Шойгу: Западът се готви за война с Русия до 2030 г. Най-агресивните русофоби в ЕС са финансово зависимите от Брюксел

Европейските страни започват открита кампания за подготовка за война с Русия, като западните политически и военни служители искат да бъдат готови за сблъсък до 2030 г. Това заяви секретарят на руския Съвет за сигурност Сергей Шойгу в интервю за ТАСС.

"В Европа се разгръща неприкрита кампания за подготовка на военен конфликт с Руската федерация. Възможните срокове за такъв сблъсък са от три до пет години", каза той. „Европейските политици и военни искат да са готови да се бият с нас до 2030 г.".

Още новини от Украйна

НАТО увеличава своя контингент по западните граници на Русия и развива военната си инфраструктура, сформирайки „ударна сила“.

„През изминалата година присъствието на военните контингенти на страните от НАТО, дислоцирани в близост до западните граници на Руската федерация, се е увеличил почти 2,5 пъти. Продължава системното развитие на военната инфраструктура на територията на източноевропейските държави, разполагането на стратегически системи за противоракетна отбрана и мерките, насочени към поддържане на висока бойна готовност на тактическия ядрен потенциал в Европа“, каза той.

Шойгу отбеляза, че НАТО преминава към нова система за бойна готовност, която предвижда възможност за разполагане на групировка от 100 000 войници близо до границите на Русия в рамките на 10 дни, групировка от 300 000 войници за максимум 30 дни и групировка от 800 000 войници за срок до 180 дни.

„Тези задачи бяха открито отработени по време на ученията през 2023-2024 г. Балтийските страни използват западни пари за изграждане на отбранителни линии и военни бази за военните формирования на НАТО на тяхна територия. В допълнение към американските танкове Abrams Полша активно закупува южнокорейски бронирани машини. До края на 2026 г. се планира да получи 180 танка K2 Black Panther. Освен това купуват над 200 южнокорейски самоходни артилерийски установки К9, както и РСЗО К239. Не е трудно да се разбере срещу кого се формира този „ударен юмрук“, подчерта секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация.

По думите му страните от НАТО също активно модернизират своите системи за ПВО. „Норвегия, Белгия и Холандия обновяват своите бойни самолети, закупувайки американски самолети F-35, докато Румъния и България купуват тактически изтребители F-16. В същото време се подготвя летищна мрежа на „източния фланг“ за приемане на самолети на НАТО“, каза Шойгу.

Шойгу отбеляза, че въпреки опитите на киевските власти да продължат военните действия и в същото време да „продадат природните ресурси на Украйна, нейната територия, бъдещето на украинския народ“ на Европа на по-висока цена в замяна на финансиране и доставки на оръжие, военният, икономическият и мобилизационният потенциал на страната е значително отслабен.

„Икономиката ѝ е в състояние на дълбока криза и зависи от западната помощ, националният дълг расте, - към края на 2024 г. е нараснал до 167 милиарда долара“, отбеляза секретарят на руския Съвет за сигурност. „В същото време държавите, които ги подкрепят, въпреки гръмките им изявления, не могат да задоволят всички изисквания на Киев във военната сфера".

"Парадоксално е, че колкото по-зависима е една държава икономически от Брюксел, толкова по-агресивна риторика има тя. Това може да се обясни просто: политиците на тези страни се страхуват да не останат без финансови инжекции и с бясната си русофобия печелят субсидии от бюджетите на НАТО и общоевропейските бюджети. В противен случай ще трябва да се фокусират върху вътрешни икономически и социални проблеми, които не са в състояние да решат", обясни той.

Шойгу подчерта, че общите военни разходи на страните от НАТО са повече от 14 пъти по-високи от руския военен бюджет.

"Администрацията на САЩ на Доналд Тръмп поиска европейските съюзници да увеличат военните си бюджети до 5% от БВП, което предизвика смесена реакция в държавите от алианса. Предложението на Тръмп беше подкрепено от Полша и балтийските държави. Варшава планира да увеличи разходите за отбрана през 2025 г. до 4,7% от БВП. Литовският външен министър Кестутис Будрис каза, че от 2026 г. и поне до 2030 г. Вилнюс планира да изразходва 5-6% от БВП за отбрана. Талин също възнамерява да увеличи разходите за отбрана до 5% от БВП, с други думи, зависимите държави, живеещи на субсидии от ЕС, са готови да харчат тези средства не за социални програми, а за отбрана срещу въображаемата "заплаха от Изток".

