Докога ще вървим наопаки?

В България се готви референдум срещу еврото. Какъв е смисълът на подобна инициатива, като се знае предварително, че "обществото" е достатъчно уплашено от въвеждането на европейската валута? И защо редовно изникват "референдуми" без никакво последствие?!

Припомням:

Референдум за нова атомна централа. 61% - ДА

Референдум за дистанционно гласуване. 70% - ДА

Рефередум за Мажоритарен вот в 2 тура. 71% - ДА

Нито един от тези референдуми не бе уважен от управляващите.

Малка забележка - какво е "референдум" и как се прави другаде? Във Франция например, с нейното "тежко историческо минало", референдум може да се прави по инициатива на обществото, но той не тежи колкото, ако се прави от президента. По този начин "референдумът" се превръща в политическа "гилотина" в случай на отрицателен отговор. Генерал де Гол напусна властта след едно категорично "НЕ". Никола Саркози предизвика също едно подобно допитване. След отрицателния отговор той се опита да се задържи на власт, но без успех. Заключението е: референдумът не е игра с кибритени клечки. "Инициативният комитет" не тежи колкото правителството или президента. Необходима е смелост и прозорливост, защото има риск! В зависимост от резултата, този, който е инициатор, остава или си отива!

Бие на очи фактът, че информацията в България е или изкривена, или ограничена. Няма истински дебат относно възлови, съдбоносни за страната въпроси. Оставям настрана медиите. Един институционен пример е "заглушаващата" роля на ЦИК. Комисията определя темите на дебатите и състава на дебатиращите. Нейните членове, платени и назначени от парламентарно представените партии, не се вслушват в "гласа на народа", а в мнението на тези, които са ги поставили там. ЦИК не позволява на никаква нова идея да бъде обнародвана. Защо? Защото всяка нова идея, може да разклати парламента.

Някой да е чул убедителен аргумент относно приемането на новата валута? Има само изявление за годината на влизането ни, или буквален рев против еврото. Няма реален дебат. Този факт подклажда съмнението, че се взимат решения зад гърба на обществото.

Не съм финансист, но живеещ в европейската общност от доста време и мога да кажа следното. Работех с България за известен период от време. Преди и след въвеждането на общата европейска валута. Първоначално за стоката, която пращах в България бяха необходими папки от документи, фактури проформа, банкови гаранции и други, които шофьорите задължително трябваше да носят и то на няколко езика. Понякога имаше грешки в преводите. Съответно безкрайни опашки по границите и губене на време. С еврото всичко това се опрости и търговските връзки в Европа станаха много по-лесни за всички. В резултат на общата валута бяха спестени много грешни пари, както за доставчици, така и за потребителите. От самата смяна на лева в евро се губят милиони!

В момента, поради липса на информация, от всякъде се чуват само "леле". Леле ще ни вземат валутните резерви?! Леле, ние ще плащаме за другите?! Леле ще затрият българския лев! Леле ще обеднеем!

Ще се опитам да опровергая някои от разпространяващите се страхове, защото нещата с "леле" няма да се оправят.

Най-важното качество на съюза между 19-те члена на еврозоната е финансовата сигурност. Има страни, които са членки на съюза, но предпочитат да пазят собствената си валута - да. Единиците са по-малко убедителния пример в сравнение с 19-те! Ама има страни с евро, в които инфлацията бие рекорди. Да! И в България тя е рекордна, без еврото да е причина. Общата валута не може да бъде определяна като причина за икономическите проблеми на дадена страна. Тя е средство. Е, защо тогава Швейцария не въвежда еврото, ние най-бедните да го въведем? Всичката Мара втасала, че взела да се сравнява с Анджелина Джоли.

Според видни финансисти Германия е най-печеливша от еврото. Така се говори поне. Техническото обяснение е, че марката бе изкуствено снишена спрямо другите валути и немският износ бе тласнат нагоре. Защо никой не оспорва тази недотам "справедлива" придобивка? Защото има писани и неписани принципи, които обединяват членовете на еврозоната. Отговорът е в развръзката на всички досегашни европейски кризи. Най-известни са гръцката и италианската. Немските финансови резерви са спасителни. Те изтриха дълговете на закъсалите икономики. Същото се отнася и до "Планът за развитие", към който българите гледат, като към "план за спасение". Той е гарантиран също предимно от Германия. Чрез общите фондове събрани ЕЦБ, в случай на нужда, комисията се притича на помощ с пари и корекции на икономическите структури на закъсалата страна. Винаги болезнени, но спасителни.

Защитата на "безценния" български лев и риска, който грози сувернитета ни. Тази възрожденска позиция не съответства на времето в което живеем. Който твърди, че България е суверена държава - лъже. Суверенна държава с Валутен борд - няма!

Вярно е, че преди 100 години едно кило розово масло се е търгувало за едно кило злато и всеки нашенец, който е тръгвал за Виена или за Чикаго е носел мускалчета. Днес обаче с този изключетелно ценен за някои политически глашатаи лев, българският турист не може една бира да изпие в Мюнхен, нито да си поръча едно кафе в Париж. Въпреки тези факти, левът също е предмет на идея за референдум, която възбужна редовно мечтите на националистите!

"Ще обеднеем" ли? - е най-разпространената антитеза относно еврото. Всички знаем, че България е най-бедната страна в Европа и не е еврото, което ни е довело до този хал. А какво? Ревът срещу еврпейската валута отвлича вниманието от причините, които сложиха икономиката ни на колене. Преди всичко това е хищническото разграбване на държавната собственост. Виновни няма! Да сте чули някой да споменава, че благодарение на приватизацията България е първа в разликите на доходите между бедни и богати? Прескачаме този факт и скачаме на еврото! То ще ни доведе до просешка тояга.

Не, господа. Европейската валута не е инструмент за социална справедливост или обратното. Справедливостта, за която мечтаят милиони българи се крие в макроикономиката на държавата. С добра воля всичко може да стане лесно. Приложете в българската данъчна система формуляри от френската и немската данъчни системи. Премахнете плоския данък и освободете от него най-бедните за сметка на най-богатите. Може би поради това има "чакалня" за влизане в еврозоната. Ако обаче продължава да се отклонява вниманието на българското общество от истинските причини за обедняването му, "чакалнята" може да остане само "съблекалня".