Същевременно младите поколения в Тайван все повече настояват за самостоятелна идентичност, различна от китайската.

Ако добавим и това, че от 2016 г. в Тайпе управлява партия, обявила се за независимост, "по въпроса за Тайван съвсем не се очертават добри перспективи" за китайските ръководители, смята Ли Минцзян.

Така че войнственият дискурс на Пекин цели "отношенията между двата бряга на протока и между САЩ и Тайван да не се развият в посока, създаваща още повече проблеми на континентален Китай", добавя той.

Въпреки всичко повечето наблюдатели не виждат в близко бъдеще вероятност от въоръжен конфликт.

"Последното, което би желал Си Цзинпин, е по случайност да избухне война", подчертава Тайтъс Чен, преподавател по политически науки в тайванския национален университет "Сун Ятсен".