Какво да правим с МОЧА

Коментар на Лола Монтескьо за "Клуб Z"

На един 8 март през 80-те години минах през МОЧА и откраднах за мама малко цветя, които вехнеха там от празненствата на 3 март. Веднага отнякъде се появи милиция и прекарах един много неприятен час, в който милиционерите обмисляха дали да ме арестуват за оскверняване на паметта на нашественика, пардон освободителката, или конското ми стига и може да ме пуснат да си ходя.

Бях трети клас. Пуснаха ме, де. До 1989 г. си мълчах за този случай, но сега го разказвам съвсем официално, за да се види и разбере, че от трети клас съм си демократ човек.

После дойде 1989 година, комунизмът падна, ама паметникът си остана. Комунистите също. Опитаха се да присвоят държавния уж бизнес и да го направят свой, но се изпокараха кой какво да вземе, още повече, че довчерашната освободителка също им дърпаше конците и си искаше пая, та се наложи да си наемат едни момчета-спортистчета да им вършат мокрите поръчки.

Знаете как беше през ранните 90. Ако някоя мутра дойде да ти поиска апартамента, колата, фирмата или жената - даваш, къде ще ходиш. То си беше все едно държавата да ти ги иска - ако не дадеш на мутрите, ще пристигнат баретите и ще им ги дадеш на тях.

По това време нашата освободителка тъкмо се беше провалила с освобождението на Афганистан и бе изтеглила армията си от там (1989-а), за да я прати в Южна Осетия (1991-1992 г.). После в Северна Осетия (1992 г.). След това в Приднестровието (1992 г.). Веднага след като си свърши работата по освобождението на Приднестровието отиде да освобождава Таджикистан (1992-1997 г.). Паралелно подкрепяше своите освободители в конфликта в Нагорни Карабах (1992-1993 г.) и естествено, влезе и в безкрайните освобождения на Чечня (1994-2000 г.).

През цялото това време МОЧА си седеше на пъпа на София. Междувременно това е и времето, в което интернет стана достъпен, влезе във всеки дом и във всеки офис и започна да променя главоломно света. Започнахме да си чатим, първите бракове започнаха да се разпадат под напора на сайтовете за бързи запознанства, роди се поколението, което щеше да научи да птичките и пчеличките директно от извора в мрежата, новините вече не идваха само по телевизията и с вестника, а за да чуеш „новата тава“ на „Металика“ не се налагаше да изчакаш 2-3 години или чичо Жоро с тира да си дойде от Германия.

Имаше Napster, имаше yahoo, касетките бяха сменени от дискове, а дисковете от mp3, джиесемите с размер на малък ВЕФ скоропостижно се смалиха и станаха плоски, Napster изчезна, „Металика“ още е тук, Мадона остаря, а Майкъл Джексън умря, застреляха Луканов, прегазиха лейди Даяна, Югославия се разпадна, Германия се обедини, хората взеха да си правят тока от слънце, овладяха СПИН и победиха детския паралич, Жени Калканджиева стана четвърта по красота в света, а националите ни четвърти на футбол, българите взеха да си пазаруват на „Капалъ чарши“ или директно да се местят в Канада, за кратко даже нямахме комунисти на власт, а македонците идваха да си харчат марките в България и всички им завиждаха.

През цялото това време армията на Русия освобождаваше всеки, който ѝ попадне по пътя, а МОЧА си седеше, размахвайки освободителния си шмайзер над софиянци.

После дойде новият век. А с него еврото, членството ни в НАТО, в ЕС, хората вече не ходят само да пазаруват евтино на „Капалъ чарши“, а и на плаж в Гърция, на екскурзия в Занзибар, на „завиждайтиии“-почивка в Дубай, СИК надви ВИС, техен човек оглави полицията, а после държавата, G4 сменя G5, Илон Мъск си направи собствен интернет, електрически автомобили и планира да прати турист в Космоса, всички влязоха във фейсбук, Хелмут Кол умря, Маргарет Тачър умря, даже кралицата на Великобритания умря, в САЩ имаха чернокож за президент, а японци се заселиха около Карлово, самолетните билети станаха толкова евтини, а границите толкова отворени, че българите вече ходят на разходка до Милано и на концерт до Берлин, атомната централа във Фукшима се взриви, създадоха виагра и големите пластмасови цици to go, блогърите отсъпиха на влогърите, появиха се Spotyfi и Netflix, пуснаха нови епизоди на „Междузвездни войни“.

Русия продължи да коли и беси в Чечня и Южна Осетия. МОЧА си седи.

