Да, г-н Борисов, кой напълни България с бежанци?

Ако имаше златна малинка за обещания на политици, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов щеше да я спечели, при това нееднократно. В реч, продължила близо 40 минути, пред есенната регионална академия на жени-ГЕРБ в Стара Загора, той обяви, че може да се справи с проблема с мигрантите за 15 до 30 дни. Би могъл - ако вместо едноредовата телена ограда на границата с Турция там съществуваше някогашният кльон от казармените години на Борисов.

“Ние врим от бежанци. Кой за две години напълни България с бежанци?” Наистина, кой? Властта на талибаните в Афганистан. Тежката икономическа криза в Турция и радикалните призиви срещу “чужденците” - както и депортацията на сирийски бежанци обратно в Сирия, където гражданската война продължава, а с нея и бегълците от режима на Асад, джихадистите в Идлиб и турските военни в Северна Сирия. Турски медии дават гласност на страха от депортация, в който живеят сирийски бежанци. По официални данни Турция е подслонила над 3.6 милиона бежанци от Сирия, по неофициални вече са 4 милиона.

Мигрантският натиск е многократно по-силен от преди

Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) установи, че за 2022 г. именно пътят през Западните Балкани, включващ и преминаване през България, е най-натовареният мигрантски маршрут. За януари-октомври 2022 г. на него се падат близо половината от всички установени незаконни преминавания през външните граници на ЕС - 128 438 от общо 281 000, а мигрантите са предимно от Сирия, Афганистан и Турция.

Този натиск по външните граници на Общността е със 77% по-висок в сравнение със същия период на 2021 г. и най-високият от 2016 г. насам. Само за октомври има трикратно увеличение спрямо миналата година. (Следващите най-натоварени маршрути са централният средиземноморски и този през Кале за Великобритания.) А през 2016 г., когато управляваше вторият кабинет на Борисов, нямаше ограда по българо-турската граница. 235-километровото съоръжение за над 230 милиона лева (близо 118 млн. евро) беше изцяло готово през юни 2017 г.

Корупция и престъпност

Когато към геополитическите фактори се прибавят и корупцията в българското МВР и трансграничната престъпност - каналджии от двете страни на границата обединяват усилия с криминални групи, базирани в европейски държави, чийто бизнес е трафикът на хора, перченето на Борисов е комично. Както и рецептата, която дава - “партньорство с Турция и Европейската комисия да поеме част от разходите”.

В днешната ситуация това просто не е възможно - регулацията на мигрантския натиск не опира до сделка с Ердоган и изплащането на милиарди на Анкара, за да остави сирийските бежанци на нейна територия. Изискват се много по-големи усилия, както координирани от страна на Европейския съюз, така и в глобален план. Забележителното е, че този път Борисов не спомена “брат Тайпи” в типичния си наратив, стилизиращ междудържавните отношения в някакво “мачле” или “белотче”. През юли т.г. например той се предлагаше като посредник между Атина и Анкара - именно защото “на мен Ердоган ми вика брат Бойко, а аз му викам брат Тайпи“. Но никой така и не се възползва от побратимяването му.

Борисов обича да си приписва заслуги за справяне с мигрантски натиск и намиране на решения - не само в български, но и в европейски план. В края на август обясни как на неговите усилия се дължали милиардите от ЕС за Турция и кои европейски лидери са го хвалили колко добро куче-пазач е на външната граница на ЕС. “Най-важното за европейците е шенгенската граница. Как оградата работеше преди две години, а сега не работи! Вижте какво става, когато ГЕРБ не е на власт”, заяви в Стара Загора лидерът на ГЕРБ.

Оградата по границата не действаше нито тогава, нито сега

Оградата не действаше като възпиращо съоръжение нито преди две години, нито сега, просто преди две години натискът беше в пъти по-малък. Още през 2017-та, когато оградата бе завършена, журналистката и депутат от БСП Елена Йончева пусна документален филм, показващ как съоръжението се прескача с най-обикновена стълба, а сензорните устройства и камерите не са в изправност. През ноември вицепремиерът във втория кабинет на Борисов - Валери Симеонов, лидер на една от партиите, коалиционен партньор на ГЕРБ, призна по БНТ, че оградата трябвало да бъде двуредова. “Проектът бе за двуредова ограда, но по времето на Румяна Бъчварова (вицепремиер и вътрешен министър в кабинета “Борисов-2”, б.а.) преминахме на едноредова ограда. Бойко Рашков (министър на вътрешните работи във второто и третото служебно правителство, също и в кабинета на “Продължаваме промяната”, б.а.) не направи нищо, за да я възстанови”.

Тази година Борисов също се похвали как издействал общо 320 милиона лева (164 млн. евро) на България срещу мигрантския натиск. Но трагичните инциденти с полицаи разкриха, че те са въоръжени с обикновен “Макаров”, не разполагат със съвременни бронежилетки, нито с каски при изпълнение на задълженията си. Техниката и превозните средства, с които охраняват границата, са стари.

Внушения, които не почиват на истината

Лидерът на ГЕРБ говори в присъствието на Норберт Бекман-Диркес, ръководител на офиса на фондация „Конрад Аденауер“ в България. България без ГЕРБ и Борисов го е закъсала, беше внушението от речта му, в която той каза: “Пъпната връв на ГЕРБ е с германските партии. Ние сме партия с ценности и сме дисциплинирани. Бях им обещал да опазим границата и го направих. Бях им обещал правителства само на растеж и да имат излишък. България беше отделена от Румъния преди две години и ни пуснаха в най-бялата организация – Банковия съюз.“

Ако Борисов имаше заслуги за надеждността на външните граници на ЕС, България да е влязла в Шенген още през 2011 г., след като техническите критерии са покрити. Остана обаче отвън – защото липсва политическото доверие, а европейски дипломати проучват каква е възможността Борисов да се върне на власт, явно защото подобна възможност не им изглежда особено приемлива. А и за какво справяне говори Борисов, след като обяви, че този път няма да е премиер - иначе и олиото щеше да е по-евтино, и горивата, и границата да се пази. Но за тази демагогия вече има малинки.

Автор: Емилия Милчева