Външнополитически импликации на новата митническа тарифна политика на президента Доналд Тръмп

Бих искал да започна с кратки философско-политически размисли по предисторията на темата за тарифната политика на САЩ и нейните външнополитически импликации. Историческото значение на категоричната изборна победа на Доналд Тръмп се измерва на първо място с нанесения тежък удар по неолибералната идеология и практика. По същата логика вторият му мандат би бил успешен, ако неговата политика на практика затвърди убедително този успех и действително внесе „здрав разум“ във вътрешната и външната политика на САЩ. През първите месеци на мандата, обаче, се очертаха някои сериозни рискове това да не се получи или да не се получи в желаната степен. През последните седмици това особено се отнася до търговско-икономическата област, което, от своя страна, подкопава конструктивността на американската външна политика и засяга негативно международното сътрудничество.

В моята статия „Президентът Тръмп и системата на международните отношения“ (Факти.бг, 22. 01. 2025г.), само два дни след встъпването на Доналд Тръмп в длъжността президент на САЩ, подчертах горе-изложената опасност: „Ако президентът Тръмп и неговият екип възприемат категоричната му изборна победа като карт-бланш за силови действия, експериментиране и импровизации…, евентуални самодоволни и арогантни действия на неговата администрация биха могли да вдъхнат ново дихание на споменатите провалили се в основата си (неолиберални) философски течения и политически практики. Те не са изчезнали… и след време ще се появят на политическия терен с някакви видоизменени, относително по-приемливи за американските граждани позиции, но запазващи основните неолиберални постулати и търсещи реванш.“

Поради горната причина още в началото на настоящия текст бих искал да отправя призив борбата срещу агресивните едностранни подходи на администрацията на президента Тръмп в областта на външната политика и икономика да не се води от неолиберални и глобалистки позиции.

Добре би било да се използват експертни и други аргументи на здравия разум.

Неолиберализмът е системно погрешна идеология и ценностна система, докато редица анализатори поне се надяват на известно коригиране на външнополитическата линия на президента Тръмп след време в посока на повече уважение и равноправие между държавите, дори това да се предизвика само от действието на механизма проба – грешка. Без съобразяването на САЩ с принципа на суверенното равенство, тяхната външна и външноикономическа политика с пълно право би могла да бъде квалифицирана като „агресивен унилатерализъм“, меко казано.

Със своите тарифни ходове Тръмп възстанови ролята на политическата икономика, която наистина обяснява по-добре сложните реалности на обществения живот, но която, доведена до егоистичен абсурд, се превръща в инструмент или даже оръжие само на силните на деня. В този смисъл е неразбираемо защо европейските лидери не отразяват пропагандните атаки на президента Тръмп („ЕС е създаден да ни прецака“, „ЕС се отнесе към нас много лошо“ и др.) от политикономическа гледна точка. Например, че хегемонията на САЩ в досегашния еднополюсен свят, включително поддържането на ролята на долара като световна резервна валута, е станала възможна и е била поддържана със съдействието от страна на ЕС и неговите страни-членки. Впрочем, тази роля на долара има пряко отношение към наистина големите външен дълг и търговски дефицит на САЩ. За това, обаче, не са им виновни нито европейците, нито който и да е друг.

От друга страна, бих определил като ход на вулгарната политическа икономика прякото свързване на най-първо обявеното повишение на митата (за Канада и Мексико) с американския търговски дефицит, но и с наркотрафика на фентанил в САЩ (!?), както и светкавично определените високи мита за Колумбия поради нейната негативна реакция срещу начина на депортиране на незаконно пребиваващи в САЩ колумбийски граждани.(!?) Тези ходове на сегашната американска администрация са просто други форми на използване на икономическите предимства като оръжие. Разбира се, в историята е позната практиката на хегемона да прехвърля вината или важна част от нея върху своите партньори, но тук би трябвало да има някаква логика и морални граници.

Забягвайки малко напред, бих искал да посоча връзката между неприемането от страна на Тръмп и неговия екип на понятието „система на международните отношения“, разчитайки респективно главно на силата, с проявената от тях неспособност да предвидят в по-цялостен вид всички възможни последици от големите размери и този начин на въвеждане на новите американски тарифи. След бомбастичното обявяване на тази политика и първите негативни реакции на търговските партньори, се оказа, че индивидуалните тарифи на САЩ спрямо стоките на една или друга страна ще се определят след провеждането на двустранни преговори (ако страните партньори поискат такива), за чиято подготовка въвеждането на тези тарифи се отлага с 90 дни (в началото такава възможност може да се е предполагала, но не беше обявена!). Но, както се казва, джинът вече беше изпуснат от бутилката, като обяснимо твърдата реакция на Китай внесе допълнителни усложнения за американците, а в останалия свят вече се говори за възможна глобална рецесия. Възможно е, от друга страна, в зависимост от това как протичат двустранните преговори по американските тарифи, градусът на напрежението в международната търговия малко да спадне и кризата да не достигне крайно разрушителни нива, като и тогава епизодът ще бъде показателен за ключовата роля на принципа на суверенното равенство за конструктивното развитие на международните отношения.

