Когато свършат парите на другите

"Проблемът със социализма е, че приключва, когато свършат парите на другите." Тази фраза на лейди Маргарет Тачър от преди 40 години сякаш най-точно описва ситуацията във Франция днес.

Президентът Емануел Макрон обяви прокарването на необходима, но очевидно болезнена за французите реформа, при която пенсионната възраст се вдига от 62 на 64 години. Даже не само обяви, но и си я прокара, чрез правителството на Елизабет Борн, при това без да е нужна санкцията на парламента - особености на френската президентска република. Обществото отговори с масови протести, каквито Франция не е виждала от вълненията на "жълтите жилетки" насам. Самите протести наподобяват нещо с претенция за революция, а властта е обвинявана за прилагане на полицейско насилие като ответна мярка. По последна информация спорният закон отива в Конституционния съвет, който трябва да се произнесе на 14 април, а междувременно - за 6 април, е насрочен нов национален ден за стачки и протести.

Според някои анализатори напрежението е толкова близо до точката на кипене, че вече загатват за конституционно преучредяване на държавата, т.е. замяната на "Петата република" с "Шеста". Прокарват се дори внушения, че Макрон тласка Франция към гражданска война, но като видим техния източник, можем да си представим, че става дума за обичайните опити на Кремъл да се възползва от всяка европейска криза и да я раздухва с цел дестабилизация на континента.

При всички случаи, казусът е сериозен и не едноизмерен. Нека разгледаме основните му аспекти.

Неизбежна ли е тази пенсионна реформа?

По всичко личи, че да. Нейният замисъл е да позволи на системата да продължи да осигурява на френските граждани досега получаваната пенсионна услуга. Нещо, което става все по-трудно при настоящите демографски и трудови реалности (и това важи далеч не само за Франция). Все по-малко работещи изкарват парите за пенсиите на все повече пенсионери - така става, когато си "спънеш" демографията чрез намалена раждаемост.

Френските политици в последно време се опитват да решат този проблем чрез "заместваща демография" - внасяне на население в активна възраст от бившите колонии, основно в Магреба и Субсахарска Африка. Това може да се отразява на възрастовата структура на населението, но явно не променя (съществено) икономическата. Защото "по-голям дял на хората в активна възраст" не означава задължително "по-голям дял на икономически заетите хора". Получава се разминаване между въжделенията на политическата класа (поне на тази част, която лобира за масова имиграция) и "културните особености" на голяма част от имигрантите.

Имат ли основания французите да недоволстват (в сравнителен план)?

Всеизвестен факт е, че жителите на Франция се радват да завидни социални привилегии, включително по отношение на пенсиите. Оказва се, че нетният коефициент на заместване (съотношението между средна пенсия и среден доход непосредствено преди пенсиониране) през 2020 година е бил 74.4% - с 14 пункта над средното за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. За сравнение, този показател в Германия е бил 52.9%. А там догодина пенсионната възраст ще бъде 67 години. Е, все някой трябва и да изработва пенсиите...

Така стигаме до въпроса

защо тогава французите недоволстват?

Краткият отговор е - защото така са свикнали. Социализмът им е в кръвта и то от десетилетия (ако не и от по-рано). Да не забравяме, че Франция, освен на "Марсилезата", е родина и на "Интернационала". Но да не се връщаме чак толкова назад - Общата конфедерация на труда (CGT), която се явява основна сила в настоящите протести, през втората половина на XX век е доминирана от Френската комунистическа партия. Но и днес, макар и не както преди, влиянието на комунисти и социалисти във френския обществено-политически живот продължава да е осезаемо.

По-задълбоченият отговор обаче е свързан и с една от

особеностите на френската национална политика -

възможността президентът да прокарва закони през главата на Националното събрание. Разбира се, тази възможност е силно редуцирана и само по определени, специфични теми, но пенсионната реформа се оказва едно от изключенията. Налагането на непопулярен закон по този начин отприщва социални брожения, примесени с риторика за "диктатура" и "необходимост от революция". Поводът е удобен и за разсъждения в посока как Франция в действителност е в много по-голяма степен "президентска република" от САЩ например, но не това е задачата ни сега.

Вместо това нека да разгледаме най-общо социалната структура на френските гласоподаватели, които в даден момент се явяват и протестиращи:

Десни във Франция са основно селяните и жителите на градовете в провинцията - и именно от там тръгна протеста на "жълтите жилетки" преди 5 години. Протест, който имаше твърде малко общо със сегашния (ставаше дума за съпротива срещу налагането на еко такса към цените на горивата) и доколкото могат да се търсят паралели, те са най-вече политически - реакция на "народа" срещу диктата на "елита".

"Работническата класа" обаче се насочва не към комунисти и социалисти, а по-скоро към евроскептичния национализъм - което, в икономическо отношение не е кой знае колко по-различно, предвид социалистическите залитания на "Националния сбор" на Марин льо Пен.

Основна социална база на френската левица се явяват работещите в бюджетния сектор - тези, които са свикнали да ползват щедри социални придобивки и не искат да се отказват от навиците си и след пенсиониране.

Мигрантите с френско гражданство пък се колебаят между левите партии и президентската формация на Макрон.

Самият Макрон пък изглежда, че в случая няма какво да губи, освен ако иска да трасира пътя към Елисейския дворец на някого по свой образ и подобие след президентските избори през 2027 година. А там Марин льо Пен вече два мандата "му диша във врата", но дотогава има още доста време.

Френският президент няма друг избор, освен да държи на реформата - обещал я е на избирателите, сегашният мандат му е последен, а ако законът бъде бламиран, до края на мандата Макрон остава заложник на парламента (и евентуално на Конституционния съвет). Какъв по-подходящ момент за прокарване на непопулярна, но необходима реформа?

А за френския социализъм* се очертават трудни времена. Така става, когато свършат парите. На другите...

*под "френски социализъм" се има предвид традициите на разточителство в социалните политики, без значение кой е на власт към момента.