Доц. Наталия Киселова пред LIBERTA.BG: Неспособността на политическите партии изпра Борисов

„До момента, в който президентът и формираното от него служебно правителство продължават да функционират, не трябва да говорим за конституционна криза, за да не засилваме усещането за извънредност.
Има две взаимоизключващи се цели. Едната е ГЕРБ да бъдат държани кадрово извън властта, а другата е да има парламентарно подкрепено правителство. И докато тези цели са противоречиви, това състояние на държавата ще продължи. Поради факта, че народните представители не правят нищо, президентът ще ускори акта с връчването на първия мандат. ГЕРБ няма да тръгнат на явна коалиция с БСП и ДПС, или с ИТН. Скрито да, но явно не.
Конституцията допуска едновременно произвеждане на парламентарни и местни избори, като дава предимство на правилата за местните.
Ако другите партии съумяха да се обединят - да има правителство и да функционира Народното събрание, това спокойно можеше да изолира ГЕРБ политически. И защото това не се случи в осемте месеца, в които ПП имаше правителство, наблюдаваме това, което става днес.“

Доц. Наталия Киселова, специалист по конституционно право и преподавател в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“, пред LIBERTA.BG

Интервю на Таня Анастасова

- Доц. Киселова, след неразборията между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ и рехавата възможност за сформиране на правителство, съзирате ли признаци на конституционна криза, или наличие на „системна кризисна ситуация“, по определението на евродепутата Радан Кънев?

- Първо, тази ситуация е поне отпреди 25 месеца, с онова изключение от 7 месеца на онова правителство, избрано от 47-то Народно събрание. В останалите месеци страната е в криза, която различните анализатори определят по различен начин, но да кажем, че тя е в политическото представителство, от гледна точка на това, че парламентарно съставените партии и коалиции не могат да формират правителство. Отвъд това, външен фактор за създаване на усещането за криза е войната, която се води на територията на Украйна. Оттук, тези две самостоятелни кризи създават силно усещане за кризисност. Дали, обаче кризата е конституционна, трябва да се дефинира кога говорим за такъв тип криза. Моето разбиране е, че когато единия от трите органа – Парламент, правителство, президент липсва, тогава може да говорим за начало на политическа криза. Ако два от органите липсват, тогава вече можем да засилим думата и да преминем отвъд и да говорим за конституционна. Но до момента ,в който президентът и формирано от него правителство, служебно, продължават да функционират, макар и в по-забавени темпове, в сравнение с обичайното, не бива да използваме тази дума, не само да не засилваме усещането за извънредност, но и да се намери някаква форма на сътрудничество в рамките на Конституцията. За съжаление, има две взаимно изключващи се цели. Едната е ГЕРБ да бъдат държани кадрово извън властта, а другата цел е да има парламантарно подкрепено правителство. И докато тези цели са противоречиви, това състояние ще продължи. А то се отразява и на други органи – неспособността на Народното събрание да формира други държавни органи с изтекъл, или непопълнен мандат.

- Според Вас, ще продължи ли президентът Радев да „тупа топката“ с връчването на първия мандат, или ще го направи в къс срок, какъвто е вторник?

- Поради това, че няма фиксиран срок, в който да се връчи първия мандат, не можем да кажем, че президентът бави. Другият фактор, обаче, който ще го „принуди“ да връчи първия проучвателен мандат, е бездействието в рамките на Народното събрание. Защото другата седмица ще стане един месец, откакто са свикани на първо заседание депутатите и единственото, което успяха да родят, е председател и зам.-председател и как да изглеждат ръководствата на комисии. Поради това, че не правят нищо, президентът ще ускори акта. Защото какъв е смисълът от тяхното пребиваване в Народното събрание? Според мен сме близо до връчването на първия проучвателен мандат.

- В тази политическа ситуация е трудно да се говори за логика на взаимоотношенията, но според Вас, какви варианти са възможни, когато ГЕРБ получат първия мандат и дали ще имаме „хартиена коалиция" подкрепена от ИТН?

