„Нахранете журналистите“, не – изгонете ги

Един политически лидер гони журналисти от пресконференция, друг такъв им казва колко трябва да са благодарни, че им ходи в студиото. А къде остана „нахранете журналистите“… Къде остана изобщо достойнството на журналистите? Няма го! През последните 10 години го убиха. Бавно и постъпателно, защото „безнаказаните играчи“ в държавата усетиха, че медиите може да бъдат много полезни.

А бяха времена, в които хората във властта се грижиха за журналистите, че ги и хранеха дори.

Репликата „нахранете журналистите“ бе произнесена от Надежда Михайлова, по настоящем Нейнски, при разговор с членове на СДС в градското читалище на Ловеч през 1999 г. От този разговор излезе един от най-големите медийни скандали по време на правителството на Иван Костов. Михайлова бе записана да съветва нейни съпартийци да "нахранят журналистите".

Но, както се казва, това е бял кахър. Все пак за маса и трапеза става дума.

И вече над 20 години по-късно какво се случва с журналистите в България. Превърнаха се в тъпкани, обругавани мисирки… Бойко Борисов си го каза директно и беше прав, че после тръгна и да се извинява. Но нали точно по негово време стана мисиркването.

Сега се стигна до такъв момент, в който лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов започна да си избира кои медии да му присъстват на пресконференцията. Гони колеги от „Капитал“, „Дневник“, "Клуб Z" и „Медиапул“, защото били финансирани от Дядо Коледа… Шега, разбира се. Били с чуждо финансиране. И после се тръсна и си тръгна, защото те, журналистите, не си били тръгнали. Една пресконференция по-малко, но понеже стана скандал, пак бе отразена. Не че се чу някакво послание от нея.

След това съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, от височината на позицията си през последната година и половина, обясни пред bTV: „Вашата медия трябва да е горда, че преди изборите идват лидери, които да обяснят каква ще е политиката на партията. И когато такъв лидер ви дойде, трябва да кажете благодаря, а не да тръгнете в опозиция.“

Явно никой от пиарите на ПП не е обяснил на Кирил Петков, че журналистиката по призвание трябва да е опозиция, а не да благодари на разни политици, че са ги „удостоили“ с присъствието, когато са в „изгрева си“. А точно Кирил Петков и Асен Василев също си избират медии. Още преди старта на предизборната кампания от ФАКТИ пуснахме въпроси към Кирил Петков… То вече към днешна дата въпросите не са актуални, но няма отговор. Иначе други хора от ПП откликват и говорят, това е факт.

Журналистиката е призвана да „хапе“ политиците, да им вади далаверите, да им е камъче в обувката и трън в ..дника. Дали е така в България? Не е. Журналистиката е приспана в големите медии, журналистиката е принизена. Най-лошото е, че няма гилдия.

Ако имаше гилдия, всички журналисти на пресконференцията на „Възраждане“ щяха да си тръгнат. Пък нека Костадинов си говори на празната зала. Всъщност, той постигна своето. Създаде скандал.

А какво се случи преди известно време в Северна Македония. Когато литна първият полет от София до Скопие. Транспортният министър на Северна Македония Благой Бочварски имаше кратък брифинг, за да се похвали. Но и там бяха пратили покани до определени медии, а не до всички. Но там един журналист награби микрофона за въпроси, още преди да е почнал да говори министърът, и му каза пред всички, че е жалък, защото не всички медии са известени за брифинга. След това остави камерата си в краката му. Последваха още 4 камери. Други медии пък снимаха. Явно и там „правилните“. Къде е гилдията!? Къде е солидарността, къде е позицията.

За солидарност говорим само когато пребият някой журналист - колегата от “24 часа“ Слави Ангелов, или взривят входната врата на разследващия журналист Васил Иванов, или убият в Русе заради едното бутане Виктория Маринова. И какво следва. От Съюза на българските журналисти излизат с писмо, в което изразяват възмущението си. Това правят и още няколко организации от кумова срама, както се казва. И какво от това? Къде е защитата, къде е помощта…

Животът си продължава, непривично, нетрадиционно, но скоропостижно наведен. И точно това е причината политиците вече да не „хранят“ журналистите, а да ги карат да са им благодарни. След като го докарахме до това положение, нека поне тогава партиите да си спуснат списъците с удобните им медии, за да се знае кой на коя пресконференция да ходи. Така поне и няма да се дразним взаимно, май.