Не искам да оставям впечатлението, че не приемам изцяло външната политика на сегашната американска администрация.

През целия период на предизборната борба в САЩ следях със симпатии каузата на Доналд Тръмп срещу глобализма, а на 20.03.2025г. (Факти.бг) публикувах статия: „Един поглед върху усилията за прекратяване на войната в Украйна и позицията на България“, в която приветствам активните усилия на президента Тръмп за слагане на край на кръвопролитната война, и отправям призив българската дипломация да ги подкрепи. Тогава още много европейски държави нямаха избистрени позиции по този въпрос.

В заключение на тази по-скоро философско-политическа част от текста бих искал отново да повторя тезата си, че би било наистина жалко, ако категоричната победа на Доналд Тръмп над американските неолиберали и глобалисти, отшуми безславно в аналите на историята заедно с втория му мандат. Изходът от трудното положение във външната политика и икономика, в което той сам се постави, се нарича суверенно равенство. Само придържането към този принцип може да подобри международния имидж на президента Тръмп и на неговата администрация и да коригира в конструктивна насока техните външнополитически действия. И ако те не желаят да приемат термина „система на международните отношения“, няма проблем, – напълно достатъчно е да уважават последователно принципите на суверенитета и суверенното равенство. Проявявайки такова уважение в предстоящите двустранни тарифни преговори, би било крачка напред в това отношение.

Фактологията на обявяване и влизане в сила на новите американски тарифи е широко известна. Съвсем накратко, тя е следната:

--На 2 април президентът Тръмп обяви плана си за рязко и съществено повишаване на вносните мита за 185 страни и територии, чийто внос ще бъде обмитяван с един общ процент – 10%, който да влезе в сила на 5 април т. г., като, освен това, за немалка част от държавите партньори на САЩ се въвеждат допълнителни индивидуални мита, различни във всеки отделен случай, които да влязат в сила от 9 април т. г.;

--За ЕС бяха обявени 25% мито за алуминий, стомана и автомобили и 20% - за почти всички други стоки. От своя страна, ЕС обяви ответни мита за американския внос на зърно (царевица, пшеница, ечемик и ориз), птици, дрехи и мотоциклети. Третирането на сектора услуги, където ЕС има голям дефицит по отношение на САЩ, явно е отложено за по-нататък;

--По специален начин се разви въпросът за индивидуалните мита за китайски стоки, тъй като Китай отговаряше практически реципрочно на всяко следващо повишение на тарифите от САЩ. Последните цифри (засега?) са 145% за вноса на китайски стоки в САЩ и 125% - за вноса на американски в Китай;

--Съществено бяха повишени американските мита и за множество други страни като Виетнам, Япония, Южна Корея, Индия и др.;

--На 9 април Тръмп обяви 90-дневно отлагане на влизането в сила на индивидуално определените мита за всички държави, поискали преговори, докато общото мито от 10% за всички влиза в сила незабавно. След тази обява ЕС също отложи своите ответни мерки с 90-дни, обяснявайки, че иска да даде шанс на преговорите. Голямата въпросителна е как ще завърши тарифният спор с Китай, като резултатите от евентуалните преговори, или особено - отсъствието на такива, се очаква да имат глобален ефект.

Първият външнополитически проблем са именно възможните усложнения или дори спирането на голямата част от търговията между САЩ и Китай, въпреки че нито една от двете страни не е заинтересована от това и ще инкасира големи загуби. Същевременно, както вече беше посочено, ефектът върху световната икономика би бил много негативен не само в обемно изражение, но и в структурно отношение, включително разбърквайки веригите за доставки. Според Си Дзинпин, Китай защитава правилата в международната търговия: „необходимо е твърдо да се защити многостранната търговска система, да се поддържа стабилността на глобалните индустриални вериги за доставки и да се поддържа отворена и кооперативна международна среда“, подчертава китайският ръководител в статия, публикувана във виетнамския вестник „Нхан Данг“. Съответно, Китай се стреми да обедини всички страни, придържащи се към горните цели и неприемащи основаните на диктат подходи на тарифната политика на президента Тръмп. Тези действия на Китай могат да доведат до значими геополитически размествания в света в негова полза, ако не непосредствено, то със сигурност в малко по-далечно бъдеще.

