Нетаняху зад волана: с кормило, без посока

Гласовете вече са преброени, а резултатите - ясни.

Бенямин Нетаняху отново ще бъде министър-председател на Израел, а водената от него дясна коалиция най-вероятно ще има мнозинство от 64-ма представители в 120 местния Кнесет. Наблюдателите в Израел са единодушни, че най-голямото предизвикателство пред председателя на "Ликуд" няма да бъде съставянето на бъдещия кабинет, а това доколко новият стар министър-председател ще може да контролира своите по-радикални партньори в парламента и изпълнителната власт.

Но резултатите от изборите са повод и за още едно напомняне: Бенямин Нетаняху е лидер на най-голямата дясна партия в Израел, но не на най-дясната. Електоралният бум на религиозните ционисти (Бецалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир), които спечелиха 14 мандата, както и много доброто представяне на ултраодоксалните мизрахи, чиято формация се сдоби с 11 места в Кнесета, е показателно точно за това: радикализмът в Израел си има свое лице, но това изобщо не е ликът на Нетаняху.

Все пак в името на властта Биби винаги е бил сговорчив; готов да прави идеологически компромиси, които иначе би заклеймил, ако види същите да бъдат извършвани от неговите опоненти (Нетаняху е създавал коалиции както с либералите на Ципи Ливни, така и с лейбъристите на Амир Перец; макар скрито и без резултат, той ухажваше особено устойчиво арабските ислямисти от Ра"ам миналата годината също). Но би било оптимистично, ако очакваме подобна гъвкавост, каквато демонстрираше лидерът на "Ликуд" през годините, от религиозните ционисти.

Затова дългогодишното сатанизиране на Нетаняху от медиите - далеч не само израелските - всъщност бе контрапродуктивно. Все пак докато бе на власт, а това не бе никак малко време, той привличаше антисистемни нагласи, които успяваше да контролира чрез опита си; а когато далновидността му не стигаше, чрез награждаващите и санкциониращи механизми на властта. Биби бе бент, пробиването на който отпуши нагласи, които оттук нататък ще е по-трудно да бъдат институционализирани; той държеше ключа към клетката, която сега зее отворена. Това е така, защото тези радикални настроения, които са отвъд непосредствения контрол на Нетаняху, стават все повече и по-силни.

Да, представителите на радикалното дясно отново ще подкрепят Нетаняху като министър-председател, но цената, която ще поискат, ще бъде по-голяма (Смотрич може да бъде министър на финансите или на отбраната, а Бен-Гвир - на сигурността, пишат медиите в Израел). И Биби ще бъде по-уязвим от всякога (не само заради трите корупционни дела, които се водят срещу него). Но този път не толкова от либералния естаблишмънт, колкото от крайно ориентираните му бъдещи коалиционни партньори.

Именно последното кореспондира с тенденция, която се наблюдаваше още отпреди това: разширяването на дясното политическо пространство, което приема Нетаняху по-скоро за проблем, отколкото като за решение на проблемите. Все пак споменът от колаборация на Нафтали Бенет, Айелет Шакед и Гидеон Са"ар (тези непослушни ученици на Биби!) с център-лявото, с което те съставиха последния израелски кабинет, е твърде пресен. Не бе толкова отдавна, когато секуларният националист Авигдор Либерман също отказа по-нататъшна коалиция с "Ликуд", отключвайки политическата криза в Израел, която наблюдаваме през последните няколко години. Изтеклите записи на Бецалел Смотрич, в които въпросният лидер на религиозния ционизъм не крие негативизма си спрямо Нетаняху, пък са показателни за това, че дори и част от хората, на които лидерът на "Ликуд" ще разчита за новото си правителство, нямат търпение да видят неговия политически залез.

Биби е наясно с това по-добре, отколкото биха били страничните наблюдатели. Затова и той се опитва, на този етап безуспешно, да разбие групата на Хамахане Хамамлахти, привличайки от нея хората на бившия си съратник Гидеон Са"ар. Преди да сложи подписа си под следващото коалиционно правителство, Нетаняху ще направи всичко възможно, за да може да си осигури опции и мобилност в задаващия се негов кабинет. Но самият факт, че партията му "Ликуд" ще осигури точно половината от евентуалното парламентарно мнозинство, на което ще се крепи управлението на Биби, прави последния уязвим. Той е бил и друг път в сложна ситуация, включително бидейки партийно малцинство в управленското мнозинство (като кабинета, формиран след изборите през 2015-та). Но този път има ключова разлика: представителите на религиозния ционизъм и ултраортодоксите, които формират другата половина от управленското мнозинство, стоят по-дясно от "Ликуд" по редица политики. Този път Нетаняху няма да може да неутрализира радикални искания, противопоставяйки един коалиционен партньор на друг (както удобно правеше той преди, сблъсквайки секуларизма на Израел Бейтену и Йеш Атид с ултраортодксите на Шас и Яхадут ХаТора). Биби отново ще върти кормилото, но този път може да не определя обезателно посоката.

По принцип дясното в Израел има различни проявления и идеологически ниши. То може да е секуларно (Авигдор Либерман, Гидеон Са"ар, Айелет Шакед), ултраортодоксално (Шас и Яхадут ХаТора), религиозно и ционистко (Бецалел Смотрич, Нафтали Беннет, Рафи Перец, Итамар Бен-Гвир), но може да бъде и мейнстрийм (Ликуд). Възможна е и друга, по-опростенческа дистинкция: дясното на ликудниците, в което има от всичко изброено, и дясното на другите, които профилират наратива си според спецификата на обслужвания електорален сегмент. Една от тектоничните промени в идеологическото ситуиране на дясното в Израел, която се утвърждава и от тези избори, е, че двата десни сектора са вече с изравнени сили.

Съвсем скоро левите в близкоизточната страна ще се сещат с носталгия за Нетаняху. Дори не толкова партийните формации, които са в перманентна криза от години насам (най-лявата партия, Мерец, не успя да прескочи парламентарната бариера, Лейбъристите спечелиха едва 4 мандата, колкото получи и израелско-арабската коалиция от Хадаш-Та"ал), колкото медиите, които бяха и на тези избори най-големия опонент на Нетаняху (въпреки че Яир Лапид направи много добър резултат като основна опозиционна сила на Биби).

Левите в Израел винаги са смятали, че отслабването на Нетаняху ще им донесе сълзи от удовлетворение. В едно ще бъдат прави: макар и не от радост, сълзи ще има.