Една година по-късно: Какво се случва с германската "повратна точка“ в отбранителната политика?

Само няколко дни след като руските войски пресякоха границата с Украйна, германският канцлер Олаф Шолц обеща това, което нарече "Zeitenwende" - "повратна точка" - в германската отбранителна политика. След дълги размисли Германия започна да предоставя тежки оръжия на Украйна, но какво става с обещанието за превъоръжаване на самата Германия, пита ДПА.

Министърката на външните работи Аналена Бербок е първият член на германското правителство, който намира думи за немислимото. "Събудихме се в друг свят", казва тя пред журналисти след първото заседание на кризисния екип в нейното министерство.

Няколко часа по-рано сценарият, за който мнозина горещо се надяваха, че няма да се случи, се сбъдва: Руският президент Владимир Путин е заповядал на войските си да навлязат в Украйна.

Канцлерът Олаф Шолц е информиран около 5:00 ч. сутринта, когато е събуден от Ситуационния център. "Това е ужасен ден за Украйна и мрачен ден за Европа", казва той по-късно. Предположението в германското правителство на 24 февруари е, че войната ще продължи само няколко дни.

Очакването е, че Украйна ще бъде прегазена от руските танкове. Отговорите на официалните представители на въпросите на репортерите за възможните доставки на оръжие за Украйна подсказват, че преди да бъде изпратено каквото и да е оръжие, руснаците ще бъдат в Киев.

Тази оценка се оказва със срок на годност от няколко часа. Скоро става ясно, че украинците са готови и в състояние да се защитят. На 26 февруари правителството взема решение за ясен разрив с миналото: За първи път в съвременната история на Германия германски оръжия се изпращат във война срещу ядрена сила.

Ден по-късно Шолц се обръща към Бундестага, за да обяви края на принципа на военна сдържаност, който се корени в миналото на Германия.

"Преживяваме повратен момент", каза той. Не трябва да се позволява на "подпалвачи на войната" като Путин да "върнат часовниците назад към времето на великите сили от 19 век".

Освен доставките на оръжия Шолц обяви програма за превъоръжаване на Германия на стойност 100 млрд. евро и обрат в енергийната политика, за да прекрати зависимостта на Германия от руския газ.

И така, какъв е резултатът една година по-късно? Спази ли Шолц обещанието си за солидарност с Украйна? По-добре ли е подготвена германската армия за защита на страната, отколкото преди една година, са въпроси, които поставя ДПА.

ДОСТАВКИ НА ОРЪЖИЕ

В началото това бяха противотанкови оръжия и ракети "Стингър". Днес това са бойни машини на пехотата и танкове. През последните 12 месеца германските оръжейни доставки за Украйна се разширяват стъпка по стъпка.

Шолц определи три насоки: силна подкрепа за Украйна, всички германски решения да се координират със съюзниците и да няма пряко участие на НАТО във войната.

От украинска гледна точка Берлин все още показва липса на решителност и категоричност. Като доказателство: дебатът за бойните танкове започна през пролетта на 2022 г., но решението беше взето миналия месец.

По данни на Института за световна икономика в Кил Германия като бройки е сред най-големите доставчици на военно оборудване след САЩ, Великобритания и Полша. При тежките оръжия Германия е на второ място.

Но при сравнение на база икономическо производство редица източноевропейски държави са предоставили повече военна помощ от Германия с доставки на стойност почти 2,6 млрд. евро.

100 МИЛИАРДА ЕВРО

По данни на министерството на отбраната вече е разпределена почти една трета от специалния фонд, създаден за Бундесвера, което се равнява на около 30 млрд. евро. Това включва оборудване на войниците с облекло, въоръжаване на безпилотни летателни апарати и закупуване на американски стелт самолети Ф-35.

За мнозина покупките вървят твърде бавно и в момента тече напрегнат дебат дали и доколко трябва да се увеличи бюджетът за отбрана. Новият министър на отбраната Борис Писториус смята, че увеличението е от съществено значение, но други членове на управляващата коалиция са на друго мнение.

ЦЕЛТА НА НАТО ОТ 2 ПРОЦЕНТА

От това превъоръжаване зависи дали Шолц ще спази ключовото обещание към партньорите на Германия в НАТО. "Отсега нататък - година след година - ще инвестираме повече от 2 % от брутния вътрешен продукт в нашата отбрана", заяви той в речта си за „повратната точка“ преди година.

