Тома Биков: НС приключи бързо поради политическата неграмотност

Бързият край на 47-ото народно събрание задълбочи политическата криза, в която се намира страната от пролетта на миналата година. Сам по себе си, фактът, че този парламент беше изчерпан на седмия месец от учредяването си, говори достатъчно за ниската му политическа ефективност. Добре би било да си дадем сметка за причините, които превърнаха 47-ото Народно събрание в неуспешно и да не се успокояваме с мантри от типа на „промяната се случва трудно” и „това е само малка крачка към голямата промяна”.

На първо място, още в първите си дни този парламент загуби основната си цел, а тя беше трайно решаване на политическата криза и стабилизиране на политическата система. Единствено постигането на тази цел гарантираше, че управлението постепенно ще започне да решава останалите кризи и ще започне да отговаря на предизвикателствата пред българското общество. Вместо да се опита да успокои страстите и дори да приобщи опозицията към взимането на стратегически решения, управляващото мнозинство даде ясен знак за неадекватност като за пръв път в новата ни история, остави опозиционните партии без нито едно председателско място в парламентарните комисии.

Това не беше някаква стратегия, а демонстрация на политическа неграмотност и липса на каквато и да било политическа култура. Голяма част от депутатите от управляващото мнозинство, така и не разбраха, че председателските места в комисиите не са нито пагони, нито институционални украшения, а възможност да споделиш отговорността за управлението, с хора и партии, които иначе не харесваш. Вместо това, парламентарните групи на управляващите партии, решиха да изолират тотално опозицията, като без да знаят поеха сами цялата отговорност за управлението в ситуация, която изискваше споделяне на отговорността.

Отделям толкова внимание на председателските места в парламентарните комисии, защото първият извод, който трябва да си направим е, че решаването на една политическа криза се случва преди всичко в парламента и изисква поне минимална политическа грамотност. И трябва да знаем, че за тежкия дефицит на политическа грамотност в лагера на вече бившите управляващи, нямат вина нито опозицията, нито мафията, нито международното положение. Вина имат най-вече лидерите на четирите формации, които до един си мислеха, че управлението е удоволствие, което може да се случва между другото.

Вторият симптом за неефективност на 47-ото народно събрание е скромната му законодателна дейност. За това голяма вина носи и правителството на Кирил Петков, което така и не влезе в нормален ритъм на работа по отношение на предложенията за законодателни промени. Като изключим закона за бюджета, единственият закон, който имаше някаква относителна важност беше свързан със закриването на Специализирания съд и Специализираната прокуратура. Няколко месеца след този „грандиозен успех”, Конституционният съд обяви за противоконституционни част от текстовете на приетия закон. Това говори достатъчно за качеството на работа в Министерството на правосъдието, което беше вносител.

Решението на Конституционния съд беше и атестат за юридическата мисъл в управляващото мнозинство, което в зала, с лозунги и мантри защитаваше противоконституционните текстове. Впрочем, към това трябва да се прибави и противоконституционния избор на председател на КЕВР. Решение, което за малко не блокира напълно и без това намиращата се в тежко състояние енергетика. Извън тези по известни казуси, в парламента практически липсваше законодателна дейност. Последното означава, че ако е имало някаква промяна, то тя е била само на думи. Защото ако наистина имаше каквито и да било реформи, то трябваше да има и редица приети закони. Към законодателната дейност единствено можем да прибавим актуализацията на бюджета, при която финансовият министър Асен Василев беше бламиран и тя беше написана и приета от опозицията. Подобен феномен се случи за пръв път в новата ни демократична история.

Третият симптом за неадекватността на последния парламент се вижда във факта, че управляващото мнозинство, така и не успя да се обедини около нито една стратегическа тема. Като се започне от декларацията за войната в Украйна, мине се през приемането на френското предложение за започване на преговори между ЕС и Република Северна Македония и Албания и се стигне до модернизацията на българската армия, стратегическите решения бяха приемани с помощта на опозиционните ГЕРБ и ДПС и въпреки волята на управляващата БСП, а понякога на БСП и ИТН. Този факт показва, че коалицията е била конструирана единствено върху актуалната политическа конюнктура към декември 2021 година и е оставила извън себе си каквито и да било идейни и трайни сходства между коалиционните партньори. Казано накратко – партньорите се бяха разбрали, какво ще правят днес, но не се бяха разбрали, какво ще правят утре. И когато утре стана днес, управленската формула се пропука и се срина за няколко дни.

Тези изводи са важни, защото по всичко личи, че голяма част от партиите, които участваха в този зрелищен провал, очевидно не си дават сметка за него. Да отчиташ успехи, след като си паднал на седмия месец, означава, че не си в състояние да правиш разлика между победа и загуба. Изграждането на фалшиви конструкции от обяснения за собствените ти неуспехи, които включват заговор на мафията, на Путин и на дежурните ГЕРБ и ДПС, а изключват каквито и да било собствени грешки и недостатъци, предполагат липса на елементарна самокритичност и самоосъзнаване. Последното не води към никакъв оптимизъм по отношение на поведението на някои субекти и в следващия парламент. Подобен подход и неосъзнаване на собствените провали, показва генерална повърхностност, невъзможност за сложно мислене и изобщо цялостна политическа неподготвеност. Едва ли тези дефицити, които при определени политически субекти започват да се превръщат от спорадични в хронични, могат да бъдат преодоляни в рамките на предизборната кампания.

Ако има добра новина, то тя е, че политическата логика и правилата на политиката са безотказни – те изхвърлят от властта всеки, който не е подготвен и не се съобразява с тях. Единственото, което ни остава е да се надяваме, че в 48-ото народно събрание ще има критична маса от подготвени хора, които да зададат грамотна формула на управление, която да сложи край на политическата нестабилност и да започне да решава огромните проблеми пред българското общество.