Независимо от сегашното китайско-американско остро противопоставяне по темата, обаче, сред анализаторите преобладава мнението, че в крайна сметка двете страни с най-големи икономики в света ще намерят компромисно решение и някакъв modus vivendi, макар и при намалена двустранна търговия.

Друго външнополитическо следствие от въвеждането на новите американски тарифи идва по линия на отношенията с атлантическите и други съюзници на САЩ.

Споровете не са относно формалното право на САЩ да променят съобразно интересите си своята тарифна политика.

Това е суверенно право на държавата САЩ, още повече предвид нейните реални проблеми с големия външнотърговски дефицит и прекомерният държавен дълг. Както в много други случаи, обаче, същината на въпроса не е толкова какво прави, а как го прави: неочаквано големите размери на новите тарифи и начинът, по който те бяха обявени и въведени при почти пълното незачитане на интересите на държавите-партньори. Да не говорим за демонстративното неуважение и грандоманско презрение към неназовани ръководители на суверенни държави (Кой може да звъни на президента на САЩ?), достигнали невероятно арогантната кулминация с „шегата“ на Тръмп, че много от тях били готови „да му целуват задника“, за да договорят сравнително по-добри за тях тарифи. Членовете на екипа на Тръмп и други държавни дейци от висок ранг следват примера на своя шеф. Министърът на финансите Скот Бесент, например, заяви, че ако ЕС вземе страната на Китай в противопоставянето със САЩ, той (ЕС) „сам ще си пререже гърлото“. А бе, защо не си…. гледате работата? Г-н министърът много добре знае, че не става въпрос за геополитическо, още по-малко – за идеологическо противопоставяне, а за суверенното право на всяка страна да защитава интересите си в търговско-икономическата област. За съжаление, отново не видях подходящ европейски отговор на подобен род недопустими изцепки.

Факторът сила винаги съществува, но в разговори или преговори между съюзници той трябва да играе възможно най-малка роля. Със съюзничеството не бива да се злоупотребява нито от силните, нито от слабите съюзници. Не мисля, че беззъбата и насочена към омилостивяване политическа линия на ЕС по въпроса с тарифите ще даде добри, съобразно обстоятелствата, резултати. Ще видим. Истината е, че американските заплахи имат преди всичко политически характер – евентуална репресия в други области, като например – по-слаба ангажираност на САЩ със сигурността на Европа. Моето мнение е, че колкото и трудни да бъдат, тарифните преговори между САЩ и ЕС в крайна сметка те ще завършат с положителен резултат, включително поради глобални геополитически и общодемократични съображения. Но за постигането на такъв резултат ще е нужно още известно сближаване на принципни позиции и съобразяване с интересите и на двете страни.

Междувременно, ако САЩ използват всякакви форми за пропаганда и натиск срещу други държави,

в случая – европейските, то и ЕС би могъл също да използва обща геополитическа и политикономическа аргументация. В своя статия (Social/Europe, 11.04.2025) под многозначителното заглавие „Америка се самоубива“, Йошка Фишер посочва, че „отчуждавайки своите съюзници, те (САЩ) разрушават един от основните стълбове на своя статут на суперсила“, добавяйки, че „Тръмп разруши доверието в САЩ най-малкото за едно поколение.“ Разбира се, неолиберално настроеният Йошка Фишер е склонен силно да драматизира, но мисля, че в своята същност тезата му е достоверна.

Друг анализатор, Пол Мейсън, посочва в своя статия (Social/Europe, 04.04.2025) две стратегически цели на тарифната политика на президента Тръмп: да се опита да реструктурира цялата глобална икономика около интересите на САЩ, разрушавайки успешните до момента модели на развитие, основани на експорта (Китай, Германия, Япония и др.), или, ако това се окаже невъзможно, поне да постигне втора основна цел – да изтръгне отстъпки, касаещи вътрешната икономическа политика на страните-конкуренти. Всъщност, като цели, едната не пречи на другата, а междинните постижения, колкото по-нагоре са те от втората към първата цел, биха се приели от американската страна с по-голямо задоволство.

