Политическият завет на Марио Драги

Предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори в Италия, насрочени за 25 септември, стартира официално в края на миналата седмица след месец на деликатни и белязани с изненадващи обрати преговори за сформиране на предизборни коалиции. Стартът на кампанията бе даден на ежегодния политически фестивал, организиран от Италианската католическа църква в град Римини. На този форум се събраха лидерите на някои от водещите коалиции и партии в тях, сред които лидера на Демокртическата партия Енрико Лета, лидерката на крайнодясната и обрисувана като националистическа, популистка или неофашистка партия „Италиански братя” Джорджа Мелони, лидера на крайнодясната партия „Лига” Матео Салвини, лидера на новата партия „Граждански ангажимент”, сформирана неотдавна от външния министър в оставка Луиджи Ди Майо, отцепил се от антисистемното „Движение 5 звезди”, Антонио Таяни, координатор на кампанията на консервативната партия „Форца Италия” на Силвио Берлускони и др.

Но гвоздеят в програмата на форума в Римини беше речта на италианския премиер в оставка Марио Драги. В западни медии намериха отзвук само някои от аспектите в нея, касаещи основно това как Италия се отърсва от зависимостта си от руския природен газ, както и усилията на Драги за въвеждане на европейско ниво на таван на цената на газа. В Италия обаче речта на Драги бе възприета като негов политически завет към следващите управляващи. Мнозина наблюдатели възприеха освен това думите му като управленческа програма, която той подарява на бъдещите управници на Италия, тъй като в речта на Драги от Римини се съдържаха основните насоки, които Италия трябва да следва в бъдеще, за да остане важен и надежден играч на европейската и световната политическа сцена, отбелязва новинарската медия Ти Джи Ком 24.

Още в началото на речта си Драги отчете, че настоящият период е много сложен, както за страната му, така и за Европейския съюз, а също и за света. Войната в Европа се завърна, а напрежението, свързано с Тайван, показа, че във всеки момент може да се разгори и друг конфликт в друга точка на света. Всичко това Драги описа като „геополитическа рамка, която бързо се променя, заради която икономическата ситуация е белязана от дълбока несигурност, а бремето на инфлацията тегне силно върху бюджета на семействата и фирмите в Италия”.

Въпреки тази тежка обстановка Драги изрази увереност, че Италия ще се справи с предизвикателствата. Този извод той направи въз основа на случилото се със страната му през 18-е месеца, през които той беше на власт начело на правителство на националното единство. „Преди 18 месеца изглеждахме отправили се към един бавен и несигурен подем, но сега 18 месеца по-късно, мога да кажа, че нещата не се случиха така. Италианците реагираха с кураж, реализъм и прагматизъм и пренаписаха една история, която изглеждаше предрешена. Заедно показахме, че Италия е голяма страна, която има всичко необходимо, за да преодолее трудностите, пред които историята я изправя”, акцентира Драги. Де факто той защити формулата на широката управленческа коалиция, помогнала на Италия да напредне по-бързо от очакваното в постапандемичното възстановяване. Негласно Драги препоръча на партиите, които ще се озоват в следващия италиански парламент, да възприемат същата формула. Допитванията показват засега, че нито една коалиция няма да има категорично мнозинство, за да управлява сама, така че препоръката на Драги идва в точния момент.

В речта си Драги подчерта още, че диалогът между партиите е необходим. Той припомни, че сплотеността, постигната по пътя на диалога, която почти всички партии съумяха да демонстрират през 18-е месеца на власт на неговото правителство, трябва да бъде преоткрита и след изборите и всички участници в италианския политически живот трябва да бъдат чути и да бъдат накарани да се почувстват като част от републиката и от защитаваните от нея национални и европейски идеали. Очертаната от Драги задача ще бъде трудна, предвид факта че допитванията показват, че на първо място на изборите ще се класира партията на Мелони, която единствена не беше част от колективната политическа сплотеност на кабинета на националното единство, управлявал Италия досега. Но още в Римини все пак политическите лидери показаха ако не готовност за диалог помежду си, то поне готовност да се откажат, когато се налага, от конфронтационата реторика. Така например Лета и Мелони, основните политически противници в тази предизборна кампания, не влязоха изобщо в директен сблъсък въпреки очакванията и прогнозите. Двамата представиха по един балансиран начин защитаваните от тях идеи в неколкоминутни речи. Мелони забрави за нападките срещу Лета, чиято партия беше във властта в последните две правителства, въпреки че не беше спечелила последните избори, а Лета избягна да атакува Мелони по темата за за неофашизма и да се представя като единствен естествен продължител на политиката на Драги. След проявата в Римини и Лета, и Мелони обаче забравиха за диалога и добрия тон и на последвали други предизборни прояви подновиха нападките един срещу друг. Предстои да видим дали те ще си припомнят препоръката на Драги за диалог, когато ще се конфронтират по време на дебат на 12 септември, организиран от „Кориере дела сера” и по време на участие на 22 септември в популярното коментарно предаване „Порта а порта” по РАИ Уно.

