Олигархията в България се задушава. Какво е нужно сега.

Коментар на Евгений Дайнов:

Има неща, които като правило се случват по сходен начин в сходни ситуации. Това „като правило“ някои наричат „закономерност“. В последните години в България имаме доста примери за действието на такива закономерности. Като правило, например, диктаторите полудяват след 10 години на власт. Като правило, диктатурите губят войни против демокрациите. Като правило, когато едно общество престане да поддържа необходимите образователни усилия, населението рязко оглупява и започва да следва популисти и авторитарни мъжкари.

В момента наблюдаваме закономерност, описана още преди 2 300 години от гръцкия философ Аристотел. В книгата си „Политиката“ той описва начините, по които като правило падат от власт олигархиите. Тези начини са общо десетина, но основните са три.

Когато едните изместват другите

Първо, натиск отвън. След като е на власт определено количество години, всяка олигархия (дефинирана от Аристотел като „група могъщи мъже, управляващи в свой интерес“) се оказва заобиколена от по-млади и по-нахъсани мъже, искащи и те да бъдат допуснати до олигархическия кръг. Ако не бъдат, като правило се организират, свалят старата олигархия и правят своя. Или достатъчно от тях проникват в старата олигархия, за да я превземат отвътре.

Подобна закономерност е проработвала у нас вече няколко пъти. Кръгът „Орион“, рязко отслабен от банковите фалити от 1996/97 година, бе изместен към ЮАР и бе заменен от по-мускулеста група, организирана около Мултигруп и ДПС. Впоследствие на мястото на Мултигруп, овакантено поради убийството на главатаря, се настаниха субекти като ТИМ, КТБ, Ковачки, Вълка и разбира се, Пеевски. После КТБ изхвръкна от групата, за да бъде ограбена от останалите. Не бе допуснато последващите банки-касички да станат пълноценни членове на олигархията, а Цветан Василев се оказа в Белград. Неговото място бе заето от Черепа, а когато и той изхвръкна, на негово място бе приет Домусчиев. Виждаме как у нас олигархията намира начин да се справя с натиска на нови кандидат-олигарси, като изхвърля стари и допуска нови свои членове.

Когато народът се организира, за да ги изгони

На пръв поглед нашата олигархия успяваше да се справи и с втория описан от Аристотел начин, по който се разпадат олигархиите: на народа да му писне и той да се организира, за да изгони олигарсите от пределите на държавата. Най-яркият опит за подобно действие наблюдавахме през цялата 2020 година. Тогава олигархията привидно оцеля и дори излъчваше нетърпимо самодоволство.

Единствен Бойко Борисов започна да изглежда притеснен и с времето продължи да изглежда все по-стреснат. Може би той единствен, макар да не чете книги, бе схванал, че тия „закономерности“ имат огромна мощ и в крайна сметка преподреждат пейзажа по свое усмотрение, каквото и да правят населяващите го олигарси.

И така през април 2021 година олигархията загуби държавната власт. Това я лиши от достъп до онова финансиране, от което тя живееше – публичните средства както на българите, така и на европейците. А една олигархия може да се справя с обичайните предизвикателства (виж горе) единствено ако има достъп до все по-големи финансови ресурси. Това ѝ създава възможността да разпределя „порциите“ така, че всички да са доволни. Но от вече повече от две години притокът на средства към олигархията е прекъснат. Тя започва да се задушава от липсата на свеж ресурс.

Война на живот и смърт

В този случай мощно се задейства третият начин, по който според Аристотел се разпадат олигархиите: олигарсите се сбиват помежду си. Точно това наблюдаваме в момента. Вече не става дума за текущи схватки – Пеевски-Василев, Гешев-Черепа – които просто освобождават едни олигарси, за да ги заместят с други. Става дума за вътрешновидова война на живот и смърт. Всеки от биещите се си мисли, че именно той ще оцелее и ще притежава свиващото се количество пари. Но подобни битки никога не протичат в политически вакуум. В тях се намесват и външни фактори, като например натиск от страна на гражданите или от някакви устойчиви правоналагащи органи (в случая имаме европейски такива). Подобна намеса като правило води до това, че оцелелите във вътрешната битка олигарси биват лишени от власт и изгонени. Олигархичната власт престава да съществува.

Каква е ролята на гражданите днес

Светът днес, разбира се, е много по-сложен от света на антична Гърция, в който е живял и работил Аристотел. Тази сложност сама по себе си прави много трудно устойчивото съществуване на такива архаични форми на управление като тирании или олигархии. Те по дефиниция са по-неустойчиви днес, отколкото са били преди 2 300 години. Натиск върху нашата олигархия, например, упражняват правоналагащи структури, каквито тогава просто не е имало – Европол, Европейска комисия, Европейска прокуратура. Имаме и международни структури за сигурност, които също тогава не са съществували, но които днес упражняват съществен натиск върху всяка олигархия на своя територия, тъй като всяка отделна олигархия е източник на заплахи за сигурността на всички. Такива структури са НАТО, Държавният департамент и дори американският Конгрес, който гласува закони от типа „Магнитски“.

Закономерностите, разбира се, се движат от хора. От тяхната воля и решимост зависи до каква точно степен тези закономерности ще сработят. При решителна намеса от една или друга страна закономерността може да се прояви половинчато или пък – съвършено пълноценно.

Не можем да си позволим да чакаме закономерностите, водещи до разпад на олигархиите, да свършат нашата работа, докато ние гледаме отстрани и хрупаме пуканки. Не можем да оставим тази работа и на Европол, Кьовеши или на американския Конгрес. Да, в момента закономерностите работят в наша, на гражданите, полза. Но без наша, на гражданите, намеса - резултатът накрая няма да е този, който би трябвало да бъде.