Египет и Индия: третият във връзката винаги пречи

Когато Абдел Фатах ал-Сиси и Нарендра Моди си стиснаха ръцете пред камерите в Ню Делхи, то това изглеждаше като среща между началото и края на човешкия опит на земята. Египет, казват, е "Майка на света" (Umm al-Dunyа), a Индия, която тази година ще измести Китай като най-многолюдната държава, е единствената стояща в чакалнята за световни сили. Но и двете страни споделят дефиницията за "държави-цивилизации": това са субекти на международните отношенията, чиито ядра - и в миналото, и в бъдещето - формират процеси, които далеч надскачат собствените им граници. Невъзможно е да си представим или обясним процеси в арабския свят или такива в Южна Азия без съответното влияние на Кайро и Ню Делхи.

Именно като държави-цивилизации, разбирайте, страни с дълго CV и определени възможности за проекция на влияние, Египет и Индия не могат да играят обезателно поддържаща роля в международните отношения. Това е една от причините, заради които по време на Студената война Ню Делхи и Кайро формират Движението на необвързаните държави, NAM, а днес нито една от двете страни не би приела да бъде просто транзистор на чужди интереси, било американски или китайски.

Вярно обаче е и друго: така както антиколониалният характер на NAM е предположил просъветския уклон на организацията, така днес Египет да е реципиент на най-голямата американска финансова и военна помощ в региона след тази за Израел, а Индия членува в Четиристранния диалог по сигурността, The Quad, заедно със САЩ. В този смисъл, Египет и Индия, заедно с други държави като Франция, Япония, Австралия и т.н, са все по-често във фокуса на международните отношения, когато те се занимават със създаването на партньорства между регионалните сили (например, опитът за развиване на такова между Париж, Кайро и Ню Делхи, свързващо Средиземноморието с Арабско море).

Интензивността на сътрудничеството между Кайро и Ню Делхи не винаги е успявало да издържа тестовете на времето. Проамериканският завой на Египет през късните 70-те години на миналия век е пример в тази посока. Но в условията на засилваща се биполярна поляризация на света, която неминуемо ограничава възможностите за външно-политическа мобилност, Индия и Египет показват, че са готови отново да тръгнат по иначе добре познатите и отъпкани пътеки от миналото. Още повече, че ако предизвикателствата на днешното време като COVID-19 и войната в Украйна успяха да развалят нечии партньорства, то те постигнаха тъкмо обратния ефект спрямо Ню Делхи и Кайро, които укрепиха двустранните си отношения. За това спомогна помощта, която двете държави си предоставиха: Египет изпрати тонове медицинска помощ на Индия покрай кризисната пандемична ситуация в южноазиатската страна, а сетне втората осигури доставки на житни култури за първата, с оглед на недостига на такива покрай възпрепятствания от войната внос (още повече, че Ню Делхи, покрай лошата си реколта, бе въвел забрана за износ на жито, но все пак бе направено изключение за Кайро).

Дори отвъд текущите проблеми пред двете държави, техните интереси, разположени в стратегически хоризонт, предполагат засилване на сътрудничеството между тях. Така например Египет е важен не само заради собствено големия пазар, който притежава, но и покрай сключените свободни търговски споразумения с ЕС и с различни африкански и арабски формати. Именно тези договорености превръщат страната на фараоните в допълнителен търговски "вход" към Европа, Африка и Западна Азия за индийския бизнес (разбира се, тук трябва да отчетем характерната резервираност на правителството на Нарендра Моди към свободните търговски споразумения). Военно-промишленият сектор на Ню Делхи пък представлява все по-голям интерес за Кайро (става дума за лекия боен самолет Тejas и ракетите земя-въздух Akash).

Успоредно на икономическите връзки и възможните такива в отбранителния сектор, между властимащите от двете държави са налице и политически конвергенции: хинду-националистическият синтез на индийския министър-председател вижда в лицето на санкциониращия секуларизъм на египетския президент съюзник срещу политическия ислям. Ню Делхи и Кайро имат и сходни предпочитания в подбора на външно-политически партньори като Париж (и Москва). Френският антагонизъм срещу Турция и нарастваща резервираност спрямо Китай обслужва щедро настроенията на Египет и Индия съответно. Париж пък оценява както това, че другите две столици са ключови клиенти на френския военно-промишлен сектор (апропо, и на руския), така и че Египет и Индия могат да имат важна роля в процесите в т.нар. Глобален юг.

Оттук повишаването на отношенията между Кайро и Ню Делхи в стратегическо партньорство, което бе обявено вчера от Нарендра Моди, стъпва както на добре установена традиция, така и на съвпадение на интересите между двете държави в перспектива. Акцентът, поставен върху задълбочаването на партньорството в сфери като отбраната, сигурността и търговията, е повече от логичен. Още повече, че този подход съвпада със секюритизацията на външната политика, характерна в голяма степен за въпросните страни.

Но не всичко между тях е гладко и обещаващо оптимистично. Така например, Китай е основен партньор на Египет в Суецката икономическа зона, припозната от Пекин като сегмент от координатата ос на китайския проект "Един пояс, един път". Индия обаче участва в създаването на проекта за Арабско-средиземноморски коридор, който да минава през ОАЕ, Саудитска Арабия, Йордания и Израел (оттук и обуславянето на регионални формати като I2U2, състоящ се от Индия, Израел, ОАЕ и САЩ). По този начин въпросният проект, един път, заобикаля именно Египет и Суецкия канал и, втори път, е конкурентен на морската артерия на "Един пояс, един път". Това идва да покаже, че по отношение на геополитическите проекти Египет и Индия имат и сериозни разминавания на интересите. В допълнение, търговските обороти между Кайро и Пекин, както и инвестициите на Поднебесната империя в страната на фараоните, са традиционно по-големи и сериозни от тези, идващи от Индия.

И ако преди десетилетия САЩ успяват да повлияят в негативен аспект на отношенията между Египет и Индия, то днес това може да направи Китай. Просто третият във отношенията между Ню Делхи и Кайро винаги пречи.