Въпросът с отстъпките на основните страни-конкуренти, а и на страните с възникващи пазари, има пряко отношение към лозунга „Америка на първо място!“ („America First!). Той вече може да бъде разглеждан в две посоки: „Америка на първо място“ не само като защита и осъществяване първо на нейните интереси, но и като резултат на удари срещу нейни основни конкуренти и затормозяване на тяхното развитие. А това вече засяга сърцевината на външната и вътрешната политика на държавите, където лозунгите и идеологиите играят втора цигулка, ако въобще играят.

Теоретично, преговорите на САЩ с другите страни, към които иска да наложи индивидуални тарифи (както с развитите, така и с развиващите се страни) биха могли да се проведат на уважителна и равноправна основа, компромисно съчетавайки интересите на всички участници. Предвид досегашната предистория, обаче, това ще е много трудно упражнение. Според мен, особена важност придобиват страните от Глобалния юг, чиято международна тежест постоянно нараства. Затова и се появи терминът „Глобален юг“, защото тези страни в тяхната съвкупност реално са глобален фактор. Тяхната привързаност към суверенитета и суверенното равенство не би позволила връщането на историята назад към сферите на влияние, типични за 19-ти и първата половина на 20-ти век, и, ако се наложи, ще намерят подходяща форма за обединяване на усилията в защита на своите интереси. Това се отнася както до важните глобални проблеми, така и в частност до американските тарифи, още повече, че, според мнението на експерти на ЮНКТАД, развиващите се страни вероятно ще бъдат най-засегнати при глобални търговски войни.

Много важно е, че както по въпроса за суверенното равенство, така и по проблемите на международната търговия и икономическо сътрудничество, ЕС и страните от Глобалния юг имат близки позиции. Затова ръководителите на съюза и на неговите страни-членки трябва без забавяне да преодолеят подценяването като цяло на тези отношения. Освен всичко друго, едно последователно по-нататъшно сближаване между ЕС и Глобалният юг би подпомогнало глобалните амбиции на Евросъюза.

Със своята тарифна политика президентът Тръмп предизвика хаос в международните търговско-икономически отношения.

Същевременно, както е видно по-горе, стават все по-очевидни не само търговско-икономическите усложнения и противоречия, но и външнополитическите импликации на новата американска тарифна политика. Някои анализатори допускат, че ако светът влезе в глобална рецесия или, не дай боже, депресия, посочените противоречия биха могли да се пренесат и във военно-политическата област и международната сигурност, както това е ставало в миналото. Но дори и да не се стигне дотам, геополитическото напрежение и без това е твърде високо, за да възникват с „тарифната добавка“ още по-тежки конфликтни ситуации.

Стратегическият изход, по моето виждане, е възраждането и развитието на международното право и специално – уважението към принципа на суверенното равенство. Дали светът е узрял морално-политически за това? Едва ли състоянието и тенденциите в развитието на сегашния международен живот дават основания за положителен отговор. Но и най-дългият път започва с първата крачка. Може би кризата с американските тарифи по логиката на една стара мъдрост да създаде нови възможности за това. Може би такива възможности биха били създадени и вследствие на евентуалното прекратяване на войната в Украйна и установяване на траен мир в Близкия изток. Такива възможности трябва веднага да се използват, за да не се дава храна на напълно погрешните, а най-вероятно и користни, схващания, свързващи възраждането на международното право с неолиберализма и глобализма.

Опасно развитие на предизвиканата от тарифната политика на президента Тръмп международна криза представлява нейното все по-пряко и подчертано обвързване със стратегическото съперничество между САЩ и Китай. В тази връзка, по отношение на сегашните и бъдещи глобални сили, бих искал да повторя разбирането, че амбициите за глобално лидерство могат да бъдат успешни, ако се съпровождат с уважение към принципа на суверенното равенство между държавите. Само икономическа и военно-политическа мощ няма да бъде достатъчна. И никакви напъни за различни геополитически или цивилизационни „районирания“ в света или други хитроумни формули за нов йерархичен световен ред не могат и няма да променят това. Може да се посочат редица аргументи в подкрепа на горното твърдение, като най-важният от тях, според мен, е основната непреходна характеристика за изява и идентичност - човешкото и национално достойнство.

Разбирам, че да се стигне от сегашното състояние на международните дела, подвластно в значителна степен на грубата сила, до все по-пълното прилагане на принципа на суверенното равенство в международните отношения, би означавало историческа тенденция, която на много хора ще прозвучи като ненаучна фантастика. Какво пък, ако не друго, всички знаем, че неволята учи.

София, 22 април 2025г.

Атанас Будев