През 2022 г. този показател възлиза на 1,44 %, според официалната статистика на НАТО. Германското правителство твърди, че 1,6 % е очакваната стойност за тази година. Бюджетът за отбрана ще трябва да се увеличи с 15 млрд. евро, за да се достигнат 2 процента.

Шолц до известна степен смекчи обещанието си. По време на Мюнхенската конференция по сигурността миналия уикенд той спомена за постоянно покачване до 2 %, а не за "повече от 2 %", както каза преди година.

Докато дебатът се върти около тази цифра в Германия, други страни от НАТО са по-назад. "Някои съюзници са решени да превърнат сегашната цел от 2 % в минимум", заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в интервю за ДПА преди няколко седмици. В САЩ този показател е почти 3,5 процента.

"ПОВРАТНАТА ТОЧКА" ПРЕМИНАВА ГРАНИЦИТЕ

Макар прилагането на "повратната точка" да не е еднозначно, изборът на думата със сигурност е успешен. „Повратна точка“ не само беше избрана за дума на годината в Германия през 2022 г., но и се превърна в термин в международната политика за сигурност.

По отношение на подкрепата за Киев германското правителство не остава само с обещания. Поредното доказателство за това стана известно в петък, когато министерството на отбраната обяви, че броят на бойните танкове „Леопард 2“, които ще бъдат доставени на Украйна, ще бъде увеличен от 14 на 18, съобщи "Зюддойче цайтунг“.

Путин разчита съюзниците на Украйна да се уморят да помагат и да извърнат поглед встрани от конфликта към „по-належащи“ въпроси. „Няма да му направим тази услуга“, подчерта германският президент Франк-Валтер Щайнмайер в двореца "Белвю“ в реч за годишнината от началото на войната.

“БЛАГОДАРНОСТТА НА КИЕВ“

Доколко в Киев уважават Германия за оказваната им подкрепа е трудно да се говори със суперлативи. През изтеклата година на коренната промяна в политиката на Берлин Киев гледаше на Германия като на длъжник с непогасени дългове. Все пак оптимистите отбелязват, че като че ли, макар и с нежелание, украинските политици пораснаха и узряха. Защото първоначалното колебание на Берлин в подкрепата за Украйна разпали миналата година гняв и недоволство в Киев. През 2022 г. символ на неразбирателството между Берлин и Киев стана тогавашният посланик Андрий Мелник. Като за начало, още преди войната, в началото на февруари 2022 г., той започна да поставя условия на Берлин и да се опитва да диктува германската политика към Киев. Във връзка с предстоящото тогава посещение на германския канцлер Олаф Шолц Андрий Мелник отсече, че Украйна иска да бъде равностоен партньор, а не просител, в "интервюто на седмицата" според общественото радио Дойчландфунк. После Мелник бойкотира концерт на солидарност в двореца “Белвю“. Отново и отново той отправяше остри критики към Щайнмайер и призова правителството да бърза с доставките на оръжие. Отношенията Берлин-Киев паднаха на дъното, когато Щайнмайер не беше поканен да посети Киев през април. В крайна сметка Мелник беше “наказан” да се прибере в Киев, където бе назначен за заместник-министър на външните работи, т.е. неговата често остра и неуважителни риторика към германския политически елит получи положителна оценка.

ЧАСОВНИКЪТ ТИКТАКА

Коренната промяна в отбранителната политика на Германия беше наложителна след повече от половин век уютно пребиваване под ядрения чадър на НАТО. Но икономическото развитие не означава сигурност. Войната в Украйна напомни и още нещо: че изтича срокът за реализиране на приетото - макар и препоръчително, а не задължително – решение на срещата на върха на НАТО през септември 2014 г. военният бюджет на страните членки да стане 2 % от БВП в срок от 10 години. Десет години се навършват догодина. Да не говорим, че ако наистина Европа иска да “укрепи политиката на ЕС за сигурност и отбрана“ до 2030 г., както се посочва в одобрения в края на март 2022 г. Стратегически компас, часовникът тиктака.

Пламен Йотински, БТА