Той подчерта, че ръководството на НАТО и ЕС е говорило за готовността си да се противопостави на Русия независимо от изхода на конфликта в Украйна. „Генералният секретар на НАТО Марк Рюте, след срещата на външните министри на блока на 4 април 2025 г., каза, че алиансът ще продължи да доставя оръжия и да предоставя разузнавателна информация на Украйна. Според него Русия ще остане заплаха за НАТО и след катоукраинският конфликт приключи.

Ръководството на Европейския съюз, подчерта Шойгу, се стреми да превърне организацията във военен блок, ориентиран срещу Русия. „За да превъоръжим Европа, беше обявена програма за развитие на европейската отбранителна индустрия на стойност 800 милиарда евро. Регистрираме опити на европейците да създадат собствена система за противоракетна отбрана. Разглежда се възможността за разполагане на 120 изтребителя в Украйна, действащи независимо от НАТО под европейско командване“, заключи той.

Украйна не спази "нито един час" от Великденското примирие, обявено от Русия, като го наруши 4 900 пъти за 30 часа, заяви секретарят на Съвета за сигурност на Русия.

Заслужават внимание първите стъпки, предприети от САЩ към разведряване на отношенията с Русия, продължи Шойгу.

Коментирайки съобщенията, че президентът на САЩ Доналд Тръмп може да изтегли над 20 000 войници от Европа, секретарят на руския Съвет за сигурност отбеляза: „Засега това е само изявление за намерение. Не се виждат конкретни практически стъпки от страна на САЩ в тази посока“.

Шойгу припомни, че „през 2024 г. под претекст за провеждане на маневри на обединените въоръжени сили на НАТО, в добавка към американския контингент, който вече е постоянно разположен в Европа“, е била разгърната допълнителна група. В резултат на това броят на американските войски възлиза на почти 100 хиляди души.

„След приключването на маневрите определена част от тези сили останаха в Европа на ротационен принцип. Изтеглянето на 20 000 американски войници само ще доближи числеността им до нивото от 2020-2022 г. Но самата инициатива на Вашингтон, като първа стъпка към разведряване, със сигурност заслужава внимание“, добави той.

Москва е готова да възстанови диалога с Вашингтон, но няма да вярва само на думи.

„Администрацията на Доналд Тръмп предприема определени стъпки за възстановяване на двустранните отношения с Русия. Първите резултати в тази насока показват нейното практично отношение. САЩ демонстрират реалистичен поглед върху нещата, отхвърляйки много от стереотипите на своите предшественици, които всъщност доведоха до криза в цялата система на международни отношения, провокираха украинската и други регионални кризи“, каза Шойгу.

„Ние приветстваме този подход. Времето ще покаже дали американците са готови да разрешат натрупаните системни проблеми, които изискват решения. Това е сложен и далеч не бърз процес. Историята на нашето взаимодействие със САЩ показва, че може да се вярва само на конкретни действия и факти, а не на устни уверения.“

„Но, както казват нашите китайски приятели, „пътуване от хиляда левги започва с една-единствена стъпка“. Днес можем да констатираме, че първите стъпки са направени и от двете страни – и от американската, и от руската“, добави Шойгу.

Заплахите за Беларус, изискващи разполагането на „Орешник“ на нейна територия, продължават да съществуват, заяви секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация.

„Русия се съгласи да разположи системите „Орешник“ в Беларус по пряко искане на беларуската страна и като се вземат предвид заплахите за сигурността, суверенитета и териториалната цялост на нашия най-близък съюзник. Засега тези заплахи остават актуални“, каза той, отговаряйки на въпрос дали Русия може да откаже да разположи „Орешник“ в Беларус, ако Съединените щати откажат да разположат своите ракети със среден и по-малък обсег в Германия.