Ислямисти се врязаха в кулите близнаци в Манхатън, САЩ се втурнаха да мъстят в Афганистан, после в Ирак, падна Саддам, после Кадафи, Пеевски направи кариера, Китай се превърна в заплаха, имаше няколко срива – на банки, на евро, на имоти, много хора обедняха, малко забогатяха, Доган се пропи, Фидел Кастро умря, БСП легна на смъртен одър, купихме си DVD-та и се наложи да ги хвърлим, за да си купим USB-стикове, а после направо взехме да стриймваме, появи се Хари Потър, климатът прегря, роди се Грета Тунберг, Доналд Тръмп се ожени за трети път, а Шрьодер за пети, всички обухме маратонки, а когато дойде ковидът, ги сменихме с пантофи, пандемията замрази целия свят, после отмина, за да установим, че вече не ни се налага да излизаме от вкъщи, всичко може да става и онлайн.

Русия анексира Крим и прати освободители в Източна Украйна (2014). МОЧА си седи.

През новия век Гърция даже стана веднъж европейски шампион по футбол, а Мароко отиде на полуфинал, правим енергия от зелен водород, автомобилите карат сами...

Русия влезе в Сирия и унищожи Алепо (2015), а МОЧА си седи.

Германски турци измислиха лекарство срещу ковида и са на път да излекуват маларията и рака.

Русия нападна Украйна (2022). А МОЧА си седи.

Появи се и изкуственият интелект ChatGPT...

А МОЧА си седи и Русия освобождава ли освобождава.

Явно естественият ни интелект не може да ни освободи нито от освободителката, нито от МОЧА. Затова прибягнах до услугите на изкуствения такъв. Днес, в началото на 2023 година, проведох с ИИ следния разговор:

Аз: Здравей!

ИИ: Здравейте, с какво мога да ви помогна?

Аз: Какво да правим с МОЧА?

ИИ: Има различни опции за това какво може да се направи с паметниците на съветската армия, но в крайна сметка, това е въпрос на обществен дебат и решението трябва да се вземе след консултации с гражданите и специалисти в областта на културното наследство. Важно е да се има предвид историческата стойност на паметника и уважението към миналото, както и потенциалната контроверсия и разделеност на обществото, която може да възникне от решението.

Аз: Добре, можем ли да облепим паметника на съветската армия с фаянс?

ИИ: Да, може да се облепи с фаянс. В крайна сметка, това е въпрос на обществен дебат и решението трябва да се вземе след консултации с гражданите и специалисти в областта на културното наследство. Важно е да се има предвид историческата стойност на паметника и уважението към миналото, както и потенциалната контроверсия и разделеност на обществото, която може да възникне от решението.

Аз: Може ли тоя фаянс да е евтин, за да прибера част от парите?

ИИ: Фаянсът може да е евтин, а може и да е скъп. В крайна сметка, това е въпрос на обществен дебат и решението трябва да се вземе след консултации с гражданите и специалисти в областта на културното наследство. Важно е да се има предвид историческата стойност на паметника и уважението към миналото, както и потенциалната контроверсия и разделеност на обществото, която може да възникне от решението.

Аз: Може ли фаянсът да е в кафяво?

ИИ: Фаянса може да е във всякакви цветове. Също и в кафяво. В крайна сметка, това е въпрос на обществен дебат и решението трябва да се вземе след консултации с гражданите и специалисти в областта на културното наследство. Важно е да се има предвид историческата стойност на паметника и уважението към миналото, както и потенциалната контроверсия и разделеност на обществото, която може да възникне от решението.

Аз: Имаш сбъркан пълен член.

ИИ: Не съм съвършен.

Аз: Може ли МОЧА да бъде боядисана в розово?

ИИ: Може, но се свържете с местните органи да обсъдите идеята. В крайна сметка, това е въпрос на обществен дебат и решението трябва да се вземе след консултации с гражданите и специалисти в областта на културното наследство. Важно е да се има предвид историческата стойност на паметника и уважението към миналото, както и потенциалната контроверсия и разделеност на обществото, която може да възникне от решението.

Аз: Говориш като Румен Радев.

ИИ: Аз не съм Румен Радев, аз съм изкуствен интелект.

Аз: То и Румен Радев е изкуствен интелект.

ИИ: Румен Радев е човек и има естествен интелект.

Аз: Виждаме на какво ниво му е естественият интелект.

ИИ: Точното ниво на интелекта на Румен Радев не може да бъде определено точно и обективно.

Аз: Кажи пак за МОЧА, какво да я правим.

ИИ: В крайна сметка, това е въпрос на обществен дебат и решението трябва.....

Тук спрях разговора. Мисля, че изкуственият интелект е обучен от естествен български интелект и решението за МОЧА също ще му отнеме стотина години. Може би един ден, когато хората живеят на Марс, а на земята са останали само руснаците, когато всеки ще си стриймва директно в главата с малко копченце зад ухото, ще е настанал световен мир, а Гешев ще е подал оставка, ще стигнем и до решение да махнем най-сетне паметника на „освободителката“ от центъра на българската столица. Или няма да стигнем и МОЧА все така ще си седи.