Операция «Поток»

В началото на март руските момчета измиха с кръвта си петното от срама, което продажни генерали и чиновници лепнаха на лицето на тяхната родина. Те освободиха град Суджа. Това е само малка крачка напред, макар и ценна… Курска област не е изчистена докрай от враговете. Земята, предадена на 6 август 2024 год., ще преживее още много страдания. Виновниците за този позор не бяха наказани, повечето продължават да топлят своите служебни кресла… А онзиденшният подвиг на войниците вече е позабравен.

Противоестествената любов, разгоряла се напоследък между Кремъл и Белия дом, налудничавата идея, че Тръмпомирът ще върне предишния сладък живот, разбиват обществото. Тази война не е нужна на мнозина – на богаташите, на културния «елит», на петата колона и на индивидите с промити мозъци. За тях защитниците на обществото са бреме, неприятна даденост, която е за предпочитане да не бъде забелязвана.

Именно онези хора - оставените без избор, презираните от сънародниците, мръсните, жадните, отровените, стисналите зъби, нека споменем сега с уважение! Колцина от нас са способни да повторят саможертвата им?!

Според открити източници в Операция «Поток» участват 800 човека. Около 600 от тях се добират до вражеския тил. Началниците казват, че били набирани само доброволци… Някои от бойците споменават, че изпълнявали заповед. Пресичат фронтовата линия по участък от тръбопровода Ужгород – Помари… А той е печално известен. През трите години война държавната компания «Газпром» изнася по него синьо гориво за враговете в ЕС. Доставките продължават дори когато натовците завладяват Суджа и тамошната измервателна станция. Завоевателите насилват и избиват оставеното на произвола местно население (броят на безследно изчезналите хора там варира между 2000 и 4000), грабят и взривяват домове. Но източването на националното богатство спира едва на 1 януари 2025 год., защото Украйна отказва да поднови договора за транзита му.

Изглежда, че организаторите на операцията разчитат най-вече на изненадата и на издръжливостта на войните. Батальон без тежко въоръжение не може да издържи дълго срещу добре подготвен враг. По онова време украинците започват организирано отстъпление в района, но ако са били оказали сериозна съпротива, щурмоваците са щели да бъдат обречени. Вероятно щабните офицери са искали да създадат илюзия за голяма победа в очите на обществеността преди началото на позорните преговори за мир. Затова сега някои генерали ще повишат своя рейтинг. При тях е така – коефициентите за лична ефективност, съответно званията и облагите, се определят не от убитите в безсмислени атаки подчинени, а от завзетите ненужни руини на някое градче или махала.

Момчетата преодоляват приведени и пълзешком 15 километра и 750 метра в тръба с диаметър 1420 mm. Влачат оръжие, боеприпаси, провизии, кислородни балони. Как успяват?… Изминеш определеното разстояние в теснотията и мрака, лягаш, намяташ се със спалния чувал. Отново напред. Крачка след крачка. Вдишваш. Издишваш. Кашляш. И така шест денонощия. Без храна, без вода, без тоалетна. Някои не издържат – започват да им се привиждат птички, червеи, всякакви чудесии… Други палят горелки в изолираното пространство, без да помислят, че така унищожават малкото кислород.

Преди акцията продухват тръбопровода, но остава атмосферата в нея остава опасна за живота. Щурмоваците там вдишват соли на тежки метали и друга химия. Някои загиват вътре, други получават сериозни увреждания. Последствията от отравянето при по-силните физически се проявяват след три – четири дни. Може би ще попитате: «А противогази?» Филтърът им стига за час. Пък и който е служил, сигурно помни какво е да мъкнеш тежкото снаряжение с нахлузена маска.

Ядат по сухар, за да не усилват допълнително жаждата… Водата не стига и по думите им това било най-тежкото изпитания. От дишането по черните от специалната смазка стени се появява кондензат. Попиват влагата с марля и я изсмукват.

Издържат. Разменят си шеги, окуражават се един друг, даже рецитират стихове. Това са човеци!

Когато стигат края на тръбопровода, от кондензата варят кафе. На всеки се пада по глътчица. Като облекчение и награда. Помежду си решават, че когато първата група тръгне в атака, ако намери вода, няма да я пипа, а ще продължи напред – хората след тях ще я пият.

Дълго не ги пускат навън. Трябвало да се съберат всички групи. Мъжете чакат сигнала за атака четири денонощия. Разказват, че по-дълго нямало да да издържат, силите им ги напускали. Тръбата на позора, която през цялата война снабдяваше противниците с ценен ресурс, щяла да се превърне в тяхна братска могила. Горките наши момчета! Това е капитализмът…

Първоначално десантчиците са смятали да се преоблекат в бели маскировъчни халати със сини превръзки за опознаване, но сетне махнали с ръка на тази идея. Те целите били пропити с чернилка. Даже измислят парола: «Какво е лицето?». Ако човекът от другата страна отговори «Мръсно», значи е свой.

Изскачат изневиделица изпод земята. Побеждават.

Уважение за братушките!

Слава на богатирите от групата на Аид – специалното подразделение на «Ахмат» (там служат много Вагнеровци), от 11 бригада, от 30 полк, от Отделната десантно – щурмова бригада (ОДЩБ) «Ветерани», от ОДЩБ «Изток», от Морската пехота, от 106 бригада!

Вечна памет на героите, загинали за своята родина!

p.s. Ден по-късно Кремъл прие предложението на Тръмп да бъдат спрени атаките по украинските енергийни обекти. Също така оттам изразиха готовност да обмислят идеята за едномесечно прекратяване на огъня. (Ако то бъде осъществено, натовците ще получат възможност да се изтеглят от полуобкръжението, да стабилизират фронта по границата и да попълнят частите с личен състав и въоръжение.) В официалните СМИ излезе информация, че руските зенитчици стрелят по дроновете, пуснати, въпреки височайшата забрана, от техните другари по неприятелските ТЕЦ-ове. Най-малко БПЛА са били свалени в знак на примирение с волята на американския хегемон.

p.p.s. През последната седмица украински безпилотни летателни апарати подпалиха няколко петролни бази на руска територия.