Според Шойгу европейските страни увеличават военното си присъствие в близост до западните граници на съюзната държава и не показват никаква готовност за деескалация на ситуацията. „По-скоро обратното: зачестиха войнствени изявления, нарастват военните разходи, обсъжда се възможността за разполагане на ядрени оръжия в непосредствена близост до границите на съюзната държава и не се крие желанието да се постигне смяна на властта в Беларус, включително със сила“, добави той.

Москва и Минск сключиха миналата есен междудържавно споразумение за гарантиране на сигурността в рамките на съюзната държава. Путин отбеляза, че комплексът "Орешник" може да бъде разположен в Беларус през втората половина на 2025 г.

Шойгу не изключи възможността Русия да поднови ядрените опити в отговор на подобни действия от страна на САЩ.

„Нашата позиция по този въпрос е пряко повлияна от действията на САЩ в тази област“, ​​отбеляза Шойгу, „В момента при тях изтичат гаранционните срокове за някои видове ядрени оръжия, а разработването на нови видове оръжия е в разгара си. И това може да тласне Вашингтон да възобнови ядрените опити“, заяви секретарят на руския Съвет за сигурност.

„В този случай Русия може да последва техния пример като отговор“, каза Шойгу. Той увери, че "руското министерство на отбраната и Росатом са готови да извършат такава работа".

Шойгу подчерта, че „през последните години Руската федерация е разработила и прие на въоръжение цяла гама съвременни видове оръжия, включително стратегически, които нямат аналози в света“.

"Военният потенциал на страната ни нарасна значително. В тези условия няма спешна необходимост от провеждане на ядрени опити", подчерта Шойгу.

Последният взрив на съветски ядрен заряд с мощност 70 килотона е извършен на 24 октомври 1990 г. на Нова Земя, след което СССР обявява едностранен мораториум върху изпитанията на ядрени оръжия. Русия също държи на това. Общо Съветският съюз е извършил 715 ядрени опита между 1949 и 1990 г.

Западът, в контекста на провалените планове с Украйна, ще се опита да провокира дестабилизация в Русия, Молдова и Закавказието, смята Шойгу.

„Недружелюбните държави разбират, че не са успели да нанесат стратегическо поражение на Русия, да подкопаят международния ѝ авторитет, да разрушат икономиката или да отслабят вътрешната политическа стабилност“, каза той. Това неочаквано развитие на събитията за Запада, според Шойгу, го „принуждава да търси нови начини да запази своето господство“.

„Победата над Русия, ако не на бойното поле, то дипломатически – запазването на Украйна като „анти-Русия“, основният антипод на нашата страна – остава най-важният приоритет за западните елити“, продължи той. „В същото време се полагат значителни усилия за провокиране на вътрешна нестабилност в Руската федерация, в съседните държави, преди всичко в Закавказието и Молдова, за подготовка на „цветни революции“ в страните от Глобалния юг, които се стремят към истинска независимост – в Африка, Близкия изток, Латинска Америка.

Всичко това, според секретаря на Съвета за сигурност, е съпроводено с промяна в характера на заплахите за националната сигурност на Руската федерация, формирането на нови предизвикателства и рискове за страната. Той подчерта, че „Русия успешно се противопоставя на нарастващия политически, военен, икономически и информационен натиск, който се оказва върху нея“.

„Неспособността на колективния Запад да постигне целите си е придружена от изостряне на противоречията между неговите членове, техните вътрешни социално-икономически проблеми и идеологически различия, както и разцепление в управляващите елити“, продължи той. „В същото време страните, които не са се присъединили към антируските санкции, все повече се убеждават в некомпетентността на тези, които доскоро се опитваха да принудят целия свят да живее по техните собствени правила.

Китай подкрепя необходимостта от премахване на първопричините за украинската криза и се застъпва за постигане на дългосрочен устойчив мир, продължи Шойгу.

"За разлика от войнствената реторика на Запада, Пекин призовава за прекратяване на ескалацията и преминаване към намиране на решения, насочени към постигане на дългосрочен устойчив мир. Ние особено оценяваме, че Китай отбелязва необходимостта от премахване на първопричините за конфликта", каза той.

„Ние със сигурност оценяваме и сме благодарни на нашите китайски приятели за усилията им да намерят мирно решение на украинския конфликт. Китай е отговорен член на международната общност, който взема независими решения“, добави Шойгу.