Валери Найденов: Защо не се пресегнах да масажирам ушите на Тато? Можеше да изпреваря Бойко...

Опасно нещо е театърът. На младини веднъж къркам в писателския и там един писател-поет така се беше отцепил, че реши да си подари билета за гостуващия тогава театър Таганка с Висоцки. Взех го и отидох както си бях - жълта фанелка и светлосини дънки, точно като украинското знаме.

Мястото ми беше в центъра на осмия ред в Сатирата, а седмият ред бе напълно празен. Седя и чакам. Светлините се притъмниха. И тогава на реда пред мен тихомълком се разположиха другари в костюми, водени от Тато! Той седна точно в центъра, буквално под брадичата ми. Изтръпнах - такава близост хич не е на добро! Не си носех и паспорта, а и цяло чудо е как ме пуснаха да седна там с този хулигански вид. Ами ако е пропуск на охраната? Ако всеки момент дойдат да го поправят?

Да не забравя - пиесата беше революционна, "Десет дни, които разтърсиха света" по Майн Рид. Пардон, по Джон Рид. Виждате, че още се вълнувам. Висоцки играеше кажи-речи всички роли, от Керенски до Троцки и целия ревком по средата. А аз - дишам същия въздух с Тато и планирам да се изнижа преди ръкоплясканията. Да бях актриса, можех да поискам апартамент. Но с този неподходящ външен вид... Чак в наше време, половин век по-късно, се сещам - защо не се пресегнах да му масажирам ушите? Можеше да изпреваря Бойко...