- Както ГЕРБ, така и ПП могат да си партнират с всяка една от парламентарните групи на теория. Предстоящи местни избори са фактор обаче, с който съобразяват поведението си както през миналата, така и сега, през настоящата година. Поради тази причина, най-желано за ГЕРБ, заради най-малки електорални щети е партньорството с втората електорална група ПП-ДБ. От друга страна, партньорството на вторите с първите би било пагубно .В едно от последните си изказвания Борисов излезе с това, че няма да се коалира с БСП и ДПС. И бъдещи преговори и консултации влекат по-скоро да няма правителство, освен ако няма някакви процедурни хватки на някоя от парламентарните групи. ГЕРБ не могат да не излъчат правителство. Втори път след това, което направиха в предишния Парламент, ще бъде тежък имиджов удар за борисовата партия и ще се отрази доста негативно. Представете си оттук нататък каква ще бъде кампанията! „ Вие им давате доверие, а те не се представят отговорно“. Макар и достатъчно рано в предизборната кампания, беше оповестен втори списък „Магнитски“ и колкото и да твърдят, че не ги засяга, това не е така. Частично ги засегна имиджово и даде първоначален тласък на аргументации срещу ГЕРБ. Поради тази причина сега те ще трябва да съставят правителство. Вариантите пред тях макар да са много, се свеждат до един и трябва да съставят вариант от достатъчно читави хора, за да може ГЕРБ да има „сурат“ да каже, че е представил достатъчно добро правителство, но за съжаление отново не получихме подкрепа. Не мисля, че ще тръгнат на явна коалиция с БСП и ДПС, или с ИТН. Скрито може би да, но явно не.

- „Сглупиха“ ли ПП-ДБ, че направиха първо коалиция помежду си и второ, че въобще подеха диалог с борисовата партия, знаейки изменчивостта й?

- Всяка една от двете страни ще си го представи като свой плюс. ГЕРБ за това, че са излезли от изолацията, а ПП-ДБ за това, че в името на важни цели са направили компромис да седнат на една маса с Борисов и да се обединят по общи приоритети. За съжаление, нито една от двете страни не обясни адекватно, още преди да седнат в работни групи, каква е общата цел, както беше през 1991 и 2005 година. Формулира се ясна цел и всяка една от двете страни се ангажира. И тъй като не го направиха, ясно е ,че работата е само за пред медиите, или да се печели време, или е много сериозен пазарлък за длъжности. Те не си вярват, но и ние не им вярваме вече.

- Какво гласи Конституцията в случай, че местните и парламентарни избори са в едно и също време - есента. Дали е възможно парламентарните да съвпаднат с деня на балотажа от местните избори и това да спести трикратното ходене до урните?

- Конституцията не е уредила в такива детайли провеждането на избори. Поради тази причина тези правила са предмет на регулация на Изборния кодекс. Той е допуснал да имаме едновременно произвеждане на парламентарни и на местни, като дава приоритет по отношение на определени правила на местните. Така че, няма пречка вторият тур на местните да бъде и деня, в който се провеждат парламентарни избори. Какъв би бил проблемът?! Смесването на кампании, от една страна, и ограничаване на сегашните партии и коалиции да се явяват в различни формати на местни и парламентарни избори, защото това ще обърка избирателя. За да не се стигне до това е необходимо определено поведение от президента. Той трябва така да разположи консултациите , респ. връчването на мандатите и съответно разпускането, че те да могат да бъдат напаснати на сроковете, които са предвидени по Изборния кодекс за местните избори. Конституцията в този случай трябва да бъде спазена по отношение на срока, в който се разпуска Народното събрание и срока, в който трябва да бъдат насрочени предсрочните парламентарни избори. От разпускането до изборите да има два месеца. Ако разпускането е края на юли, краят на септември е срока.

- Помогна ли политическата „хавра“ на Борисов да се изпере?

- Дали неразборията, или неспособността на другите политически партии не помогнаха да не се изолират политически ГЕРБ?! Защото, ако другите партии съумяваха да проведат достатъчно сериозни преговори помежду си и да се обединят, и да има правителство, и да функционира Народното събрание, това спокойно можеше да изолира ГЕРБ политически. И защото това не успя да се случи в онези 8 месеца, в които ПП имаше правителство, по тази причина ГЕРБ се реанимираха и наблюдаваме това, което става днес.