В своя политически завет от Римини Драги междувременно изрази и увереност, че Италия ще се справи, каквото и правителство да дойде на власт. „Убеден съм, че следващото правителство, независимо от кой политически цвят ще бъде, ще успее да преодолее трудностите, които изглеждат непреодолими. Италия ще се справи и този път”, прогнозира той и призова всички да отидат да гласуват. Той призова освен това всеки, който чрез изборите ще получи привилегията да управлява, да съумее да въплъти и представлява републиканския дух, движил още от началото неговото правителство на национално единство. Тази част от речта на премиера в оставка бе възприета и като опит за успокояване на духовете зад граница, където перспективата от победа на изборите на партия като тази на Мелони, влязла в коалиция с партии като тези на Салвини и Берлускони, поддържали близки отношения с Москва, поражда опасения, че Италия може да се изолира, да се превърне в подобие на Унгария на Орбан или на САЩ на Тръмп и да се сближи с Русия на Путин. Де факто с това свое изказване Драги не изключи варианта премиер да бъде именно Мелони, чиято партия, въпреки че беше единствената голяма политическа сила в опозиция на неговото правителство, парадоксално беше поддръжник на някои от политиките на Драги, като например на курса му по отношение на Москва и Киев, което я разграничи от нейните коалиционни партньори – партиите на Салвини и Берлускони, заели по-двусмислена позиция по темата. Дали обаче мнението на Драги каква ще бъде Италия при евентуално управление на Мелони ще успокои европейските и международните партньори на страната? Драги е политик с международен авторитет и думите му винаги са пораждали внимание, независимо по какъв въпрос говори. Заради ролята, която изигра в кризата в еврозоната, която му спечели и прозвището „Спасител” и „Супер Марио”, неговото мнение се цени. Така че щом той твърди, че Италия ще се справи с каквото и да е правителство начело ѝ, включително и с евентуално правителство на Мелони, значи, че той изключва варианта, че след изборите родината му ще предпочете протекционизма и изолационизма. Това означава също, че Драги храни надежда, че Италия ще съумее да породи всеобщо доверие с поведение, подобаващо за страна основоположник на ЕС и протагонист в Г-7 и НАТО.

Говорейки за ролята на Италия на международната сцена, Драги засегна и въпроса за италианския национален план за постпандемично възстановяване на икономиката, финансиран с европейски средства. Той припомни, че Италия е бенефициент на 191,5 милиарда евро въз основа на представения от нея план и заложените в него цели и срокове. Отпускането на траншове от сумата обаче зависи от оценката на Европейската комисия на това как Рим прилага своя план, тоест дали италианските власти ще са способни да реализират иновативни политики в установените в плана срокове, както са правили досега. Така де факто Драги отправи предупреждение към десницата, която планира ревизиране на някои цели, заложени в плана за възстановяване, заради, както тя смята, промяна в приоритетите на Италия, дължащи се на икономическата конюнктура. Според Драги, а и според политици от левицата като Лета, и Ди Майо, с евентуално настояване за ревизиране на италианския план Италия би могла да изгуби доверието на Брюксел и съответно и европейските финансови средства.

Разбира се политическият завет на Драги от Римини породи интерес у западните медии основно заради това, че по думите на досегашния премиер Италия е намерила нови доставчици и все повече намалява зависимостта си от руския природен газ. Драги припомни, че вносът на руски газ в Италия е все по-малък и евентуално прекъсване на руските газови доставки ще има малко въздействие върху страната. Освен това Италия е запълнила газовите си хранилища на 80 процента и се очаква до октомври те да са запълнени на 90 процента. Премиерът в оставка говори и за нови съоръжения за регазификация, които са фундаментални за националната сигурност, чрез които Италия ще бъде в състояние на пълна независимост от руския газ до есента на 2024 г.

За западните медии интерес породиха и думите на Драги, че цените на газа са достигнали нетърпими равнища и че Италия е една от страните в ЕС, която настоява за таван на цената на тази суровина на европейско ниво въпреки противопоставянето на някои държави членки, страхуващи се от спиране на газовите доставки, ако такъв таван бъде въведен. Драги подчерта, че и сега ЕС се намира в ситуация на несигурност на доставките на газ, нарушавани от Русия през последните месеци, а същевременно цените на газа са високи. Тази ситуация показва колко ограничена е позицията на страните, противопоставящи се на идеята за таван на газа на европейско ниво, изтъкна Драги и съобщи, че на следващия Европейски съвет ще бъде представено предложение на Европейската комисия за европейски таван на цената на газа, припомня Ти Джи Ком 24.

И докато Италия чака това решение на европейско ниво, много от партиите в страната настояват за блокиране на цените на газа, а също и на тока на национално ниво. Вчера лидерът на центристката предизборна коалиция Карло Календа призова за така нареченото предизборно примирие заради въпроса за енергийните цени. Това ще рече, че партиите временно ще прекратят предизборните нападки и ще се съберат при премиера Драги, за да предложат какво да се прави с цените на тока и газа, които не престават на растат. Салвини също иска да се въведе таван върху нарастването на цените на тока и газа и твърди, че Берлускони и Мелони подкрепят идеята и че тя е заимствана от подхода на съседна Франция. Според Салвини Италия трябва да отдели 30 милиарда евро за тази спешна намеса, като това няма да ѝ навлече европейски санкции, предаде АНСА. За подобно решение се обявява и Джузепе Конте, лидерът на „Движение 5 звезди”. Други партии искат веднага по сметките на италианските семейства и фирми да се преведат общо 50 милиарда евро от допълнителните приходи, натрупани от енергийните компании от увеличените енергийни цени. Трети като партията на Лета пък настояват за увеличаване на данъчните кредити за компаниите, потребяващи най-много енергия, съчетано с незабавни действия за въвеждане на таван на цените на енергията в сметките. Очаква се съвсем скоро при премиера Драги да има среща на политическите сили по темата за енергийните цени, на която ще се види дали политиците са чули препоръките на Драги, отправени в Римини, за диалог с цел справяне с неотложните предизвикателства.